Норвежкият драматург, поет и писател, получава Нобеловата награда за литература през 2023 г. за своите „новаторски театрални пиеси и проза, които дават глас на неизказаното, отбеляза постоянният секретар на Шведската академия на науките Матс Малм“

От 22 години името на Юн Фосе регулярно се появява сред претендентите за най-престижната литературна награда. Междувременно неговото творчество е преведено на повече от 50 езика, а списъкът с наградите му се е увеличил неимоверно. Той е автор на романи, разкази, поезия, есета, детски истории и театрални пиеси. Днес е един от водещите драматурзи в световен план, най-поставяният норвежки драматург след Ибсен. Неслучайно през 2010 г. получава Международната Ибсенова награда.

Юн Фосе е автор с живо отношение към вярата, роден е в семейство на квакери, днес изповядва католицизма. Критиката отбелязва духовното му родство със Самюъл Бекет в опита да пресъздаде екзистенциалната самота на индивида както на сцената, така и в прозата си.

Той е роден през 1959 г. в норвежкия град Хаугесун. Като дете преживява тежък инцидент, има риск за живота му. Казва, че този негов опит го е превърнал в писател. В едно интервю пред в. „Велт“ Юн Фосе отбелязва: „Започнах да пиша на 12 години, на 20 написах първия си роман. Оттогава търся това, което определяме като „Бог“. Търся Бог в един безбожен, поне в интелектуалните среди напълно секуларизиран свят“.

Юн Фосе пише на по-слабо разпространената официална форма на норвежкия език, новонорвежки, и в първата си реакция след обявяването на Нобеловата награда отбеляза, че я приема като признание за своя език и за движението, което го лансира. Пред „Ройтерс“ той акцентира и върху литературата, „която е извън други съображения“.

Култова фигура в европейските страни, норвежкият писател е слабо известен в България. Негови пиеси рядко се поставят, а прозата му е издадена за първи път у нас през 2021 г. от „Лист“. Трилогията му „Бдение“, „Бленуванията на Улав“ и „Отмала“ е преведена от Стела Джелепова.

Публикуваме откъс от нея.Юн Фосе, „Трилогия“, превод от норвежки Стела Джелепова, изд. „Лист“, 2021 г.… И после той чува нещо да дрънчи, и вижда, че онзи пред него се навежда към вратата, и опипва слепеш­ком, и ругае, и успява да вкара ключа в клю­чалката, и после бутва вратата
Никак не е лесно в тая тъмница, казва той
Но накрая стана, казва той
Стана, дявол да го вземе, казва той
и онзи пред Улав влиза вътре, и онзи зад него го дръпва за лакътя, и Улав успява да стъпи на първото стъпало, и после на след­ващото, и после влиза вътре
Тука ще живееш сега, колкото време ти остава, казва единият
Колкото време ти остава, тука ще жи­вееш, казва другият
И така ти се пада, казва той
Такива като тебе не бива да живеят, казва той
Убиец като тебе трябва да умре, казва другият
и Улав стои така, и двамата мъже изли­зат, и затварят вратата пред него, и той чува дрънченето на ключовете, и чува вра­тата да се заключва, и после стои така, и обляга двете си ръце на вратата, и само стои така, и не мисли нищо, всичко е праз­но и нито щастие, нито скръб могат вече да го достигнат, и той отпуска едната си ръка, и тя се плъзва от вратата и пада вър­ху един камък, и камъкът е влажен, и той оставя ръката си да се плъзне по камъка, и оставя и другата си ръка да се плъзне по камъка, и после нещо се удря в единия му прасец, и той протяга ръка надолу, и това май е някакъв нар, и той го търси пипнеш­ком, и сяда предпазливо, и опипва, и ляга, и после лежи на нара, и гледа напред в праз­ния мрак, и той самият е празен, тъй пра­зен като най-празния мрак, и лежи така, просто лежи, лежи, лежи и затваря очи, и усеща ръката на Алида на рамото си, и се обръща, и я обгръща с ръка, и я придърпва към себе си, и чува равното ù дишане, и тя сякаш спи, и дишането ù е равно, и тялото ù е топло, и той протяга ръка, и усеща, че там, до нея, лежи малкият Сигвалд, и чува, че той също диша равномерно, и слага ръка върху корема на Алида, и лежи съвсем спо­койно, и не помръдва, и слуша равното ù дишане, и се обръща, и усеща, че зъзне и му е топло, и зъзне, и му е топло, студено му е и се поти, усеща го, а Алида, къде е Алида, и малкият Сигвалд, къде е малкият Сигвалд, и е тъмно, и всичко е влажно, той се поти, и спи ли, или е буден, и защо сега е тук, защо трябва да бъде тук, защо е тук, в Ямата, и вратата е заключена, и Алида, нима ни­кога повече няма да види Алида, и малкия Сигвалд, нима никога повече няма да види малкия Сигвалд, и защо е тук, в Ямата, и му е толкова топло, и му е толкова сту­дено, и той спи, може би, той се събужда, може би, топло му е, студено му е, и той отваря очи, и във вратата има пролука, и малко светлина се процежда вътре, и той вижда вратата, и вижда големите камъни, камък върху камък, и се изправя, отива при вратата и хваща дръжката, и вратата е заключена, и той я натиска с цялата си тежест, натиска вратата и вратата е заключена, и къде е Алида, къде е малкият Сигвалд, той зъзне, той се поти, гледа през пролуката и само камъните на стълбище­то се виждат, и дали той е тук отдавна, или тъкмо е дошъл, дали ще остане тук дълго, или скоро ще го пуснат и ще види дневна светлина, дали скоро ще върви по улиците и ще се прибере у дома при Алида и при малкия Сигвалд, Алида и малкия Сиг­валд, и той, Ашле, те тримата, мисли си той, но пък той вече не се казва Ашле, каз­ва се Улав и дори това не успя да запомни, казва се Улав, Алида се казва Оста, а малки­ят Сигвалд се казва Сигвалд, и той се сеп­ва, защото чува стъпки, и после чува ключ в ключалката, и отива и сяда на нара, и едва ли Палачът е дошъл да го вземе, може ли да е той, не, сега ще се върне при Оста и при малкия Сигвалд, не, никой няма да стегне въже около шията му, няма да го обесят, разбира се, че няма, да вярват каквото си искат, но никога няма да стане, мисли си Улав и ляга на нара, и гледа право напред, и после вижда вратата да се отваря, и в Ямата влиза мъж, не е много едър, превит е, прегърбен е и носи сива качулка, и просто застава пред него и гледа към Улав, и той вижда, че е Старецът
Ей го нашия убиец, казва той
с тънък и писклив глас
Но сега ще бъде въздадена справедли­вост, Ашле, казва той
Който убива, трябва да бъде убит, казва той
и Старецът присвива очи срещу него, и после вади черна торба, и я нахлузва на главата си, и дълго стои така на прага, и после сваля торбата
Видя ли, а, Ашле, казва той
и присвива очи
Реших, че трябва да знаеш кой съм, кой е Палачът, казва той
Рекох си, че си си заслужил да знаеш, каз­ва той
А ти как мислиш, Ашле, казва той
Не си ли съгласен, казва той
Да, да, сигурно си, казва той
Не виждам как може да не си, казва той
и после Старецът се обръща, и Улав го чува да казва, че сега могат да дойдат, и после идват двамата мъже, които го до­ведоха тук, в Ямата, и застават там, по един от двете страни на Стареца и леко зад него
Денят и часът дойдоха, казва Старе­цът
Сега аз съм тук, казва той
Сега Палачът дойде, казва той
и после той извиква хванете го, и двама­та мъже влизат в Ямата, идват до нара и хващат Улав за раменете, и го вдигат да седне на нара
Ставай, казва Старецът
и Улав става, и после извиват двете му ръце, издърпват ги зад гърба и му връзват китките
Тръгвай, вика Старецът
и Улав прави крачка напред
Тръгвай, вика той пак
и двамата мъже хващат Улав
Сега ще се въздаде справедливост, казва Старецът
и после мъжете от двете страни на Улав тръгват към вратата, стискат го за лактите, и излизат навън, и започват да изкачват стълбището, и когато стигат върха, спират, и Улав вижда, че Старецът затваря вратата на Ямата и също се кач­ва по стълбите, и той застава пред тях, и поглежда към Улав
Сега Законът ще бъде изпълнен, казва Старецът
Сега дойде време за справедливост, каз­ва той
Водете го на Носа, вика той
Тръгвай, вика той
и после Старецът тръгва с твърди ши­роки крачки по улицата, и развява черната торба, и двамата мъже дърпат Улав за лак­тите, и той върви по улицата така, меж­ду двамата мъже и зад Стареца, и те ви­кат Палачът, Палачът е тук, сега ще бъде въздадена справедливост, сега мъртвите ще получат възмездие, сега мъртвите ще получат справедливост, викат те, а Улав протяга пръсти и там няма никого, той не напипва никого, къде си, къде си сега, Али­да, мисли си той и протяга пръсти още по-напред, и няма го малкия Сигвалд, и къде са те, къде са Алида и малкият Сигвалд, мисли си той и вижда, че Старецът развява чер­ната торба и вика идвайте, идвайте сега, идвайте да видите как се въздава справед­ливост, вика той, сега ще бъде въздадена справедливост, всички да идват, вика той и Улав вижда, че започва да се събира народ около Стареца и около него
Идвайте, идвайте, вика Старецът
Сега ще бъде въздадена справедливост, вика той
Вървете, вика той
Сега ще бъде въздадена справедливост на Носа, вика той
Идвайте, идвайте всички, вика той
Вървете, вика той
и Улав вижда, че вече са се събрали мно­зина, сега той е част от цяла процесия, и после чува Алида да казва няма ли скоро да се събудиш, и той вижда как тя стои там, на пода, и не е напълно облечена, и той се изправя, и там, на пода, вижда малкия Сигвалд да лази насам-натам, и той е почти гол, и после чува Стареца да вика идвайте, идвайте бързо, и Улав усеща, че зъзне, топло му е и всичко е празно, и той затваря очи, и просто върви напред, и чува вико­ве, и писъци, и крясъци, и нищо вече не съ­ществува, всичко, което сега съществува, е възвисяването, никакво щастие, никак­ва скръб, сега остава само възвисяването, това възвисяване, което е той, това въз­висяване, което е Алида, мисли си
Аз съм Ашле, вика той
и върви напред със затворени очи
Ти си Ашле, да, казва Старецът
Нали все това повтарям, казва той
Ами ти, ти нали уж не се казваше Ашле, казва той
Лъжец такъв, казва той
и Ашле се опитва да бъде това, което знае, че е, възвисяване, и възвисяването се казва Алида, и той иска само да се възвиси, мисли си Ашле и чува викове и крясъци, и после те спират
Стигнахме Носа, казва Старецът
и Ашле отваря очи, и там, там отпред, там стои Алида и на гърдите си държи малкия Сигвалд, и го люлее, наляво-надясно, само спи, само се възвиси, само жив бъди, само бъди щастлив, само бъди верен и прав­див, само бъди, само ти, казва Алида и лю­лее малкия Сигвалд наляво-надясно, и после люлее Ашле наляво-надясно, и Ашле вижда фиорда, и той е искрящо син, днес фиордът искри в синьо, мисли си той, и фиордът е съвсем спокоен, мисли си, и там, зад Алида, там стои Осгаут от Залива, и той маха на Ашле, и пита дали се казва Ашле, или Улав, и дали е от Дюлгя, или от Залива, и после има само викове и писъци, и после той вижда Мо­мичето да дотичва, и то отива при Алида, и протяга ръката с гривната към Алида, и после Момичето поглежда към Ашле, и вди­га ръката с гривната във въздуха, и му по­махва, а зад Момичето, което стои и маха с гривната, Ашле вижда Златаря да идва, бавно, бавно, в цялото си достолепие, той идва към Ашле, а току зад Златаря върви Старата и се хили иззад дългата гъста сива коса, и косата ù идва все по-близо и по-близо, и всичко, което той вижда, е дъл­гата гъста сива коса, и той вижда много лица, безкрайно много лица, но никое, което познава, и къде се е дянала Алида, и къде се е дянал малкият Сигвалд, нали ей сега бяха тук, той ги видя, но къде са сега, къде са, мисли си Ашле и после на главата му на­хлузват черна торба, и после слагат въже около шията му, и той чува викове и писъ­ци, и усеща въжето около шията си, и чува как Алида казва ето те, ето те, доброто ми момче, най-доброто момче на света, ти си там, а аз съм тук, не мисли сега, не искри сега, не се бой сега, доброто ми момче, така казва Алида и Ашле е едно възвисяване, той е възвисяване и после то се възвисява над синия искрящ фиорд, и Алида казва спи, доброто ми момче, само се възвиси, само жив бъди, само свири, доброто ми момче, и то се възвисява над синия искрящ фиорд и на­горе в синьото небе, и Алида хваща Ашле за ръка, и той се издига, и после стои така, и държи Алида за ръка…