Сборникът „Въпреки всичко” включва очерци и интервюта с 16 личности, оформили не само облика на литературата ни, но и цяла епоха

Кристина Патрашкова публикува изповедите на най-големите български писатели в новата си книга „Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата”. Изящният том излиза с логото на издателство „Престиж буукс” и включва нейни очерци и интервюта с 16 знакови фигури, дали облик не само на литературата ни, но и на цяла епоха.

Сред събеседниците на изтъкнатата журналистка са Петър Увалиев, Богомил Райнов, Георги Джагаров, Радой Ралин, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Тончо Жечев, Христо Фотев, Виктор Пасков, Христо Калчев, Любомир Левчев, Георги Мишев, Марко Ганчев, Стефан Цанев.

Словесните портрети, които прави Патрашкова, хармонират великолепно с фотографиите на Иво Хаджимишев, чийто обектив също запечатва литературните величия през годините.

Първите страници на „Въпреки всичко” пренасят читателя в писателското кафене на ул. „Ангел Кънчев” 5 в годините на соца. ВИП-зоната, известна като Тихия кът, събира литературните императори – забележителния ерудит Богомил Райнов, мъдреца проф. Тончо Жечев, ненадминатия разказвач Николай Хайтов и любимеца на Живков Георги Джагаров. Долната част на заведението е популярна като Сивото поточе – иронична заигравка с идиома, че голяма част от тогавашните литературни творби нямат особена стойност и могат да бъдат определени като сив поток.

„Исках да разкажа как писателите общуваха в годините на социализма. Бореха ли се с морални дилеми. Срамуваха ли се от свои творби. Оправдаваха ли компромисите си. Плащаха ли цена за несъгласието си с властта. Как се облагодетелстваха от близостта с нея. Що за хора бяха в компания. Различаваше ли се публичният им образ от истинския. Какви бяха малките им или по-големи тайни. Всичките писатели във „Въпреки всичко“ са автори, за които е малко да се каже, че са значими. Спомените за някои от тях обаче избледняват. А липсата на памет е проблем. Опитах се да възкреся частица от нея въпреки всичко, защото смятам, че това е важно.”, отбелязва в предговора към книгата Кристина Патрашкова.

Тя попада за първи път в писателското кафене в края на 80-те години, когато е студентка по журналистика.

„Там съм правила първите си интервюта с най-авторитетните имена в литературата, там усетих чара на интелектуалното бохемство. С много от тези личности се сближих и станах свидетел на възходите, болките и терзанията им през следващите години. Сядах и на масите в Тихия кът, прекарвах часове и в Сивото поточе. Общото между всички тези хора беше талантът. Различното: дали го проявяват самостоятелно – мъчително и трудно, или предпочитат да заемат важни постове, което гарантира по-лесен път към върховете на кариерата”, разказва Патрашкова.

Самата тя е не по-малко интригуваща личност от героите си. Кариерата ѝ тръгва от вестник „Отечествен фронт“, продължава в „24 часа“, „Сега“, „Монитор“. През 2009 г. създава в. „Галерия“, а през 2022-ра обогатява българската преса със седмичника „Филтър“, за чието мото взeма Декартовия принцип „Мисля, следователно съществувам“. Диктофонът ѝ е запечатал изповедите на български и световни интелектуалци, перото ѝ е описало вълнуващите истории на десетки личности от културата, политиката и спорта. Патрашкова е добре познато лице и от тв екрана. Участвала е в предавания на различни телевизии, в които неизменно се откроява със своята ерудиция и стил.
Корицата на книгата е дело на Милена Вълнарова.