Балетът е градинарство. Подготвяш се с години, избираш видове, садиш, грижиш се за тях, поливаш, трепериш. Има бури, има лоши години, но ти продължаваш. И не се знае какво ще цъфне, какво ще даде плод и какъв ще е той. Балетът във Варна премина през своите трудни времена и сега дава златни плодове.

Тези плодове блеснаха и показаха цялата си красота на Балетната гала, създадена в чест на Световния ден на балета, 29 април. Балетмайсторът Сергей Бобров направи грандиозен спектакъл, който е плод на дългогодишния труд и усилията на много хора. Варна изгуби своето световно бижу – Международния балетен конкурс, но ето че сега има трупа с всички признаци, че балетният празник ще продължи.

Балетът има нужда от много вълшебници, за да се случи чудото. Чайковски първо написва операта „Ундина“. Но я хвърля в огъня. От нея са останали няколко части и един филигранен и озарен от романтика дует. Осем години по-късно композиторът за пръв път започва да пише балет – „Лебедово езеро“. Вдъхновен е от легендите за „лебедовия принц“, когато посещава Нойшванщайн – Замъка на лебедовата скала. В първия си балет включва темата от дуета от „Ундина“, като замества тенора и сопраното с цигулка и виолончело. Първата постановка претърпява провал – хореографията е слаба, лебедите са с глупави, бутафорни крила и публиката идва само за да слуша музиката. Година след смъртта на Чайковски Лев Иванов поставя второ действие, където 24 бели лебеди сияят на лунната светлина. Спектакълът в памет на композитора предизвиква фурор и така започва световният път на най-поставяния и обичан балет.

За да се случи това вълшебство, мистичното сияние на омагьосаните девойки лебеди, е нужна на първо място трупа, красиви костюми, качествена редакция на танца и много, много работа и дисциплина. Като заклет балетен маниак мога да кажа, че във Варна това вълшебство се случва. 24 млади и стройни балерини с фантастични пачки от дантела и истински пера отвличат публиката в лебедовото езеро. Пред тях се появяват един фин и излъчващ старинна красота Зигфрид (Ксавиер Лара Хил) и лирична приказна Одетта (Полин Фаже). Те играят своето Адажио под звуците именно на онзи дует от „Ундина“, изпълнен от тенора Валерий Георгиев и сопраното Мария Павлова – двамата в ложите на Варненската опера точно в духа на романтизма. Това е първата изненада за балетните ценители в тази гала.

Публиката видя още виртуозни скокове и бляскава артистичност в дуети и ансамбли от балета сюита „Кармен“, „Антигона“, съвременен номер по музика на Моцарт, мащабна хореография за финал с цялата трупа. Всички – изиграни с финес и сърце от младите артисти. Днес балетът на Варна е мултинационален – в него има италианци, испанци, французи. Те са амбицирани и с ентусиазъм на едно място, което дава възможности, предизвикателства и шлифоване на танца в неговия извор. Сергей Бобров е балетмайстор на варненската трупа повече от десет години. И друг път е поставял впечатляващи творби, режисирани и осъществени с размах. Но по-често за фестивали през лятото. Това, което показва сега, е наистина от класа.

Неговият екип от репетитори работи постоянно за развитието на артистите. Директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова е мениджър с размах, с амбиции за високо европейско ниво и поема рискове, за да се случи творческия напредък. Тиха и ключова фигура в този екип е Ася Стоименова – авторка на костюмите и декора. Смели, модерни, стилово много изчистени, с корен в най-добрите образци от миналото и съвремието, нейните костюми са естетски и умен акцент в танцовите сюжети.

За радост на ценителите свои премиери в България имаха и два фрагмента от балета „Катерина или дъщерята на разбойника“. Това е творба на френския хореограф Жул Перо, който създава през ХIХ в. в Русия шедьоврите „Жизел“ и „Есмералда“. Сергей Бобров прави своя хореографска интерпретация на този балет, като се основава на познаването на творческия стил на Жул Перо. Във Варна видяхме закачливо па де гондолиери, изпълнено виртуозно от италианските солисти Витторио Сколе и Матиа Бакон в ансамбъл с балерини от трупата. Още по-впечатляващо бе па-де-дьо от този балет. Стилистично и технически сложно, то показа таланта на Марко ди Салво и Наталия Боброва.

Още златни ябълки ще има от дървото на Варненския балет – трупата изигра второ действие от балета „Ромео и Жулиета“ по музика на Прокофиев. Ярки и оригинални костюми, смели решения на постановчика, зряла хореография и много силно присъствие на артистите бяха първите впечатления от спектакъла. Неговата предпремиера е на 27 май във Варненска опера. Ще се играе отново на 8 август в несравнимия декор от арки и зеленина на Летния театър във Варна.