Какъв читател е добричлията, г-жо Денкова?

Добруджанският читател е смел, верен и обичащ книгата и  библиотеката. Все по-взискателен и уверен в търсенията си. Вдъхновен и вдъхновяващ следващия, с нестихващ интерес към знание и информираност.

Трудно ли се правят библиотечни политики на 500 км от столицата?

Знаете ли, в определени моменти ми се струва, че тези близо 500 километра всъщност са стотици хиляди и то не само като разстояние. За съжаление, все още за културна политика, стратегия за библиотеките и ясни държавни ангажименти се говори само преди избори. Доста често  сме изправени пред необходимостта сами да застанем пред задълбочаващите се икономически, социални и демографски проблеми и съвременните изисквания за създаване на модернизирани и привлекателни културни пространства. И въпреки трудностите, благодарение на всеотдайността на работещите в библиотеката, доверието и подкрепата на хората към нас, заемаме достойно място като значим културен обществен център за информация и вдъхновение, предлагащ разнообразие от възможности за знание, творчество, личностно усъвършенстване и забавление в свободното време на местната общност.

Доколко са основателни укорите, че младите хора не четат, какви са вашите наблюдения?

Често ние, възрастните, с лекота укоряваме децата, без да осъзнаваме, че самите ние трябва да даваме пример, а не само назидателно да прехвърляме вината върху тях. Поколения израснаха със заблудата, че грамотността е работа на образователната система и само учителите са длъжни да превърнат децата в грамотни и четящи хора. В действителност отглеждането на читателите се случва най-напред в семейството, още от раждането. Децата правят това, което виждат, а не това, което им се казва, и ако искаме децата ни да четат, те трябва да видят родителите си да четат книга за себе си.

В ролята си на посредник между децата и книгата библиотеката предлага и организира разнообразни инициативи в подкрепа на формалното и неформалното образование, насърчаване на четенето от най-ранна детска възраст, през пълноценното и забавно прекарване на свободното време и усещането за принадлежност към общността на четящите хора. Регионалната библиотека „Дора Габе“ се радва на подкрепата и доверието на родители, учители и местната общност, и все повече деца и млади хора я припознават като предпочитано пространство, в което да се върнат отново.

Децата ви какво обичат да четат?

Дъщеря ми е студентка първа година специалност „Дентална медицина“ и времето ѝ е погълнато от специализираните учебниците, но си „почива“, като чете с удоволствие фентъзи романи и поезия. Синът ми е увлечен от математиката и точните науки и харесва книги и енциклопедии за космоса, природата, животните, древните цивилизации и мистериите.

Кои емоции се запазиха от времето, в което влизахте в тази сграда като читател в детския отдел, и сега, когато сте директор на същата библиотека?

Знаете ли, детските ми спомени са свързани по-скоро с домашната библиотеката у дома и в къщата на баба и дядо на село, където прекарвах цели лета. При всеки повод и възможност исках от близките да ми купуват книжки, които пазех като безценно съкровище и тайничко вдишвах аромата им. Представете си радостта и преклонението ми, когато години по-късно започнах работа в най-голямото книжно хранилище в областта и хилядите книги ми вдъхнаха чувството за дом и принадлежност. Благодарна съм за гласуваното доверие и осъзнавам голямата чест и отговорност да съм ръководител на любимата институция. С колегите се шегуваме, че бивши библиотекари няма, а любовта ми към книгите е същата като на детето, което разлистваше страниците им под сянката на черницата в дядовата къща.

Всяка библиотека има свое специфично съкровище, което може да бъде намерено само в нейния фонд – дали стара книга, дали книга с личен автограф от голям български писател, кое бихте определили като най-ценно притежание в библиотеката, която управлявате?

Регионалната библиотека „Дора Габе“ е наследник на дългогодишна традиция в областта на библиотечното дело и притежава значително по обем книжно богатство с разнообразно съдържание. Сектор Краезнание събира и съхранява краеведското писмено богатство на Добричка област. От особено значение за документалния фонд е колекцията „В света на Дора Габе“, която представя книги, фотографии, репродукции, вещи и писма на Дора Габе, сред които оригинала „Дора Габе – профил“ на Дечко Узунов, нейна рецензия за стихосбирката „Сиротни песни“ на Йордан Стубел и запис с автентичния глас на поетесата.

Друга библиотечна колекция – „Редки и ценни издания“, представя документи с особено голяма ценност на съдържанието и неповторимост на изданията, които представят част от българската и световна история и култура, отразени в писаното слово. Регионалната библиотека „Дора Габе“ събира и съхранява посланията на известни български писатели, публицисти и общественици в колекцията „Книги с автограф“ – става дума за Дора Габе, Валери Петров, Стефан Цанев, Дамян Дамянов, Николай Хайтов, Антон Дончев, Асен Босев, Христо Фотев, Любен Бешков, Георги Топалов, Атанас Пеев и още много други.

В колекция „Петър Увалиев“ се съхранява част от личните книги на един от най-влиятелните български емигранти интелектуалци от втората половина на ХХ век. Петър Увалиев е дипломат, журналист, писател, изкуствовед, останал в паметта на поколения българи най-трайно със своите беседи в рубриката „Пет минути с Петър Увалиев“ по радио Би Би Си. Колекцията съдържа над три хиляди документа – книги, сценарии и адаптации на Петър Увалиев, книги с дарствени надписи на различни езици от видни български и чуждестранни личности, както и някои от личните вещи на интелектуалеца.

Изместват ли се сетивата на читателите и как гледате на този бум на аудио книги в България?

Факт е, че дигиталното настояще променя начина, по който четем. Преди време доста се обсъждаше въпроса „Ще изяде ли мишката книжката?“, а до такава битка реално не се стигна, защото четящият човек търси книгата, независимо от това на какъв носител е тя. Самата аз обичам да чета книги на хартия, но когато пътувам, предпочитам тези в електронен вариант, заради удобството. В забързаното ежедневие често изтъкваме, че нямаме време за четене и ето че аудио книгата ни дава възможност да спрем с тези оправдания. Аудио книгите не са от днес, имало ги е и ще ги има и ако това е начин думите, словото и знанието да достигнат до по-голям кръг от хора, имат моята подкрепа. Друг е въпросът за възможностите на българските библиотеки да ги предоставят за ползване на своите потребители, защото все още няма решение за предоставянето на е-книгите.

Знаем, че трудът на библиотекарите в България е недооценен и въпреки това тези достойни хора сякаш много тихо протестират или поне гласът им остава нечут. Защо според вас професията библиотекар е маргинална?

Библиотеките са едни от малкото останали институции, които никога не са предавали доверието на своите ползватели. И в най-тежки времена винаги са били отворени и готови да приемат всеки един, който е имал нужда да намери своето място на сигурност и принадлежност. Наричам нас библиотекарите – тихите будители, защото без показност, а с тихо достойнство осветяваме пътя на думите и знанието. Не считам, че професията ни е маргинална, а по-скоро ниско заплатена и без нужното официално признание, каквито са налице за други такива. И въпреки това обнадеждаваща тенденция е, че млади хора все по-често се насочват към тази професия. Много често тя не е първият им избор, защото все още е разпространен митът за монотонна работа, която се състои само в „раздаване на книги“, но веднъж докоснали се до атмосферата в библиотеките, променят мирогледа си и остават верни на професията.

Ако трябва да оставите капсула на времето, какво послание бихте написали към библиотекарите от 2060 г.? А към читателите?

Вярвам в силата на думите – на изречените и написаните. Мислете добро! Изричайте, четете и пишете думи за добро! Вдъхновявайте с добър пример и бъдете вдъхновени от добрите дела! Вярвам във вас!

Теодора Денкова