Да, Пол Томас Андерсън е безспорен талант в режисурата и разказването на истории. Не, не харесвам „Ще се лее кръв“ (2007), защото е студен, самоцелен и твърде еднопланов филм. Да, смятам че „Невидима нишка“ (2017) е много по-добър, едновременно многопластов и емоционално еманципиран. Не, не приемам че „Лакрицова пица“ е „по-комуникативен“ от творбите на Андерсън от последните две десетилетия, въпреки че се явява завръщане към тематиката и настроенията на причудливата комедия „Гроги от любов“ (2002).
Казват, че двайсет години след това неочаквано „изключение“ във филмографията си американският режисьор отново e предпочел „човешката истина“ пред „митичните измерения“ на персонажите. Действието в „Лакрицова пица“ започва през 1973 г. и разказва за изпълнената с перипетии любов на 15-годишния самоуверен хлапак Гари Валънтайн (който изглежда по-възрастен) към 25-годишната Алана (която изглежда по-млада), в долината Сан Фернандо, насред кипящата Калифорния, във време, когато хипи движението е освободило част от младежите от оковите на традициите, а първият голям петролен шок разклаща временно икономическия модел на страната.
Алана, която живее с родителите си, не знае какво точно иска и все още стои на прага към света на възрастните, в който не успява да се приспособи, въпреки силния си характер. Тя е биещото сърце на филма. Гари е двигателят и също така събирателен образ за една Америка, в която тържествуват частната инициатива и „дивият капитализъм“: тийнейджър актьор в популярен телевизионен сериал, предприемач, който винаги има „печеливша идея“, преминаващ без да трепне от водното легло към флипера; символ на един абсурден свят (погледнато от камбанарията на ХXI век), който върви с пълна скорост към своето унищожение.
ЗА
„Лакрицова пица“ е носталгично и ентусиазирано обяснение в любов към киното. Очарован от 70-те и от филмовите среди, към който е принадлежал и баща му, Пол Томас Андерсън е вдъхновен от живота на Гари Гьоцман (продуцент и актьор) за създаването на този портрет на дете звезда от края на 60-те (в сценария са включени реални случки, разказани от Гьоцман, както и спомени от собственото му юношество). Истински специалист в елегантното „възкресение“ на отминали времена, Андерсън превръща един тийнейджърски романс в своеобразен дебат за свръхзрелите млади хора в свят на безотговорни възрастни, в обществен и политически портрет на цяла една епоха. Полуреалистичен, полуфантасмагоричен филм, с двама дебютанти в главните роли (сина на Филип Сиймур Хофман – Купър и Алана Хаим от поп-рок групата „Хаим“), които определено не отговарят на каноните за красота за този тип киносюжети, но естественото им присъствие и спонтанността им веднага грабват вниманието. Разказана като поредица от абсурдни ситуации и сблъсъци с лунатични герои, тази необикновена и иронична история преминава през звезден епизод с Шон Пен в образа на застаряващ киноидол (вдъхновен от холивудската звезда Уилям Холдън) и достига кулминацията си при срещата с гаджето на Барбра Стрейзанд, превъзходно преиграно от неудържимия Брадли Купър…
ПРОТИВ
На пръв поглед заглавието звучи нелепо. Сигурно трябва да си американец, за да знаеш, че „Лакрицова пица“, т. е. Licorice Pizza, е името на верига магазини за плочи, създадена през 1969 г. (както и разговорният израз за грамофонна плоча). После гледайки филма, си казваш, че двамата главни герои са толкова несъвместими, колкото лакрица и пица, така че изборът сигурно произтича от сюжета… А на трети поглед (ако потърсиш някъде значението на израза) евентуално ще оцениш аналогията с носталгията, обгърнала целия проект на Пол Томас Андерсън. От друга страна обаче, заглавието в случая е само върхът на айсберга, защото отвъд очевидната романтична ситуация „Лакрицова пица“ е истинска енциклопедия от препратки и намигвания към американското филмово задкулисие от 60-те и 70-те години на ХХ век. От пресъздаване на случки от живота на реално съществували хора, през епизодичния гастрол на известни личности от епохата, изиграни от не по-малко известни съвременни актьори до ангажирането на легенди от света на шоубизнеса като бащата на Леонардо ди Каприо – Джордж, всеки детайл, персонаж или марка, които се появяват на екрана, биха могли да носят допълнителен смисъл за американската публика и особено за по-възрастните киномани сред нея. За другите зрители „Лакрицова пица“ рискува да си остане чудновато разказана, но по същество леко банална тийнейджърска история, а превъзнасянето на критиката колко „лежерен“ и направо „лъчезарен“ е деветият пълнометражен филм на Пол Томас Андерсън да бъде контрирано с усещане за излишни дължини, зациклящ абсурд и леко доскучаване. Защото тази „чистата проба киноманство“ трябва да балансира сюжетната достъпност, съчетана с главозамайващи „лирични“ отклонения на фабулата, които явно съвсем преднамерено „препъват“ ритъма на разказа и редуват думите случване, със запетайки философстване…
