„Жените не съзнават, че живеят затворени в рамките на майчиното потомство.“ Думите са на Даниел Флауменбаум (Даниел Фломенбом), известен парижки гинеколог, повлиян от трансгенерационната психоанализа, която както знаем е базирана на тезата за наследството на предците. Оказва се, че човек може да изпитва страх от гладна смърт, от заточение, от пленничество, от масов разстрел, а реално да обитава спокойни времена и житейските му обстоятелства да са подредени до степен на хармония. Защото (и) травмите се унаследяват. Така например поколения след оцелелите от Втората световна война имат натрапчиви усещания за предстояща бомбардировка, за арести, за депортация, за изтребване. Ако унаследените от предците травми не бъдат преработени, те блокират психическото развитие на наследниците. Именно този аспект на приемственост в болката изследва Бруно Клавие в книгата си „Семейните фантоми“.
Семейните фантоми са повторения в родословното дърво, проявяват се под формата на необичайни поведения или симптоми. Индивидуалното страдание е само проекция през поколенията. Личната болка се преплита с динамиката на общностите. До подобни заключения Клавие достига чрез дългогодишната си практика. Стотиците сеанси с пациенти дават тласък да напише книгата за семейните фантоми и в действителност съдържанието на изследването изобилства от казуси и пътища за разрешаването им. Прилича на ребус тази книга, на всеки въпрос идва отговор, стига да знаеш кого да попиташ.
Вече бях обърнал внимание, че жените с повтарящи се по-скоро нещастни връзки с мъже, които имат еднакви лични имена, една и съща професия или друга обща черта, с изненада откриват, че тяхната майка навремето е била влюбена в човек, притежаващ същата особеност. Преди да го научат, те напразно търсят любовта, стремейки се несъзнателно да излекуват скритата сантиментална и често неосъзната рана, нанесена на майката.
Авторът обяснява как се изясняват психоаналитичните аспекти на едно родословно дърво – трябва да се установи какво е било ранното детство на нашите предци, последващия едипов период и как те влияят на поколенията. В хода на изследванията Бруно Клавие става свидетел на повторения при женското потомство на афективни и релационни схеми, при които дъщери, внучки и правнучки, подобно на матрьошки, се влюбват по един и същи начин. Всеки анализиран пациент е паразитен приемник и се чувства като омагьосан от повторенията в биографиите, и в този смисъл книгата „Семейните фантоми“ е опит да оневиним себе си заради нещастията, които ни се случват. Да се научим да преработваме болезнените травми, за да освободим себе си от фантомите и фантомите от баналността да се случват по един и същи начин, макар и на различни хора.
Клавие отделя специално внимание и на мъжете, описвайки трансгенерационния произход на донжуанството. С трансгенерационния подход авторът изяснява и причините за кръвосмешение, аборт, аутизъм.
При изучаването и онагледяването на родословното дърво имената, датите на раждане, бракосъчетания, смърт и травми на предците са следи от тези сътресения, способни да предизвикат поколения след това същински „цунами“ в семейството. Разкриването на повторенията по родословната верига позволява да се премине от днешния симптом до вчерашния му източник, понякога през пет, шест и дори седем предишни поколения. Често това става с цената на изследователска работа, която да позволи на потомъка най-сетне да метаболизира утаечната емоция, която паразитира в него, без да принадлежи към онова, което самият той е преживял.
Със семейните фантоми Бруно Клавие обяснява и наличието на фобии. В основата на всяка фобия, твърди авторът, има тайна или травма, преживяна от предходно поколение. Най-уязвима група са децата, защото те могат да бъдат обсебени от незавършени и останали в тайна събития, свързани с миналото на техните предци.
Като лекарство срещу всеки семеен фантом Клавие посочва думите. Защото думите лекуват, защото разговорите изясняват, защото общуването свързва. И защото неизказаното се повтаря: задържаната емоция е формулата на всяка травма.
Книгата е с изключителен принос към теорията и клиничната област на психиатрията. Организирана е в четири тематични части, написана е на популярен език. Подпомага развиването на особена чувствителност към социалния и историческия контекст.
