Все още може да се каже, че сме в началото на 2022 година и се опитваме да правим равносметките си за отминалата, независимо, че много искаме да гледаме по-оптимистично напред. Някак последните две години заради ситуацията с пандемията от Covid-19 ни се сляха с мисълта и усещането за възможности и невъзможности.

В това време, сякаш, колкото и да е парадоксално, много от художниците, принудително и те останали в изолация, оставаха повече в ателиетата си, отколкото обичайно. Неслучайно, може би, и поради това имахме много силни изложби, а и ще имаме. Сложната ситуация не е приключила и е непредвидимо бъдещето ѝ. А толкова ни се иска на всички това да е отминало… Ще продължим да пишем и коментираме за всичко това в контекста на различните области изкуството и хората, които са му се посветили. Сега се връщаме към изложбата на художничката Мариана Маринова, представена в Центъра по себепознание „Орфей“ в квартал „Лозенец“ в края на миналата година с надслов „Отвъд видимото“. Публикуваме текста на изкуствоведа проф. Чавдар Попов по повод изящната изложба на художничката.

Мотото на дадена изложба, естествено, не може да повиши или да понижи качеството ѝ, но има важно значение за да фокусира вниманието на зрителя към осмислянето и цялостното й възприемане. В случая Мариана Маринова попада в сърцевината на спецификата на пластическите изкуства – дихотомията видимо/невидимо. За разлика от абстрактния характер на словото или от ефирността на музиката, тези изкуства са „обременени“ от материя. Как да изобразиш „невидимото“, след като то по принцип не може да бъде визуализирано?

От изложбата „Отвъд видимото“, снимка: личен архив

На пръв поглед, подобен въпрос е абсурден или най-малкото парадоксален. Но макар и в метафоричен план, живописта притежава определени възможности за да реши подобна „свръхзадача“. Всеки художник, естествено, избира индивидуално и напълно свободно средствата и похватите, които счита за подходящи за целта. Така постъпва и Маринова. Мотивите, които авторката разработва в своите картини, се свеждат основно до сферата на пейзажния жанр, с изобилието от различни растителни видове, цветя и буйна зеленина. По-рядко се срещат архитектурни елементи, загадъчни арки и сводове от имагинерни храмове, които асоциативно отпращат посланието към отвъдното, сиреч към невидимото. Авторката съвсем естествено преминава и в полето на абстрактните структури, които, според един от пионерите на това изкуство Василий Кандински, са призвани в по-голяма степен отколкото фигурацията, да достигнат до понятието, до идеята, т.е. отново до „невидимото“, жертвайки материалното и визуалното богатство на света.

Живописната субстанция, тоналната тъкан на платната е пронизана от светлина, която изпълва пространството и е постигната на базата на хармонични хроматични съотношения. Тази светлина обаче не е от оптическо естество, нито пък има нещо общо с възпроизвеждането на „релефа“, който така е вълнувал живописците на Ренесанса. Мариана Маринова изповядва стилистиката на една живопис без „рисунка“ и без ясни линеарни очертания на формите. Самият тон е, така да се каже, вътрешно „напоен“ от светлина. Подобен пластичен възглед, който води началото си от импресионизма и чиято кулминация са, например, прочутите „Водни линии“ на Клод Моне, се радва на различни индивидуални превъплъщения в някои от последващите насоки и течения на модерното изкуство.

На откриването на изложбата „Отвъд видимото“ - от ляво на дясно: Мариана Маринова, Милена Павлова и проф. Чавдар Попов, снимка: личен архив

По този начин се получава своеобразна трепетност на „дематериализираната“ материя (отново парадокс!), както и една особена динамика на възприятието, при която окото придобива по-голяма от обичайната активност в процеса на „усвояването“ на образа и на асоциативното въздействие на пластическата форма. Решителен дял при това се пада не на „прочита“ на съответния мотив, а на интуицията и на емоционалното вчувстване. Написа за изложбата „Отвъд видимото“ проф. Чавдар Попов.

Отбелязваме, че пространството на Център „Орфей“ е много гостоприемно като решение за изложби, независимо, че е отдалечено на пръв поглед от традиционните артистични локации за експозиции. Но това е и предимство, което е добре да се менажира, за да се разширява културния пейзаж на столицата ни.

Миналата година в ранната есен Мариана Маринова показа и живописната си изложба „Градини за медитация“ в галерия „Аспект” в Пловдив. Въпреки че за галерията бе нов автор, тя е утвърден и популярен художник с над 40 реализирани самостоятелни и групови изложби, а последната ѝ изява в Пловдив бе през 2015 година.

Мариана Маринова “Вир”, снимка: личен архив

За изложбата си под тепетата Мариана Маринова бе подготвила двадесетина средни по формат картини, повече от половината рисувани специално за настоящата експозиция в едно, вероятно, и за нея по-самотно време заради пандемичната ситуация. Независимо от преживяванията в изолация, мрачните ни мисли заради липсата на приятелските срещи и в тази своя изложба художничката разказва своята история за светлината, за красотата на природата. Гледайки платната ѝ, сякаш виждаш не само усмивката ѝ, но и радостта ѝ при всяка среща с изкуството на колегите ѝ в различни изложби. Винаги ги снима едновременно с възторга на папарак, попаднал на необичайна среща и заедно с това с чувствителността на приятел.

От изложбата в галерия “Аспект” в Пловдив “Градини за медитация”, снимка: личен архив

Написаното дотук ни връща и към изложбата „Репортажи в цвят“ на Мариана Маринова в края на февруари и началото на март 2020 година, малко преди Covid-19 да обсеби живота ни, в столичната галерия „Ракурси“. Тогава за нея написа за „въпреки.com” художничката и арт журналист Мария Ландова. „Тези картини са рисувани нощем, когато слънцето спи, но светлината му искри във всяка мазка, превръщайки платната на Мариана Маринова в празнични откровения.Тя е назовала колекцията „Репортажи в цвят“, защото картините са вдъхновени от „трохите на живота“ - обикновените, малки неща, които не забелязваме са се превърнали в празнични откровения. И авторката на текста се аргументира тогава с цитат от Йордан Радичков: „… трябва непрекъснато да се събират трохите на живота. Цялата сиромашия и сухоежбина да се събира, като се скъта всичко и се запази, за да се пренесе през времето. Подобно на Ной…“.

От изложбата “Репортажи в цвят” в галерия “Ракурси” 2020, снимка: Стефан Джамбазов

Тя е художничка с трайно заявен интерес към цвета и светлината в живописта. Методично и последователно ги изследва и успя да изведе свой стил, защитен в безчет жизнерадостно искрящи, но също и замечтано меланхолични картини. Художничката си играе едновременно и със светлината, и със сянката, като ги замества с топли и студени цветове. Използва цветни двойки, като събира и влюбва допълнителните цветове от спектъра – оранжево със синьо, жълто с лилаво… Тук противоположните цветове се допълват, влизат в диалог, пеят, танцуват и ни изнасят спектакли. След светлината цветът е другото формообразуващо важно в изкуството на Мариана. Тук тя се учи от големите освободители на цветовете – постимпресионисти, фовисти. Следва уроците на любимите учители - професорите Иван Кирков и Андрей Даниел. Живописта на Мариана Маринова има общи корени с поезията и с музиката, не само защото тя слуша джаз, докато рисува, а четката й танцува движена от синкопите на саксофона на Чарли Паркър, а защото ритъмът е третото най-важно в нейните картини. Светлина, цвят и ритъм се преплитат във вибриращи и редуващи се фотонни конгломерации, които се структурират в много добре обмислени композиции. Те често се завихрят и се извисяват, после се успокояват и затихват, и отново изригват с нова енергия. Енергията е ключът – перпетомобилето в изкуството на Мариана Маринова.“

Мариана Маринова в галерия “Ракурси”, снимка: Стефан Джамбазов

Беше тогава анализът на Мария Ландова, уловил и оценил света, в който живее с изкуството си художничката. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: личен архив и Стефан Джамбазов