„Клоунът на любовта“, Румен Шомов, издателство „Хайни“, 2023 година
Заглавието на стихосбирката на Румен Шомов предизвиква разнопосочни асоциации. Какво е отношението ни към любовта – дали я обожаваме, или се плашим от нея, защото ни прави уязвими? Вероятно и двете. Любовното изживяване не е еднозначно, то ни обогатява, но и ни разголва. Дали сме по-скоро клоуни в любовта, с цялата амбивалентност на това понятие, или тя ни превръща в кукли на конци?
Румен Шомов ни превежда през дълбокото и изисква от нас смелостта да се изправим срещу чувствата си. Клоунът е сложен персонаж. Виждали сме го в рисунките на най-големите художници – Пабло Пикасо, Пол Сезан, Антоан Вато, Андре Дерен – обичана фигура, символ, богат на конотации.
Знаем, лесно е да разплачеш някого, много по-трудно е да го разсмееш. Клоунът, клоунадата носят в себе си и смеха, и тъгата. Да си спомним подчертано бялото му лице, разтегнатата в усмивка карминено-червена уста и… сълзата, застиналата сълза, която… аха да се отрони. Светът знае историите на клоуни, които в ежедневието си са всъщност много тъжни хора. Клоунът обръща като монета другата си страна за публиката.
Стихотворенията, събрани в тази книга, са писани в периода 2018–2022 г. Пет години. Нарочно прочетох първото и последното стихотворение. Исках да разбера душевните меандри, през които е минал Румен Шомов за това време. Дали еднакво надеждно-безнадеждно звучат краят на първото стихотворение (от началото на 2018 г.), когато собственикът на държавата заявява:
„Ах, колко ми отива, казва,
тази роля
на свещена крава!“
и краят на последното (от октомври 2022 г.):
Душата на света –
превърната в пустиня
непоносимо,
и неутешимо
охка.
Авторът вплита щедро в стиховете си своята искреност, интимността на изживяването. Без да се щади, той се вгражда цял в словата си, както предците ни вграждали сенките си в наченатите строежи. Всъщност стихосбирката е също постройка, в която да се прислоним. Това прави и Румен Шомов – приютява ни в чувствата си. И това, че е поел тази отговорност, му се отплаща, той излиза от прераждащото и катарзисно пречистване на стихописането по-силен и вярващ.
Стъписах се от съкровеността на тези стихове, от техните метафори – странни находки: животът е дете, което плаче за играчки;догаря бъдникът на старостта; скривалище са думите, обятия на криеницата;гълъбите са копчета върху снежната дреха на сградата… Те правят сякаш света по-цветен и звучащ, досегаем за всичките ни сетива.
Гастон Башлар пише за поезията, че това е най-дълбоката литература, тя не е сладкодумната литература, която има нужда от чужди съдби, за да анализира съкровеното.
Стиховете на Румен Шомов са талантлива симбиоза между класическо и съвременно. Хуманистичното послание се съчетава с модерния изказ. Едноименното стихотворение „Клоунът на любовта“, писано в Нант през май 2019 г., носи сякаш ДНК-то на цялата стихосбирка.
И тръгваш пак бавно, неравноделно,
загърбил усмивки, надежди, печал…
Единствено чака добрият стар клоун
в най-светлото кътче на гъстия мрак.
Класическата полярност светло/мрак се засреща с модерността на безнадеждност/надежда. Тъжно-смешният клоун на любовта, която обема цялата полярност на чувствата, препраща към Яворовите антиномии – студ/зной, надежда/безнадеждни…
Живот и смърт, любов, мисъл, природа, сезони, общество… В безсънните нощи умът и чувствата търсят брод към бреговете на битието. Търят отговор на въпросите, „които никой век не разреши“. Ние ли сме господари на мислите си, или ни ги дава нещо неподвластно на нашия човешки ум?
И мракът неуморно дипли
незрими мрежи, срещащи ятата
неподвластни мисли.
А по-нататък поетът споделя:
Щурците заспиват,
а ти с твойто безсъние
небесните ниви
разораваш до дъно.
За любовта Румен Шомов изпява не една и две балади. Ще поместя тук две строфи от две различни стихотворения:
Светът е страшен,
а нощта – студена.
Подай ми двете си ръце,
с които озарена
пренасяш слънчевия диск –
все още –
от времето на холоцена!
*
Вътре в нас е уязвимо място.
Крехка е ципата между днес и утре,
между екстаза и болката.
Една неточна целувка
превръща устните в остриета,
които разсичат живота
на сипеи и празни гнезда.
Тук е целият диапазон от чувства, цветове, музика и допир в изживяването на любовното чувство – уязвимо, обемащо пространствата между екстаза и болката. Какво повече може да се каже. Ще добавя само, че корицата на книгата е оформена с графика на Румен Шомов. И ще завърша с един филигранен и крехък, изящен поетичен ескиз:
Поколение
Като листата сме на старата череша.
На клончето до някои дори ще кацат птици,
но пак ще дойде есента и първите листа ще литнат
с най-слабия ветрец,
а после листопадът ще продължи и с дъждовете –
едно след друго, ах, едно след друго…
До онзи първи сняг тук, който
дървото ще посрещне с голи клони.
На главната страница: Огюст Роден, Поетът и любовта, детайл, 1896 г