Всичко започна така: „В отговор на войната и неоправданата агресия е лесно да се чувстваме безсилни. Нека отговорим със силата, която имаме“. И буквално за няколко часа към събитието се присъединиха хиляди хора, които искаха да помогнат. Десетки бяха и творците, които дариха своето изкуство. Списъкът е дълъг, а това са само малка част от тях – Тео Ушев, Васил Василев-Зуека, Владимир Карамазов, Владимир Михайлов и група Rewind, Диляна Флорентин, Ясен Згуровски, Зоран Мише, Радослав Мъглов, Камен Старчев, Фелия Барух, Нора Ампова…

Две седмици по-късно е време за равносметка. Правим я с Радослав Бимбалов, управляващ партньор в TheSmartsGroup и организатор на благотворителната инициатива.

„Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто“. (Лука 6:45) Това е моето лично усещане за „Купи изкуство за Украйна“. А вашето какво е?

Имах щастието да постоя в залата и да участвам малко в продажбата на изкуството. Ще запомня няколко случки. Едната е за онази възрастна двойка, леко смутени мили хора, несвикнали да обсъждат изкуство в галерии, които ме разпитваха за една творба на млад, провокативен дигитален артист. Обяснявам им с няколко думи, а те кимат с интерес. Шушукат си минутка-две, а после идват с твърдо решение да купят точно този дързък принт.

Поздравявам ги за смелото решение, опаковаме им творбата и те я отнасят щастливи навън. Половин час по-късно възрастният мъж се връща сам, за да купи и втората творба на същия авангарден автор. Повървели, поговорили си, вдъхновили се. Тези хора ми върнаха усещането, че различните поколения могат да общуват успешно именно чрез изкуството. Особено когато то застава зад кауза, която е валидна за всички ни.

На какво ви научи тази инициатива – вас и вашия екип?

От години се занимаваме с благотворителни каузи, но сякаш този път най-накрая успях да формулирам за себе си какви трябва да бъдат тези акции. Дарението е не просто акт на съпричастност, това е изява на взаимност. Помагаш на някого в нужда, но помагаш и на себе си – да станеш по-добър човек. Именно затова дарителските акции трябва да създават дълготраен спомен в теб. Уникалното на нашата акция беше именно това – купуваш изкуство, което цял живот ще ти напомня за доброто, което си сътворил заедно с автора на това изкуство. Помощ към нуждаещите се, но и съпричастност, взаимност и дълготрайна добавена стойност за теб като човек.

Излизате ли променени от нея?

Всяко добро, което си направил, те променя. Не е нужно да го усещаш, камо ли да се кичиш с него, да го мяташ като шал върху раменете си. Доброто е промяна отвътре, която мълчаливо те прави по човек.

Нещо толкова малко (на фона на всичко, което се случва) и едновременно голямо (заради добротата, които предизвика) може ли да размести емоционалните нагласи?

Намираме се в доста трудно време. Обществото ни е изтощено от страх – войната дойде, за да довърши каквото беше оцеляло в душите ни след вируса убиец. В такава обстановка човешкото е под угроза. Събуждат се низки страсти, животински инстинкти, първични рефлекси. Единственото, което ще ни спаси, е да се грижим за крехкото цвете на емпатията, което трудно оцелява в тези бурни ветрове в душите ни. Акции като нашата събират реална помощ, но действат и дълбоко в съзнанието на хората.

Каква е равносметката?

Над 38 000 лева, събрани от продажбата на близо 250 творби от над 100 български автори. Събрано на едно място изкуство от различни стилове, на автори, чиито творчески пътища рядко се пресичат. Стотици българи, които ще помнят винаги доброто, което са направили.

За какво ще бъдат използвани събраните средства?

Парите са преведени в сметката на фондация „За нашите деца“, а оттам и към тяхната партньорска структура в Украйна. Средствата отиват изцяло за помощ за децата в неравностойно положение в Украйна. Най-уязвимите деца сега са и най-застрашените жертви на войната.

В тази инициатива противопоставихте изкуството на войната. Как се работи в творческа агенция по време на война?

Не познавам човек на творчеството, който да се чувства нормално в момента. Когато душата ти е свита като смачкан вестник, пълен с грозни новини, е трудно да пускаш фантазията си да лети и да създаваш каквото и да е. За щастие ние поне сме екип, успяваме да се държим един за друг и да излизаме заедно от тази ситуация.

Как войната променя съществуването ни?

Като кажем „война“, все си представя двете големи световни войни и тайничко се молим да не избухне трета. Всъщност човечеството не е спряло да живее по време на война. Деструктивният ни напън да решаваме неразбирателствата си или да печелим слава, пари или влияние с помощта на кървави битки са част от наследството, останало от миналото ни на четири крака. Единственото, което сме добавили към тези рефлекси в битието си на хора, е садистичното удоволствие от страданието на тези, с които се бием.

Сегашната война, съсипваща човешки животи и съдби отвъд Черно море, не е нищо ново за човечеството. Дори дребното монархистично диктаторче, затворило се в бункера, далече от всичко живо, не е нов вид за планетата ни. Създаваме подобни чудовища периодично, сякаш имаме нужда сами да си напомняме колко крехко е човешкото в нас.

Като свърши всичко това, светът по-разделен или по-обединен ще бъде, според вас?

Парадоксът на тази грозна война е, че Путин я поде с лъжата, че не съществува такова нещо като украинска нация, а именно с този престъпен акт самият той обедини тази нация. Болезнената истина е, че нищо не сплотява толкова силно, колкото общите страдания. За останалата част от света тази война ще бъде катарзис, след който ни чакат времена на разделение, мнителност, лов на вещици и идеологични сблъсъци. Чака ни чуплив мир. Но дано идва по-скоро.

Мария Панайотова