„Българският кораб потъва в бурно море“ е дебютният пълнометражен филм на театралния режисьор Петринел Гочев. Важно е да се знае тази подробност, която ни подсказва, че срещата на зрителя с филма на Петринел ще е специална по причина на работата му в театъра. Да гледаш спектакъл на Петринел е празник за душата и непременно си заслужава да се потопите в дебютното му киноприключение, а то е необикновено поетично и искрено.
Макар и извън конкурсната програма на МФФ „Любовта е лудост“, премиерата на филма с варненската публика се превърна в събитие за малки и големи. Струва ми се, че „Български кораб потъва в бурно море“ не е филм, който бихме определили като детски. Творбата надскача хоризонта на обичайните ни очаквания – сюжетът е за преживяванията на децата, но най-важното за филма е, че през детството ние, възрастните, осъзнаваме как пропускаме нещо съществено – пропускаме магията на живота.
Петьо (Ален Ангелов) загубва баща си, но майка му (Станислава Николова) се опитва да скрие истината от детето и то е изпратено при дядо си (Михаил Мутафов) за неопределен период, докато майката събере сили, за да продължи напред. При дядо има море, слънце, вятър, тук и е малкият Филип (Християн Манолов), с когото Петьо играе на пирати. Майката на Филип (Гергана Змийчарова) между чистенето на сафрид и лиричните залитания на съпруга си, рибар, към творчеството на Вапцаров (Димо Димов) все пак намира време за момчетата – чете им страшни истории за флотилии, смели капитани и горди пирати. При дядо си Петьо носи ръчно изработено корабче, което е взел „назаем“ от съседката (Ангелина Славова). С корабчето децата си устройват приключения. Понякога между тези игри малките си причиняват и първите рани – дали пък ударът с камък не е удар срещу невинността? В живота има смърт, лъжа, омраза, тъга, страдание и Петьо преминава през тях, докато шумът на морето и залезите му разказват чудни приказки за кораб, който оцелява – това е малкият български кораб на Петьо.
Струва си да се види „Българският кораб потъва в бурно море“! Не заради потъването, подобно премеждие няма да се случи с нашите национални стойности, заглавието е закачливо заиграване с ценностите ни: кое е най-важното за нас – да имаме посока или да бъдем на всяка цена победители? А нима не сме истински победители, когато след екзистенциалните провали съумяваме да се изправим и да продължим с достойнство? Филмът задава семпли на пръв прочит, но смислени въпроси, за чиито отговори напоследък ни липсва подготовка и морал. Децата постоянно ни учат на подобна мъдрост, но ние, големите, често грешим, защото сме забравили да четем знаците на живота.
Във визуално отношение филмът е заснет прекрасно (оператор Румен Василев) – зрителите с див копнеж по морето ще открият своето малко късче широка суровост, защото картините са хем измислени да радват окото, хем пък в тях присъства естеството на живота – в дървото, в дъжда, в очите на Михаил Мутафов. Този страхотевичен поглед на дядо, в него сякаш герой на Хемингуей си бъбри с морето. Актьорите играят така, сякаш сме седнали заедно край брега – като стари познайници, без да се мъчат да бъдат нещо друго. Или с едно изречение: във филма на Петринел Гочев има нещо, което все по-често се изплъзва на новите български филми – има го естеството на естествеността. Музиката на композитора Димитър Величков-Шмид също владее пространството на екрана. Деца, професионални актьори, море, сюжет, който не ръкомаха нравоучително, а приятелски ти показва пътеката, в този филм присъства нишката, която те подтиква да си в киносалона. Лятото на екрана е сякаш онова, което винаги сме искали да ни се случи, но все ни е заобикаляло.
Отчитам обстоятелството, че филмът току-що е „излетял“ от монтажната маса и съвсем естествено е при първата среща с публиката да се открият технически кусури. Убедена съм, че при следващата среща – а варненци имат шанса да му се насладят повторно на фестивала „Златна роза“, филмът ще се е разделил с драскотините и ще засияе, защото тук децата и актьорите предизвикват промяна – излизаш от салона пречистен, светло ти е на сърцето – иска ти се да тичаш, да скачаш в локвите и да гониш вятъра.
Какви препоръки бих дала? Имам само една, макар и да не е важна: при възможност редуциране на паузите, но това е персонално пожелание, което няма голяма връзка с цялостното сияние на филма.
Докато има деца, корабът няма да потъне! Убедена съм!
Елица Матеева
„Български кораб потъва в бурно море“, 2022 г., реж. Петринел Гочев, оператор Румен Василев, сценарий Гергана Змийчарова и Петринел Гочев, композитор Димитър Величков-Шмид, художник Боряна Семерджиева, режисьор по монтажа Иван Владимиров, продуценти Галина Тонева и Кирил Кирилов. В ролите: Михаил Мутафов, Ален Ангелов, Християн Манолов, Гергана Змийчарова, Димо Димов, Весела Бабинова, Станислава Николова, Петко Койчев.
