След „Тортила Флет“, величавия епос „На изток от рая“, покъртителната повест „За мишките и хората“ и незаглъхващата „Улица „Консервна“ издателство „Колибри“ предлага на читателите ново издание на още една знакова творба на Джон Стайнбек - „Зимата на нашето недоволство“. Книгата е част от авторова поредица с избрани произведения от големия американски писател и Нобелов лауреат.

 

 

 

 

„Зимата на нашето недоволство“ (превод: Венцислав К. Венков, 336 стр., цена: 28 лв., твърди корици) е смятан от критиката за голямото завръщане на Джон Стайнбек в първите редици на световната проза след „Гроздовете на гнева”. Стегнатият, изпълнен с много вътрешна сила и напрежение разказ е съсредоточен около Итън Алън Холи - издънка на стар род от аристократична Нова Англия, носител на висши морални стойности и дълбоко насадена честност, продавач в бакалията, която преди е притежавал. Натискът, който животът и обстоятелствата упражняват върху него, стига до своя апогей в тази зима на недоволството, когато жена му го упреква, че не съумява да набави на семейството си онова, което им се полага по право. И когато Итън съзира пролука в мрака, той е изправен пред дилемата дали да запази своите морални устои, или да предаде всичко, в което е вярвал. Макар изходът от положението, в което е изпаднал, да е ясно предвидим, Стайнбек успява да държи читателя в невероятно силно напрежение и да го прави болезнено съпричастен към всички терзания на героите.

Всепризнат класик на американската литература, Джон Стайнбек (1902-1968)е автор на незабравими романи, чувствителен публицист, драматург и есеист. Хуманистичната атмосфера на неговото творчество свидетелства за безпристрастния му инстинкт за справедливост. Роден в калифорнийския град Салинас, Стайнбек познава до болка неволите на местните фермери и работници от началото на XX век. Белетристичните му произведения са белязани от дълбоко състрадание към онеправданите, възхищение от човешкия дух и яростна непримиримост с вероломната природа на властта. Носител на „Пулицър“ и Нобелова награда, Джон Стайнбек е пламенен хроникьор на залозите и илюзиите на своето време, а романът му „Зимата на нашето недоволство“ е любим на читатели от всички поколения по всички краища на света, включително у нас.

Настоящата поредица е замислена като библиофилска колекция от издания на най-значимите и представителни за белетристичната вселена на автора работи: от навярно най-популярния му роман „На изток от рая“ (1952), вдъхновен от библейския разказ за Каин и Авел, през първия му голям успех, заченат в Монтерей и роден със заглавието „Тортила Флет“ (1935), последван от повестта „За мишките и хората“ (1937) и епичния шедьовър „Гроздовете на гнева“ (1939), за който Стайнбек печели „Пулицър“ през 1940 г. Поредицата включва още „Улица „Консервна“ (1945) и последния роман на писателя, „Зимата на нашето недоволство“ (1961).Класическият минималистичен дизайн е дело на художника Иво Рафаилов.

 

 

 

Джон Стайнбек - „Зимата на нашето недоволство“ (Откъс)

 

 

 

 

Из Глава 1

Мери Холи се поразбуди от ясното златисто априлско утро, извърна се и видя, че съпругът ѝ я наблюдава, направил жабешка уста с помощта на двете си кутрета.– Голям смешник си – рече му. – Итън, ти си гениален комик.

– О, госпожице Мишчице, ще се омъжиш ли за мен?

– Наспа ли се, смешко?

– Годината е в деня, а денят е в утрото.

– Наспал си се май. Нали помниш, че днес е Разпети петък?

– Гнусните римляни се строяват отсега за Голгота – отвърна той безизразно.– Не светотатствай. Маруло ще ти разреши ли да затвориш магазина в единайсет?– Скъпо цветенце, Маруло е католик и ’талианец. Може и изобщо да не се весне. Ще затворя на обяд, докато свърши екзекуцията.

– Говориш като пилигрим. Не е хубаво така.

– Глупости, калинчице. Това ми е по майчина линия. Пиратски приказки. Пък и чиста екзекуция си е било, не си ли съгласна?

– Ама те не са били пирати. Сам ти разправяше, че били китобойци и че имали писмено не знам какво си от Континенталния конгрес.

– Корабите, по които гърмели, ги смятали за пирати. А и самите римски пехотинци са го възприемали като екзекуция.

– Ядосах те. Пò ми харесваш, когато се правиш на палячо.

– Аз съм си палячо. Всички го знаят.

– Вечно ме объркваш. Имаш пълно право да се гордееш и с двата си рода. Едните – първозаселници, другите – капитани китоловци.

– А те?

– Какво те?

– Щяха ли славните ми предци да се гордеят, ако научеха, че от тях се е пръкнал един проклет продавач в проклет макаронаджийски магазин в града, който навремето са притежавали?– Но ти не си продавач. По-­скоро си управител – водиш счетоводството, разправяш се с банката и поръчваш стоката.

– О, да. А покрай това мета, изхвърлям боклука и се кланям на Маруло. Добре че не съм котарак, иначе и мишки щях да му ловя.

– Хайде да си правим смешки – обгърна го тя с ръце. – И недей на Разпети петък да ругаеш. Страшно те обичам.

– Окей – каза той след миг. – Всички така разправят. Но не си мисли, че това ти дава право да се въргаляш гола-­голеничка с женен мъж.

– Исках да ти кажа за децата.

– Да не са ги опандизили?

– Пак започна с клоунадата. Май най­-добре ще е те сами да ти го кажат.

– Слушай, защо не вземеш…

– Марджи Йънг­-Хънт и днес ще ми гледа.

– Ти да не си кино, та да те гледа? И коя е тая Марджи Йънг-­Хънт? Каква е, та всички момци…– Ако имах намерение да те ревнувам… Нали си чувал, че когато един мъж се прави, че не забелязва някоя хубава девойка…

– А, за тази Марджи ли става дума? Та каква девойка е тя? Вече два пъти се е омъжвала.– Вторият се спомина.

– Къде ми е закуската? Ти наистина ли вярваш на тия глупости?

– Е, Марджи все пак позна за брат ми по картите. „Много близък човек“, рече.– Някой мой много близък човек ще бъде изритан по задника, ако не си го размърда моментално…– Отивам, отивам. Яйца ли?

– Що не? А защо Разпети петък е празник? Кое му е празничното?

– Хайде пак – каза тя. – Стига си се втелявал.

Кафето бе готово, а яйцата чакаха в купичка с препечени филийки до нея Итън Алън Холи да се промуши и да седне на малката масичка до прозореца.

– Много ми е добре – рече. – Та кое му е празничното на Разпети петък, казваш?

– Пролет е – отвърна тя, застанала до печката.

– Пролетен петък ли?

– Сезонът на сенната хрема. Децата да не би да са станали?

– На кукуво лято. Мързеливи копеленца. Хайде да ги вдигнем и да им хвърлим един як бой.– Ужасно говориш, когато се правиш на палячо. Ще си идваш ли между дванайсет и три?– Ъ­ъ.

– Защо?

– Мацки. Вкарвам си ги тайно. Може и на Марджи да ѝ излезе късметът.

– Виж какво, Итън, забранявам ти да говориш така.

Марджи ни е добра приятелка. И ризата от гърба си е готова да ти даде.– Стига, бе. Че откъде има тя тая риза?

– Пак започна като пилигрим.

– Бас държа на каквото си искаш, че сме рода. И у нея сигурно тече пиратска кръв.– Престани да се будалкаш. Направила съм ти списък. – Пъхна го във вътрешния му джоб. – Може и множко да ти се стори, но не забравяй, че през Великден има четири неработни дни… И не забравяй двете дузини яйца. Закъсняваш.

– Знам. Току­-виж съм ощетил оборота на Маруло с четвърт долар. Защо са ти две дузини?– Ще ги боядисвам. Алън и Мери­-Елън специално ме помолиха. Хайде, тръгвай.– Окей, цветенце… Но не е ли по­-добре да се кача първо и да хвърля един пердах на Алън и Мери­-Елън.

– Знаеш, че точно ти най­-много ги глезиш, Ит.

– Сбогом, тържествен кораб – рече ѝ, затръшна след себе си мрежестата врата и излезе в зелено­-златното утро.

Извърна се да огледа красивия стар дом – дома на баща му и дядо му от боядисани в бяло талпи с ветрилообразен прозорец над предната врата, корнизи в стил Робърт Адам и наблюдателница на покрива. Приютен бе в зеленееща градина сред буйно напъпили стогодишни люляци с клони, дебели колкото човешка китка. Брястовете по „Елм Стрийт“ бяха сплели върхари, а новопоникналите им листа жълтееха. Слънцето току-­що бе надникнало иззад банката и се отразяваше в сребристата газова кула, подгонвайки от старото пристанище към града миризмата на водорасли и сол.

 

 

 

 

 

 

- За представяне на книгата по радио и телевизия – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 - colibribooks@colibri.bg(Николета Николова, 885 425 562)