Излезе от печат романът „Полски момчета“, подписан от естонската писателка Маде Луйга, по-известна с артистичния псевдоним Мудлум. За тази своя творба авторката е удостоена с отличието на Естонския културен фонд (2019) и с Европейската награда за литература (2020).
Мястото на действието в „Полски момчета“ (превод: Ивайло Златков, 448 стр., цена: 26 лв., корица: Капка Кънева, Елизавета Белова) е социалистическа Полша, ала то е по-скоро алегория. Героите са младежи, които не се вписват в традиционното семейство, в конвенционалното училище и в закостенялата система. Нестандартни като мислене и мироглед, като изказ, самоиронични, неизменно извън мейнстрийма. А техен прототип е провокативната естонска културна група ZA/UM, част от която е авторката.
В порутена къща с мирис на кафе, стари книги и наслоен прах или сред чаровния безпорядък на артистични ателиета те разсъждават за семейството, за свободната любов, за феминизма, за новия световен ред, за „несбъднатите Полши“, творят авангардно изкуство, списват радикално литературно списание. Отдават дължимото и на житейското русло – влюбват се, създават деца. И нерядко реалността се разминава с идеалите им за смисъл и истина. С разбиране и симпатия Мудлум описва тези дръзки, харизматични интелектуалци бунтари, чужди и неподвластни на статуквото, „въздухът“ за промяната на обществото.
Мудлум е псевдоним на изявената естонска писателка, журналистка и литературен критик Маде Луйга (р. 1966 г.). През 90-те години на миналия век следва театрознание, естонска филология и философия в Естонския хуманитарен институт. През 2012 г. завършва Естонската художествена академия. Дебютира на литературната сцена със сборника с разкази „Tõsine inimene“ („Сериозният човек“, 2014 г.), номиниран за престижната годишна награда за проза на Естонския културен фонд. Романът „Полски момчета“ (2019) е удостоен с отличието на Естонския културен фонд (2019) и с Европейската награда за литература (2020).
Този издателски проект е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.
Мудлум (Маде Луйга) - „Полски момчета“ (Откъс)
В града на консулите, в подножието на Баба планина, пред голямата порта на еврейското гробищестоеше мъж, облечен със зеленшлифер. Той се взираше замисленов най-отчайващото място насвета – сивкаво-зелена желязнаограда опасваше празна могилас потънали в земята и рушащисе надгробни плочи. Най-сетнему хрумнаха правилните думи.Беше готов. Тези думи, за чиетоизмисляне пан Завиша всъщностбе изпратен в Битоля.
ВСЕОТДАЙНОСТТАНА АДАММАЦКЕВИЧ
Къщата, в която живеешеАдам, беше обявена за събаряне преди години,но незнайно защо още си стоеше. Тя беше хубава дървена постройка с всевъзможни кулички, тавански помещения и странни коридори.Населена беше само част от приземния етаж,понеже в най-горните стаи вече имаше опасност от пропадане на тавана. Малцината наематели си държаха там ненужните вехтории,а щом се запролетеше, половината им животсе пренасяше под открито небе, защото презпрозорец на тавана над стълбището можехада се покатерят на покрива. Всъщност целият квартал тънеше в разруха и чакаше булдозера. Околните къщи бяха обитавани предимно от млади хора, които имаха натрапчивотожелание за независимост, тях не ги плашехапостоянно спиращият ток, влагата, студъти хлебарките. Важното беше, че можеха даси водят момчета или момичета вкъщи и даопушват до сажди квартирите.
Адам клечеше на пода и се клатушкаше.Пред него имаше обемиста пишеща машина,а около нея бяха пръснати безброй купчинимръсни чаши със засъхнало кафе, някои остатъци на дъното си бяха пуснали козина илитака се бяха втвърдили, че можеше да ги откърти само торнадо или брадва, навсякъдебяха разпилени чинийки, чаши,буркани с угарки, като от време на време той сортирашесвоя запас от фасове и свиваше от тях новицигари. А заплетен мотив от стотици чорапи, ризи, сака,панталони, книги, хартии, писалки, наръфани пирожки, хиляди бутилки ипепел от цигари буквално изпъстряше пода.Все пак всички тези неща бяха там отчасти ида топлят.
Въпреки че в стаята имаше легло, Адампредпочиташе да спи на пода върху опърпанпамучен дюшек, покрит с купчина мръсниодеяла. С едно от тези одеяла той се загръщаше като с тога, когато по някаква причина сеналагаше да стане – например, като идвахагости, нали все пак трябваше да им отворивратата. Така, увит в пашкул, прекарваше половината дни в лениво размотаване.
Стискайки одеялото под мишница, сегаАдам стоеше в кухнята и изплакваше бавно иметодично мръсна кафена чаша на чешмата,понеже, когато се заемеше с нещо, го правешеобстойно. Той чегърташе чашата в продължение на десетина минути, никога не ползвашекърпа, а с дългите си костеливи пръсти търкаше засъхналите остатъци от кафе под леденостудената вода. Пространството около мивката тънеше в мръсотия, там се бяханатрупали купчини неизмити съдове, препаратът за отпушване на канали и прахътза пране бяха потънали в захар и пакетчетачай, в чашата за четката за зъби имаше принадлежности за бръснене, върху разклатенияпросмукан от влага под бяха разхвърляни тенджери, тигани, картофи и какви ли не боклуци.В тясната кухничка беше набутана кушеткабез крака, където замръкналите можеха да сипочинат, изучавайки фауната, преди да заспят: пъргави мишлета се стрелкаха от шкафапод мивката, щъкаха жизнерадостно междучиниите и пакетите с брашно и там животът им беше приятен.
За да живее, Адам Мацкевич не се нуждаеше от удобства. Не му трябваха мебели, маси,столове, шкафове или скринове – неговата повърхност беше подът, там той живееше и сеотдаваше на занимания. Изобщо за успешното му функциониране бяха нужни само кафе,цигари и други хора. Хората му бяха толкованеобходими, че си беше спечелил прозвищетоАдам Филантропа. Въпреки безмерния хаосна неговотоместообитание то постояннобеше пълно с хора от всякакъв сой – другари,с които обсъждаше политически и философскитеми, момичета с големи очи и тъжни лица,осланящи се на съвети и напътствия по душевните въпроси; на вратата му чукаха важни клечки от държавния апарат и не толковаважни баровци и всички те оценяваха заслугите на бавния, но обстоен череп на Адам.
Когато незнайно защо в продължение наняколко дни при него не бяха идвали хора, тойизпадаше в мрачно настроение, клечеше предбуркана с фасове, от койтоизмъкваше цигараслед цигара, и на всеки половин час приготвяше нова голяма кана с кафе, в която изсипвашеогромно количество захар и може би именнозахарта поддържаше живеца у него. Пушешефасове не защото нямаше пари да си купи новакутия, а защото просто не смогваше да сеизмъкне изпод одеялото и да облече човешкидрехи. Нямаше нищо по-лесно от това Адам дабъде доведен до специфично състояние на вцепененост. Просто трябваше да бъде оставенсам. Тогава и бездруго бавната му жизнена дейност спираше почти напълно. Когато нямашеидеи, хора, потребности, задължения, желания, Адам не правеше нищо. За себе си не би симръднал пръста, но за сметка на това можешеда си размърда задника за решаването на чужди проблеми, без да яде и спи седмици наред. Инямаше никакво значение дали нечия тревога е малка и маловажна, или ставаше дума замащабно, ключово и жизненоважно събитие.Щом около Адам бяха неговите хора, той ставаше енергичен и усърден с всяка фибра на тялото, а лицето му дори леко засияваше. Неговиятангажимент към облекчаване на болкитена другите беше искрен и несломим.
Пан Мацкевич обаче невинаги бе живялкато полския Диоген, увит в одеяло. Предигодини младият Адам беше известен в града като модна икона, която нямаше аналогв страната. Той пиеше зверски и необузданои със съдбоносни последици. Спеше постоянно някъде в парка под мантията си, падашена глава от високи места или пък набивашенай-добрите си приятели. Беше обичайно издокараният по последния писък на модатаАдам – в черен фрак, с бяло шалче, вързано напанделка на врата му в денди стил, със синя бутониера на ревера и с кафяво куфарче в ръка,да отвори същото това куфарче някъде нагъмжащ от хора градски площад и да извадиот него бутилка палинка, да седне върху своето куфарче и да започне методично да кърка.След по-малко от половин час изчезваха и последните искрици разум от миловидното муинтелигентно лице. Дълбоко в черепа му блещукаха зли зелени тесни ивици светлина катоочи на хищник. Лицето му беше покрито с пиянска пот, а изострените му черти се размазваха и потъваха във всички посоки. Не възпроизвеждаше членоразделна реч, вместо това сеспр ечкваше с всички.
- За представяне на книгата по радио и телевизия – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Анна Лазарова, 884 977 027)
- За допълнителна информация, откъси и други материали - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Юлия Петкова, 899 330 444)
- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 - colibribooks@colibri.bg(Николета Николова, 885 425 562)
