Разговор с Мирко Попов от PMG Kolektiv от Скопие за първия им концерт в София – с поглед към следващи гостувания

 

 

MG Kolektiv са не просто музикална група, а културно движение, което през последните 30 години е знаково за Скопие, а и в по-широк план. Техно-диджеи в началото, музиканти и меломани, издатели на некомерсиална „нова градска музика“ – от електро, през различни форми на инди-рока, до авангарден джаз – PMG Kolektiv и PMG Recordings са гласът на новото и прогресивното, критичният спрямо реалността и грозотата на социално-политическата среда глас, а и гласът на мечтателите, обикновено всички тези измерения вървят заедно и се допълват. Вчера PMG Kolektiv свириха за първи път в София. В разширен вариант – като оркестър: Мирко Попов – вокали и електроника, Синиша Евтимов (един от най-успешните театрални режисьори в Северна Македония) – електрическа китара, Мария Каева – вокали, Драган Теодосиев (познаваме го квартета Taxi Consilium), Александър Гавровски – бас и трима от музикантите от авангардния джаз квинтет Sethstat – Владан Дробицки – тромбон, Павел Дробицки – втори бас, и Васко Бояджийски – саксофон. За Sethstat имаме отделно да си говорим – за тях това беше четвърто гостуване у нас, три пъти сме ги гледали вече в рамките на „Аларма Пънк Джаз“ (2009, 2022 и 2023) и веднъж в на Пловдивските джаз вечери (2012) благодарение на Иван Минчев, когото изгубихме онзи ден (вечна му памет!)… Но за PMG Kolektiv Orkestar вчерашната вечер беше дебют на българска сцена. Дългоочакван дебют, да почертаем. Той, а и цялата фестивална вечер се осъществиха по програма на Министерството на културата на Република Северна Македония и с помощта на техния Културно-информационен център в София.

Вчера (четвъртък, 5 октомври) и днес (петък, 6 октомври) радиофестивалът „Аларма Пънк Джаз“ представя в зала „Сингълс“ на НДК два от фестивалите на кръга творци около PMG (абревиатурата я разгадаваме като „Прогресивна мултмедийна група“) – „Джаз край Вардара“ и PMG Recordings Festival с общо 5 групи от Северна Македония, България и Хърватия. Селекцията е на Мирко Попов, Владан Дробицки и Цветан Цветанов, а довечера ще гледаме Сара Ренар от Загреб, „След дъжд качулка“ (световна концертна премиера) и The Silence Inside от София. А тук ние разговаряме с Мирко Попов, визионер, главен продуцент, текстописец и фронтмен на PMG, радиоводещ, концептуалист, културен активист и меломан.

Нека те върна към най-първите години на PMG – какво можеш да ни разкажеш за тях?

PMG Kolektiv беше неформална артистична организация, създадена някъде в началото на 90-те години в Скопие като резултат от всеобщото ни недоволство – моето и на няколко приятели – от състоянието на културната среда тогава. Намерението ни беше да започнем с определени акциии, определени събития, да създадем приемственост, за да може цялата картина да се промени. Преди всичко, за да ни бъде на нас по-хубаво, да се чувстваме по-приятно и по-нормално в Скопие, а после и за да повлияем позитивно на цялостния културологичен изглед на нашата земя, която по онова време, да повторя, от наша гледна точка изглеждаше доста сиромашка в културен аспект. В началото организирахме основно диджейски партита и мисля, че точно PMG Kolektiv беше ключовият фактор за зараждането на техно- и електронната сцена в Македония в началото на 90-те. И така ние – диджеите от PMG, заедно с работата ни в Радио „Канал 103“, единствената алтернативна радиостанция в Макдония в онези години (вече повече от три десетилетия с изключително интересен статут – радио „Канал 103“ е хем независимо излъчващо от „завзето“ полулегално студио и апаратна в сградата на Македонската радио и телевизия, хем има признати от държавата функции на обществена медия с културен принос – б.а.) допринесохме за първите градски културни революции в Македония в средата на 90-те: на първо място музикални, но също така и в по-широк план. И така, устойчивостта на тая нова ъндърграунд сцена в Скопие днес е дело до голяма степен именно на PMG и на радиото „Канал 103“. Някъде към края на 90-те цялата тази забава и еуфория прерасна в потребност от по-сериозен култрен фундамент – звукозапис на всичко това, което ни се случваше. А и ние съзрявахме музикално и вече изпитвахме нуждата да създаваме и наша си музика, с която да говорим на хората. Така в края на 90-те от цялата тази неформална група приятели се създадоха и PMG Kolektiv като музикална група, и PMG Recordings като дискографска къща, която да издава тая музика.

И така неусетно идва новото хилядолетие с нови музикални групи и явления…

PMG продължи и по-нататък да организира всякакви електронни партита – в Скопие, из цяла Македония, а и извън Македония, но най-важната част от работата ни вече беше с фокус върху лейбъла PMG Recordings и групата PMG Kolektiv. Появата на всичките нови следващи независими музикални групи около лейбъла беше резултат от това, което бяхме започнали през 90-те. И вече си имаме една цяла нова вълна на талантливи македонски музиканти, които имат какво да кажат. PMG Recordings е издателската къща, която застана зад тях и в момента е най-активна в популяризирането на тая нова македонска независима сцена. Някои от тези нови групи междувременно прераснаха във водещи в съвременната македонска музика.

От днешна гледна точка кое е по-важно за теб – свиренето на живо или издаването на нова музика? Защото дори в съвременната дигитална епоха PMGпродължава да създава огромна за територията на Северна Македония продукция (често и на физически носители – плочи например).

Ние гледаме на нещата така: концертите са най-важни. Трябва да има издания, но трябва да има и концерти, трябва да има всъщност много концерти. Защото една група е група, когато непрекъснато изнася концерти – така расте и така доказва, че съществува. Пътуваме по турнета, но е много по-ключово да се свири постоянно в Скопие и Македония, да сме сред хората тук, защото всяка музикалната група е жива материя и тя се развива заедно с публиката. Страната е малка, което значи, че и сцената е малка. Оттук следва, че няма много блясък и специални ефекти от всичко това, особено пък финансови такива. Но самият факт, че нашите групи постоянно свирят и действат, прави така, че да се чувства една обща живост – не само за нас като музиканти, но и за цялата сцена. И в крайна сметка, според мен най-доброто, което може да ѝ се случи на една сцена, е тя да е жива. Това я кара да се движи и напред, така че прогресът е подсигурен…

От албум на албум минавате през различни жанрове, без това да променя естеството на музиката ви. Как можем да обясним PMG Kolektivна човек, който не познава музиката ви и не знае вие техно-рокендрол група ли сте, електро джаз ли сте, или трип-хоп-пост-пънк със староградски и новоградски македонски фолклор?

Още между първите два албума имаше голяма разлика и крачка в дадена посока . Факт е, че първият („Резонатор“ от 2007 г.) беше малко по-електронен, а във втория („Приятелски огън“ от 2008 г.) се приближихме някак си към звука на всички онези групи, които много обичаме – New Order Sonic Youth, Gang Of Four, да не ги изброявам сега всичките. Значение има и участието на Васко Атанасоски, който и тук, както и в Bernays Propaganda, повлия доста върху техническата страна на нещата при записването на албума. Но и енергията, която той донесе, ни повлия. Не казвам, че той ни е повел в такава посока, защото ние вече бяхме тръгнали по тоя път – скок от електронната музика към звука на групи като LCD Soundsystem или Sonic Youth – и не само във втория албум, но и по-нататък. Ето, от няколко години и джаз влезе в нашата музика покрай приятелството ни с Владан и музикантите от Sethstat – те са велики, защото свързват с музиката си много светове – Македония, Ню Йорк, фолклор, Ню Орлиънс, пънк… Но наистина не знам коя ще е следващата крачка. Не гледам на PMG като на професионална група, а по-скоро като на група от най-добри приятели, влюбени в музиката. И влиянията ни са от разни видове музики, а и не само от музиката, а от всичко около нас. Ето, всеки от 10-те вече излезли албуми носи нещо различно и води слушателя в различен свят. В последния ни албум от 2021 г. (Fraternite, деветия, понеже десетият е двойна плоча с най-добрите ни песни през годините) има трип-хоп, дори трап, но и джаз, както и даркуейв ритми и влияния от класическия алтернативен поп-рок… Мога да кажа сега, че бих записал албум, който да звучи класически – като първия ни албум „Резонатор“, но с много повече инструменти. Ама в момента, в който го казвам, не знам дали накрая ще е така. Защото като започнем да създаваме албум, за нас това е като да се отправим на приключение и не знаем къде ще попаднем накрая. Така че може и да е нещо съвсем друго и изненадващо.

Вашите песни говорят да града днес – за същия град, който „те кара да пееш“, каквато песен имаш. Смяташ ли, че един ден хората ще ги възприемат и като свидетелство за епохата?

Като каза преди малко „новоградска музика“, си помислих, че това наистина е извънредно точно определение. Така гледам и аз на тая наша музика – като на нещо, което след 10–20–30 години сигурно ще се свири дори на сватби, а защо не и на погребения. Ето, в Ню Орлиънс имат много добри погребални традиции в тоя дух. И аз самият бих се радвал един ден на моето погребение да се свири хубава музика – например от PMG.

Съвместната работа на „Аларма Пънк Джаз“ с „Джаз край Вардара“, PMG Recordings Festival или който и да е от нашите фестивали (ние имаме няколко) вече дълго време е братско сътрудничество и истински обмен на хора, музика и идеи. И е най-добрата комуикация – да изтъкна – във време, в което отношенията между нашите две страни са доста… чувствителни. Когато политиците ни не знаят как да се разберат, ние – PMG и „Аларма“ – можем да дадем много добър пример, че не само се разбираме, но и можем да работим доста добре заедно. Ето, нашата приятелка Сара Ренар от Загреб свири и при вас в петък, и при нас (на фестивала на PMG Recordings в Скопие) в събота. Значи циркулацията между София и Скопие е редовна, качествена, конструктивна и мисля, че заедно водим една много успешна алтернативна външна политика.