В началото на XVI в. на Венецианския полуостров се извършва „цветна“ революция. За разлика от традицията в Рим и Флоренция, венецианските художници отдават първостепенно значение на цвета в художественото пространство, а не на композицията. Цветът има двойна функция.
Той позволява на венецианските художници да създадат единна колективна идентичност, която ги разграничава от художниците в Рим, Флоренция и други центрове на изкуствата. Венеция се превръща в синоним на ярки, наситени цветове, положени чрез наскоро разработени техники за маслени бои. Цветовете допринасят за появата на алтернативен подход и контрастен образ на флорентинския стил, установен през Високия ренесанс. Но цветовете правят и нещо друго. Те предоставят възможност за изграждане на видими, разпознаваеми идентичности; венециански художници стават известни с използването на определени цветове, което позволява да се привлече вниманието на купувачите и да се разграничат художниците в един силно конкурентен пазар.
Превъзходна илюстрация на двете функции на цветовете е великолепната „Сватбата в Кана“ (1563 г.) на Паоло Веронезе, разположена срещу „Мона Лиза“ на Леонардо в Лувъра. Посетителят, намиращ се между двете картини, лесно би разпознал основните разлики между венецианския и флорентинския подход: използването на ярки, еклектични цветове за представяне на емоционална сцена и за структуриране на художественото пространство, съпоставено с деликатното използване на цвета за подсилване на стремежа към композиционно равновесие и формално съвършенство.
Картината на Веронезе показва, че цветът не е просто техническо средство, а има социално значение, служейки за обозначаване на социалния статус на представените фигури и характерните цветови предпочитания на различните култури, смесващи се в космополитна Венеция. Визуалното въздействие на картината е такова, че приканва зрителя да идентифицира връзките между цветовете върху платното и да се опита да разшифрова как мрежата от цветове свързва хората.
Идеята, че цветът е релационен по природа, свързвайки хората в така наречени „естетически мрежи“, отеква през вековете. Поетът Гьоте отбелязва в прочутия си трактат за цветовете през 1810 г., че цветът е „релационна сила“, която е в постоянно движение между субект и обект. Тази релационна сила се проявява, когато хората или компаниите взимат всекидневни решения относно палитрата или интензивността на цветовете, които да използват в своите дрехи или продукти. Изборът между ярки и приглушени цветове отразява нашата идентичност. Този избор рядко е независим от избора на хората около нас: нашите приятели, конкуренти или противници. Освен това изборът се влияе и от тенденциите в културата и модата.
Разбирането на тези мрежи от цветове е предизвикателство, като се имат предвид многобройните източници на влияние, на които сме изложени. За щастие, последните постижения в областта на компютърните методи за анализ на дигитални образи улесняват тази задача. С моитe колеги Ерик Адланд и Джовани Формилан решихме да анализираме цветовете, присъстващи в дигитални образи на обложки на музикални албуми, като насочихме вниманието си към музикален жанр, в който цветът има голямо значение: „блек метъл“. Възникнал в Норвегия в началото на 90-те години на ХХ век, този жанр се характеризира с предпочитанието си към черния цвят, свързан с почитането на демонични сили и противопоставянето на институционалната религия.
Използвахме база данни от 5125 обложки на албуми между 1989 и 2019 г., като анализирахме два вида връзки: между групите, свирещи блек метъл и други видове хеви метъл в Норвегия, както и между съдържанието на музиката и цветовете на обложките на албумите. Резултатите от нашите модели показват, че блек метъл групите са възприемали минали цветови избори на групи, които не са блек метъл, до определен момент, след което са започнали да се разграничават от тях. Имитирането на цветовитe избори на други жанрове е допринесло за легитимността на зараждащия се жанр, който същевременно се стреми към отличителна колективна идентичност чрез подчертаване на черния цвят върху обложките на албумите.
Това позициониране е динамично, позволявайки на групите да се адаптират към външни събития. Установихме, че блек метъл групите реагират на стигматизацията си в норвежкото общество в средата на 90-те, като повишават привлекателността на албумите си и правят по-цветни обложките им. По-късно обаче те се връщат към по-мрачната естетика, доминирана от черния цвят, в знак на несъгласие с комерсиализацията на един доскоро ъндърграунд жанр. Потвърдихме и връзката между съдържанието и цветовете, тъй като групите с „по-тежко“ звучене се оказва, че имат по-тъмни обложки на албуми.
Нашият анализ потвърждава нещо, което венецианските художници вероятно са усещали интуитивно: че цветът е ефективно средство за позициониране, което позволява да се проектира идентичност, основана на същевременно асоцииране и разграничаване от другите. Отчетливи принципи на позициониране се наблюдават в изкуството на XVI в., както и в музиката през 90-те години на XX в. Естетически мрежи присъстват не само в музиката и изкуството, но и в модата, дизайна или потребителските стоки. Цветовете свързват хората на Сватбата в Кана, но също така и на работните ни места, където сложна мрежа от симпатии и вражди се материализира в цветове, освен по по-малко видими начини.
Стоян Сгурев
Стоян В. Сгурев е доктор по социология от Станфордския университет. Член на Управителния съвет на Центъра „Българо-европейски културни диалози“ към Нов български университет.
