През 1959 г. започва подготовката на куклен отдел към ВИТИЗ (сега НАТФИЗ), който да отговаря за обучението на професионалните куклени кадри в страната.
На 15 ноември 1962 г. Николина Георгиева, Атанас Илков и арх. Иван Цонев приемат първия випуск „Актьорското майсторство за куклен театър“, общо 15 души (10 жени и 5 мъже), след 4 години завършват 11-ет.
През 1966 г. се открива Учебният куклен театър със спектаклите „Карнавал на животните“ в постановка на Николина Георгиева, по музиката на Сен-Санс и „Светлосиният Петър“ от Урбан Гюла, в постановка на Атанас Илков. През 1972 г. се открива специалността „Режисура за куклен театър“, а през 1992 г. се открива специалността „Сценография за куклен театър“.
В първите години създадените в процеса на обучение представления се играят на сцената на Учебния драматичен театър и в една от репетиционните зали на ул. „Г. С. Раковски“. Едва в началото на 80-те студентите от куклените специалности във ВИТИЗ получават, специално създадена за нуждите им, сцена - оборудвана с необходимата техника, салон с 90-ет места, в сградата на ул. „Стефан Караджа“ №20. Поради природата си – по-малко вербална и повече визуална, поради по-лекия и лесно преносим декор и реквизит, учебните куклени представления бързо стигат до световните фестивали. Първата награда за ВИТИЗ Учебният куклен театър донася от фестивала в Монтрьо, Швейцария – 1968 г., със спектакъла „Карнавал на животните“. През годините репертоарът поддържа основно заглавия за малките, но не липсват спектакли за възрастни и експериментални проекти.
Днес Куклен театър НАТФИЗ продължава да бъде театърът с най-младата трупа в страната. На сцената му все така се обучават творците, които ще посветят живота си на българското и световно куклено изкуство, а публиката участва активно в укрепването им на сцената. За професионалната им подготовка са привлечени най-ярките представители на драматургията, актьорското майсторство, режисурата и сценографията в областта на кукления театър.
Във връзка с достойното отбелязване на 60-годишнината Катедра „Куклен театър“ при НАТФИЗ инициира три събития – юбилейна изложба, която се състоя през месец юли в парка пред Народния театър, научна конференция за експерти – творци и изследователи на кукления театър и гала-спектакъл.
Научната конференция ще се проведе на 5 декември в пространството на Куклен театър НАТФИЗ, с начален час 10.00 ч. Участие във форума ще вземат както доайените на кукленото образование в Академията, така и приобщените към мисията млади педагози. Докладите ще изнесат – проф. Славчо Маленов, проф. д.н. Дойчина Синигерска, проф. д-р Константин Каракостов, проф. д-р Катерина Илкова, доц. д-р Мирослав Цветанов, доц. д-р Валерия Кардашевска, доц. Боряна Георгиева, доц. д-р Михаела Тюлева, доц. д-р Тодор Димитров-Мечкарски, гл. ас. д-р Теменуга Первазова, гл. ас. д-р Петя Караджова, гл. ас. д-р Надежда Панайотова, ас. д-р Евгения Роева, д-р Михаил Байков, ас. д-р Весела Хаджиниколова, ас. Димитър Димитров, ас. Мариан Рангелов, ас. Венера Нечкова-Фингарова, ас. Любомир Генчев и Десислава Димитрова.
Спектакълът, който ще събере куклената гилдия от страната на 16 декември е „Любовта на Дон Перлимплин“ по Федерико Гарсия Лорка. Постановката и адаптацията принадлежат на проф.Боньо Лунгов, режисурата е дело на проф. д-рКонстантин Каракостов, ас. Мариан Рангелов и ас. Любомир Генчев, сценографията и куклите са на Евгения Лачева, а музиката – на Методи Иванов и Елена Методиева.
Пиесата „Любовта на Дон Перлимплин“ е написана в далечната 1933 г. от бележития испански писател Федерико Гарсия Лорка. Силата на тази драматургия е в това, че е актуална и в наши дни.
Екипът, реализирал това произведение с кукли, дава сериозна заявка за богатите възможности на кукления театър. Спектакълът впечатлява с прекрасната музика, куклите, сценографията и интересната хореография. Поезия и хумор се преплитат в оригиналното решение на постановъчния екип, спектакълът да бъде представен от три различни гледни точки. Младите актьори, от трети курс „Актьорство за куклен театър“, впечатляват със своите умения при водене на куклите и изграждане на любопитни образи с тях. – проф. д-р Константин Каракостов.
ГАЛЕРИЯ
