Влизате в музей и обикновено се възхищавате на подредените във витрините експонати – бляскави, красиви, чисти… Дори да са на няколко хилядолетия, лесно разпознавате форми, украса и изображения по тях. Но така ли са ги видели и археолозите, когато ги изваждат от пръстта в праисторически селища, в антични некрополи или в средновековни обители? Само праха по тях ли са избърсали след това специалистите в лабораториите за консервация и реставрация, или дълго, с познания и респект към оригинала са сглобявали артефактите от множество фрагменти, преди да ги „поднесат“ на публиката?
Отговорите на тези въпроси са в откритата на 23 март експозиция „Време, материя и дух: Реставрацията в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките“ (НАИМ, продължава до 18 септември). А допълнителна информация по темата е публикувана в съпътстващия изложбата каталог, който представя част от общо 200-те експоната „преди“ и „сега“, както и историята на реставраторското ателие и художниците пионери в тази сфера у нас.
Още с пристъпването в залата за временни експозиции на НАИМ пред очите ни е впечатляващият параден сребърен наколенник (IV в.пр.Хр.) с горна част във формата на женска глава и с позлатени орнаменти (лъвове, фантастични животни с тела на змии, грифони и т.н.) от Могиланската могила – същият, който бе сред най-значимите находки, представени през 2015 г. в изложбата „Епопея на тракийските царе“ в Лувъра. Именно тогава той претърпява повторна реставрация, за да бъде почистена смолата, използвана при предходна намеса за неговото стабилизиране. Сега и публиката в НАИМ може да го види във възстановената му реалната форма, тъй като благодарение на съвременни техники и материали фрагментите от наколенника са подредени в правилна позиция.
В централната линия на експозицията е и първата реставрирана мозайка(V–VI в.) от днешните български земи, открита през 1911 г. в парк „Митрополит Методий Кусев“ (Аязмото) в Стара Загора. Късноантичната геометрична подова композиция е изработена от малки фрагменти (тесери) в бял, черен, тъмносив, жълт и керемиден цвят. Още през 1912 г. тя е отделена от археологическия терен (частен римски дом) и пренесена на носеща основа за нуждите на тогавашната музейна сбирка. Десетилетия по-късно се налага повторна реставрация, за да се отстранят повърхностните наслоявания заедно с циментовите фуги. Фрагментите са отделени от носещата основа, приближени са и са поставени върху нова основа, обясняват кураторите на изложбата д-р Петя Пенкова и Ренета Караманова-Златкова.
Сред най-впечатляващите реставрирани експонати е и бронзовата хидрия (края на IV в. пр.Хр.) от некропола на антична Месамбрия. Преди да постъпи в изложбата, съдът е бил покрит с корозионни продукти и с отстранени части. А сега във витрината виждаме красива голяма кана с яйцевидна форма с апликации на Ерос и Психе, с три богато украсени дръжки и останки от венец с лаврови листа, изработени от бронз с позлата и глинени топчета.
През 1925 г. съдът постъпва заедно с други предмети във фондовете на тогавашния Народен музей (днес НАИМ), но досега не е подлаган на реставрация. Едва през 2020–2021 г. с него се заемат специалистите и с помощта на съвременна технология, при която се запазват всички слоеве от оригинала, хидрията се превръща в една от емблемите на експозицията.
Пример за професионална реставраторска работа е и керамичната паница (1400–1250 г.пр.Хр.) от некропола при видинското село Балей. При намирането му съдът, използван като капак на урна, е бил раздробен на повече от 40 фрагмента. След възстановяването му в Лабораторията за анализи, консервация и реставрация на НАИМ, сега той привлича погледите на посетителите с изящната си форма.
В изложбеното пространство са още находки от селищната могила Провадия-Солницата (4650–4500 г.пр.Хр.), колективна находка от 13 златни накита (II хил.пр.Хр.), сребърни апликации във форма на коне (VI в.пр.Хр.), бронзова амфора със сребърни инкрустации (V в.пр.Хр.; избрана е за корицата на каталога), десет сребърни апликации с релефни изображения на Аполон и Херакъл (IV в.пр.Хр.), мраморна статуетка на Дионис (III–II в.пр.Хр.), бронзова медицинска кутия с хирургически инструменти и тубуси (I–II век), мраморни статуи на Атина, на лъв и бик (II век), мраморни капители и релефи (II век), оловни печати на царете Симеон, Петър и Борил, бронзов процесиен кръст от Дворцовия площад на Плиска (Х–ХI век), икони от 1620 г. от Погановския манастир, множество сребърни накити с позлата и дори строителен надпис на Черната джамия (днес храм „Св. Седмочисленици“ в София). Експонатите са притежание на повече от 20 регионални, общински и специализирани музеи в България, а селекцията е направена след предварителен анализ и в много от случаите ререставрация.
„Не е достатъчно само да направиш голямото откритие и след това да хукнеш към поредните си пет минути слава – сподели преди откриването на изложбата директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов. – Съответната грижа за подобряването на състоянието и максимално дълготрайното съхраняване на откритите старини е процес, изискващ много време, ресурси и специалисти. Тази изложба изважда на показ труда именно на тези хора. Труд, който често остава скрит от очите на нашите посетители. Фактът, че представените артефакти са от различни музеи, показва не само отговорността за собствените фондове на НАИМ, а и това, което осигуряваме като експертиза и професионална помощ за почти всички музеи на територията на съвременна България – било при спасителни и планирани проучвания, или просто като грижа за даден паметник, който иска по-добра реставраторска намеса и работа от по-широк кръг специалисти. Тоест говорим не само за реставратори, а и за физици, за химици, участващи в цялостен научно-изследователски процес, при който да съхранят предметите и да ги направят по-приятни за окото, по-лесни за възприятие от публиката“.
Лесно ли се става реставратор? И достатъчно ли е обучението в Националната художествена академия? „Петте години в Академията не те превръщат автоматично в професионалист в тази сфера, не са достатъчни, за да те изградят като реставратор – уверява Ренета Караманова-Златкова. – Ние нямаме учебници, защото всеки проблемен предмет е специфичен и няма как да се обобщи с други. Като студенти учим основни неща, а едва след това, с практиката и с допълнително обучение, с четене на още литература, надграждаме уменията си. Обикновено връщаме към живот артефакти, които буквално нямат никакъв вид.“
„Петте години обучение по реставрация в НХА са само началото – допълва д-р Петя Пенкова. – Допреди година в катедрата дори не се преподаваше археологическа реставрация. Всеки от нас завършваше реставрация, която предполагаше реставриране единствено на икони, стенописи и маслена живопис. И трябваше да намираме индивидуален начин да специализираме това, което правим сега.“
На 29 март предстои откриване на новото ателие към Лаборатория за анализи, консервация и реставрация (ЛАКР) на НАИМ при БАН. Като продължение на интервюто, което директорът доц. Христо Попов даде за февруарския брой на сп. „Култура“ и акцентира върху проблема с недостига на професионалисти в тази сфера у нас, днес той допълва: „Изграждането на един такъв специалист отнема много години, изисква талант и усет към изкуството, работа с най-различни материали и добри условия на труд. Новото ни ателие ще предостави такива условия, ще отвори пространство за стажанти и за гости реставратори.“
