Соцреализмът е още на въоръжение

Соцреализмът е още на въоръжение
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    04.11.2023
  • Сподели:

Писателят Георги Мишев получи в Деня на будителите Голямата специална награда на Портал Култура за „приноса му към българското слово и неговия „миграционен цикъл“. А днес той навършва 88 години. Публикуваме краткото му слово при връчване на наградата.

 

 

На 1 ноември, Деня на будителите, Портал Култура връчи за десети път годишните си награди за литература и хуманитаристика в книжен център „Гринуич“ в София. Голямата специална награда получи писателят Георги Мишев за „приноса му към българското слово и неговия „миграционен цикъл“, превърнал се в класика на българската белетристика и на българското кино“. Първа награда в категорията Проза пък бе дадена на Михаил Вешим за автобиографичната му книга „Химия на шегата“ („Сиела“, 2022) заради „неподражаемото му майсторство да разкаже миналото през шегите на времето“.

На церемонията по връчване на наградите Михаил Вешим (син на писателя Георги Мишев) сподели: „Заглавието на моята книга „Химия на шегата” е очевидно намигване към по-известна, по-награждавана и по-сериозна книга – „Физика на тъгата”. Ако бях намигнал с другото око към писателя Георги Господинов, можех да я кръстя и „Смехоубежище” – такова заглавие също щеше да ѝ подхожда. Защото от половин век аз се крия в моето смехоубежище, то ме спасява, то ме опазва, то ми помага да приемам с усмивка и провалите, и похвалите.”

 

 

* * *

 

 

Слово при връчване на наградата

 

Георги Мишев

В днешния виртуален наш живот човек не знае добро ли, зло ли отсреща иде… В случая днешното е добро и заслужава благодарности, макар да не знам на кого точно… Все пак се разбира, че иде от Портала на г-н Тони Николов и неговите съмишленици, които долавят настъплението на пустинния климат в културата.

Наблюденията ми на пустинята са най-вече от литературната гилдия, там цари обезлюдяване и суховей. На младини срещах по улиците отвън достолепни мъже като Константин Константинов, Симеон Радев, Бешков и Каралийчев, Далчев и неистовия Радой.

 

 

Сега сме като във вица за седемте самураи, които били трима: „Няма хора, брато!”.

Е, не е чак дотам – един Марко влачи диканята на иронията по Пернишко; Борис Христов самотен броди из Родопите, русчуклиите Цаневи са в залеза на гроздобера…

Но всичко ни е наред – издателства хиляда, книжарници бол и бол, панаири пролет и есен, самиздат и рецензии за кум и сват.

Соцреализмът е още на въоръжение в поделенията на Боян Ангелов; Гранитски и Анчев са в класово-партийни ризници, за които няма бронебойни патрони; от страниците на „Словото днес” се носят есенции като от одеколон „Красная Масква”.

Накрая за тандемите. С моя антином, автора с обърнатата фамилия, всъщност не сме тандем, не караме едно и също колело. Всеки си има превоз, сам си избира посоки и маршрути. Ако пукне гума, гледа сам да се оправя. Тъй си е открай време, но някога нямаше телевизия, интернет и телефон в джоба, трябваше само да научиш буквите. На мен като старши, не ми се е налагало да викам: „Мишо бре, чети!” Помня навремето в салона на БИАД се случих до Илия Бешков, на сцената дъщеря му Павлина свиреше на пиано. Бешков до мен плачеше…

Признавам, моето бащинско отношение е по-сдържано. Пък и у нас нямаме пиано…

Станете почитател на Класа