Младата германска пианистка, композиторка и вокалистка от български произход за първи път ще изнесе концерт у нас на 15 септември в рамките на 11-ия Wrong Fest

Ако преди десетина години някой ми беше казал, че съществува български артист, който да създава музика в посоката, в която творят композитори и инструменталисти като Олафур Арналдс, Нилс Фрам или Ханя Рани, навярно нямаше да му повярвам. Междувременно на нашата сцена се появиха такива артисти – Стоимен Стоянов с Nocktern, а в Германия – Лиза Моргенщерн, която също е наполовина българка. За нейната музика научаваме със закъснение от цяло десетилетие. Лиза е едва на 31, а вече е записвала своя музика с Мюнхенския радиооркестър, свирила е в насред пустинята в Израел, в самолетен хангар от 30-те години на миналия век в близост до Берлин и в изключително красивата концертна зала на Националния театър на Исландия… За нейните композиции срещаме различни (и все точно в целта) определения – от бароков синт-поп до атмосферична електроника. В песните ѝ с текст можем да причуем и далечни родства с дарк-фолк световете на Мариса Нейдлър или Челси Улф дори, макар контекстът тук да е друг. Не е идвала у нас от тийнейджърските си години, но не е и прекъсвала връзката си с България. На 15 срещу 16 септември (около полунощ в петъчната вечер) ще свири за първи път у нас по покана на Wrong Fest – в зала „Сингълс“ на НДК.

Нека започнем с това коя е Лиза Моргенщерн и коя е нейната музика…

Моята музика в някои свои части се движи и в света на неокласиката. Може би защото майка ми е музикант, челист (Любов Моргенщерн (Сарафова) – б.а.) и съм израснала с класическа музика. Но все пак също така като тийнейджър минах през всички сцени – бях първо пънкарка, после метълка, после слушах електронна музика и други неща… Така че съм имала всички музики в себе си и сега е голяма смесица. Някъде по средата съм… Преди 5–10 години започнах да навлизам все повече в съвременната класическа музика – музиката на Олафур Арналдс и на Нилс Фрам например – композитори, които използват класически инструменти като пиано или чело и ги смесват със звука на синтезаторите: музиката, която се пише по нов начин. Тази музика, която често е репетативна, продължителна и „пътува“. Мисля си, че в момента и аз се развивам повече в тая посока – класическа музика и експерименти в електронната музика. И се опитвам да свържа тези два свята.

Кога откри собствения си глас?

Винаги съм пяла – още от дете. Не съм взимала много уроци по пеене – само малко. И много обичах да експериментирам с различни гласове: да пея супер високо, или ниско, или много силно… И въпреки че не съм живяла в България, за мен е много важно и че съм експериментирала с българска музика – с техниките на пеене в българския фолклор.

А метафорично – кога откри собствения си музикален почерк? Кога си каза: „Аз звуча така“?

Тези неща никога не са само един момент и рядко можеш да усетиш в момента точно какво се случва, но според мен беше в албума Chameleon (2019) – по време на записите му открих един глас, който пасва в тези сфери, като за филмова музика. Понякога пея и без текст, използвам гласа като инструмент, но много обичам и писането на песни. Повечето ми текстове са на английски. Точния момент (за това откриване на собственото звучене – б.а.) намерих с този албум и оттогава много неща са се променили…

Светът се промени и много артисти вече работят по различен начин след пандемията. Оттогава ти имаш различни записи – повече съвместни, отколкото солови…

Да, вярно е. Записахме на живо с един ансамбъл (Canea Quartett – б.а.) на много специално място в близост до Берлин – в един тунел, построен през 30-те години за нуждите на самолетостроенето. И оттогава съм правила много записи – с Мюнхенския радиооркестър, даже и с Българския хор в Берлин – надявам се следващата година тези записи да излязат и това ще бъдат сигурно три албума, защото е страшно много материал.

Записите от този тунел или хангар са доста показателни за насоките в музиката ти днес. Разкажи ни за този проект.

Песента Spacesuit от тези сесии е добър пример. Там има класически струнен квартет и валдхорнисти, а аз свиря на синтезатори, манипулирам пеенето си (на живо) и даже се чуват и малко сепмли от български хор и някак си става нещо… ново, което е супер интересно за разучаване – срещата между тези толкова различни светове (на класическата и на електронната музика), която е именно среща, а не се опитва да бъде едновременно и двете. А и самата сграда е като инструмент, като огромна валдхорна – с много естествена реверберация.

Излизаш на голямата сцена точно преди десет години – с първия си пълнометражен албум Amphibian (2013), но в България досега никога не си свирила. Защо чак сега?

Да, знаех, че и този въпрос ще дойде. За последен път бях в България преди 14 години и връщането тук за мен е много емоционално изживяване. Когато получих имейл от моята букинг агентка, че ми е договорила концерт в София, направо се разплаках… Защо трябваше толкова много време преди да се върна тук, и аз не знам точно… Но сега, освен че ще имам концерт, планираме и да пътуваме поне десет дни из страната и догодина да се върнем и за по-дълго.

Тук си с малък международен снимачен екип, който снима нещо като документален филм за тебе…

Да, и искам и аз самата да разбера защо ми трябваше толкова много време, за да се върна тук. Защото поне чрез музиката си през цялото съм била свързана с България. Не знам защо така се е получило. Не е далече. Винаги съм имала възможност да дойда тук. Имам и семейна история, свързана с България. Не знам, беше ми супер странно, защото всичко тук съм го виждала за последен път като дете преди 14 години. Преди това съм била много пъти, прекарвала съм много време, но сега за първи път се връщам – на 31-годишна възраст. И вчера ходихме да хапнем късно вечерта, а това са неща, които не съм правила сама в София преди. И беше като че съм отново на 18 и правя нещо забранено за първи път сама. Връщането в България е голямо събитие за мен и може би начало на нов етап…

Нека сега да се върнем към германското ти детство и средата, в която си израснала. И после – сцената в Берлин и годините на формиране…

Берлинската сцена е много динамична, но аз живея там едва от десет години. Не съм израснала в Берлин, а основно в едно малко село в Германия, но и местейки се на различни места. В Берлин съм, защото най-много исках да отида там, знаейки, че там са музикантите, които ме интересуват и самата мрежа от хора, които искам да срещна. Израснала съм и с балетната музика, танцувах и тренирах професионално балет – това беше първата ми голяма мечта преди музиката. Въпреки че и на пиано започнах да свиря много малка, на 4 или на 5 години. И мисля, че начинът, по който и сега композирам музика, е повлиян някак от балета. Текстът също е важен за мен, но на трето място като влияние – след танца и музиката.

Тоест текстовете винаги се появяват по-късно?

Различно е. Понякога си записвам нещо и първо се появява даден текст. И чак после намирам музиката, в която да се влее.

Преди този разговор се притесняваше да говориш на български, но всъщност говориш езика доста добре.

Аз познавам и други деца в Германия, на които единият им родител е от България и понякога имах чувството, че не всички от тях говорят езика толкова добре. Но в къщи винаги сме говорили на български и дори когато живеех тук като дете, за кратко ходих на училище в България, така че първо се научих да чета и да пиша на български. Само че днес много рядко говоря на български – като се чуваме по телефона с майка ми или като ходя на репетиции на Българския хор в Берлин. Надявам се отсега нататък все по-често да контактувам с България.

Къде си пътувала и докъде си стигала с музиката си?

Последният ми по-голям концерт беше в Израел – на едно много магично място в пустинята. Имаше супер много звезди, хората бяха наредени в кръг около нас, музикантите – в полусънно състояние… Този момент беше много специален. Абсолютна магия… Най-много в Европа свиря по фестивали, не много често в Германия в последно време. Най-далече стигнахме до Исландия, където свирих в Националната концертна зала, в която и Бьорк, и всички страхотни исландски музиканти са свирили. Иначе вече композирам и аранжирам музика за един оркестър в Еквадор, откъдето е моят партньор. Концерт още нямаме планиран, но поне записи ще направим там.