На 1 февруари се навършват 140години от рождението на забележителния художник Владимир Димитров – Майстора. Между 330-350 негови творби от фонда на галерията в Кюстендил ще бъдат включени в предстоящата изложба, посветена на годишнината на големия ни художник, споделя Валентин Господинов, директор на галерията в града, носеща името на Майстора.
Галерията в Кюстендил притежава най-богатия фонд от произведения на Владимир Димитров - Майстора, наброяващи над 1350 и включващи рисунки с туш, молив, цветни моливи, акварел и маслени произведения. И на този ден наред с честването на твореца се връчва Националната награда за живопис на негово име, учредена от Съюза на българските художници. Първото награждаване е било през 1973 година. Наградите са били давани 16 години подред, статутът е бил променян – имало е години, в които е бил награждаван един автор, а е имало години, в които са награждавани по четирима. От 1973 до 1989 година са връчени 39 награди. Последната носителка на наградата преди промените през 1989 година е била Надежда Кутева. След това традицията е прекъсната и е възобновена през 2012 година, като първият носител след възобновяването е проф. Андрей Даниел. По статут на наградата художникът, удостоен с авторитетния приз на следващата години се представя със самостоятелна изложба в галерията.
Димитър Грозданов /1951-2020/ и проф. Андрей Даниел /1952-2020/ при връчване на наградата
Номинациите за наградата се представят предварително. На 20 декември 2021 година бе проведено заседание на жури, избрано от УС на СБХ, за определяне на носителя на Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора. Наградата се присъжда всяка година на един български художник за изключителните му постижения в изобразителното изкуство през изтеклата година и е учредена съвместно от Община Кюстендил и ХГ „Владимир Димитров – Майстора ”, Министерството на културата и Съюза на българските художници. Журито разгледа всички постъпили предложения и дискутира реализираните през 2021 година самостоятелни изложби. След гласуване на два етапа бяха определени следните номинации по азбучен ред: Атанас Парушев, Богдан Александров, Десислава Минчева, Иво Бистрички, Милко Божков. Името на избрания лауреат на наградата ще бъде обявено на официална церемония в деня на рождението на Майстора – 1 февруари 2022 година от 17,30 часа в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил. В нея ще бъде открита изложба на миналогодишния носител на наградата силистренския художник Йордан Кисьов.
Шанс и радост е, че през изминалата 2021 година сме имали възможността да видим, преживеем и оценим изложбите на великолепните художници, номинирани за наградата. За повечето от тях сме писали във „въпреки.com”. Да припомним за тях. Изложбата на сливенския художник Атанас Парушев – Шока представи абстрактната живопис на художника в Националната галерия, Квадрат 500 през февруари – април. Произведенията бяха подбрани лично от автора спрямо степента на тяхното съучастие като отделни гласове, които влизат в пълно съзвучие сред почти чужд на действителността мир.
От изложбата на Атанас Парушев-Шока в Квадрат 500
Спокойствието, тишината, усещането за монашеска вглъбеност и медитация, напомнящи за „Великото нищо“ (нематериалното), сякаш енергийно извират от творбите. Изградени от много материя – бои, хартия и плоскости, те попиват жеста и намеренията на художника така, че субстанцията започва да излъчва духовност, която превръща пространството около нея в храмово. Неслучайно авторът нарича своите вертикали „духовни картини“. Първите си опити в полето на абстрактното Атанас Парушев прави още по време на следването си (1980 – 1985) в първия випуск по живопис на проф. Иван Кирков в Художествената академия.
Изложбата на Богдан Александров през март бе изненада за много от ценителите на изкуството в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ Провокативният художник е доктор на изкуствознанието, който работи в областта на концептуалните проекти и е директор на Градската художествена галерия във Видин. Той има изложби в редица страни в Европа, уважаван ерудит, неспокоен ум, срещата с когото е истинско интелектуално предизвикателство. Изложбата му имаше ретроспективен характер, в нея авторът поставя в нов контекст елементи от свои знакови проекти под името „Триади“.
Творби на Богдан Александров на Есенните изложби в Пловдив
Това са работи, създавани в продължение на 10 години по метод, наречен от самия него „Визуален шум“. Картините са от проекти, показвани в изложбите: „Пургаториум“ (зала „Райко Алексиев“, София, 2012), „Палимпсест. Портрети без име“ (ONE gallery, София, 2015), „Парейдолия. Портрети в постановка“ (ONE gallery, 2018), „Вертиго. Портрети без диагноза“ (Есенни изложби, Пловдив, 2018). В изложбата работите са представени в групи по три, от което произтича името „Триади“ (група от три неща или състояния), като препраща към смисъла на триадата от немската класическа философия – теза, антитеза и синтеза, както отбелязаха тогава от Варненската галерия.
За Десислава Минчева изминалата 2021 година бе много специална. Тя стана носителят на Националната награда за живопис „Захарий Зограф” за 2020 г., която ѝ беше връчена на 14 май в Градската художествена галерия в Самоков, където бе експонирана и нейна изложба. Дни преди Великден Десислава Минчева заедно със скулптора Хари Арабян откриха съвместна си изящна изложба „Светлини“ в столичната галерия „Контраст“. Великолепие на талант и мисловност, които в светлите дни около Възкресението ни дариха с радост, мъдрост и духовност, от които в сложното ни и не рядко враждебно време могат да ни извисят. Така, както го може само изкуството. А по повод изложбата проф. Аксиния Джурова написа тогава: „Светлината като въздуха е невидима. „Самотност трябва, за да грееш“, беше писал в „Сън за щастие“ преди столетие Пенчо Славейков. Самотност трябва и, за да усетиш и уловиш светлината, която прошарва гънките на дрехите, скрива се в сенките на драпериите, в браздите на времето по лицето в пастелите на Десислава Минчева“.
От изложбата на проф. Десислава Минчева в галерия “Нюанс”
Тази мълчалива духовност на балета „дишаше“ в картините на изложбата с лаконичното заглавие „Балет“ на Десислава Минчева в галерия „Нюанс“ в края на миналата година и началото на тази. Прави го тихо, но всъщност, те завладява. Искаш да се потопиш в светлината и чувствителността на този свят, но той принадлежи на талантливата авторка, независимо, че тя ни дарява с него с щедростта си на творец. Тялото като храм на танца – така можеше да бъде озаглавена изложбата на художничката Десислава Минчева, професор и преподавател В НХА. Но тя бе избрала скромното и лаконично „Балет“ за прелестната си експозиция.
Иво Бистрички е сред авторите, които назовават нещата с истинските им имена, без да са дидактични или да си служат с плакатни похвати. През последните повече от 10 години произведенията му разглеждат глобални проблеми, свързани с политика, икономика, екология. Художникът създава силни и запомнящи се образи, в които смесва минало и настояще, факти и митологии, реалност и утопии, за да постигне максимален ефект. Често си служи с различни изразни средства, като използване на специални плаки, надупчване и издраскване на повърхността.В най-новата си серия творби „Сградите в нас“, създадени специално за галерия Структура, Иво Бистрички съзнателно остава в полето на чистата живопис.
От изложбата на Иво Бистрички в галерия “Структура”
Това, което ни представя, е портретна галерия на сгради на властта: Мавзолеят на Георги Димитров и Партийният дом (сега Министерски съвет) в София, Триумфалната арка и Луксорският обелиск в Париж, Сградата на конгреса във Вашингтон, Портата на небесното спокойствие от площад „Тиенанмън“, Бранденбургската врата, Партенона в Атина и други. Използвайки единствено средствата на живописта, художникът премахва декоративните детайли и разголва обектите си до крайност. Така изважда на повърхността символното им значение. Отбелязаха от галерия във въведението си към изложбата му септември – октомври миналата година. Изложбата в галерия „Структура“ бе предупреждение, обезлюден свят, обитаван от празни сгради и доминиран от амбиции – гигантско гробище, в което няма място за човеци.
Представянето на изложбите на Милко Божков е синтезирано и цялостно, живописта е чиста и звънка, усещането е за лекота и поезия. Да, поезия и не е случайно, че за финал на изминалата година художникът подготви две съпътстващи изложби: „Салонът на природата“ , вдъхновена от стихове на Борис Христов в СГХГ / тя продължава до 13 февруари 2022/ и „Разходка с Бимбо“ в Галерия „Арте“. Зрителят лесно открива връзката между двете експозиции. Голямата изложба в Софийска градска галерия е резултат от близо 3 годишен проект на двамата големи творци Борис Христов и Милко Божков създали заедно - текстово и визуално „хайку на камъка“, а камерната изложба в “Арте” бе посветена на „каменните дувари“ от селото на художника Стефан Стамболово.
Милко Божков в галерия “Арте”
Дори един камък от тези на Борис Христов бе „прелетял“ и се е настанил в изображението от плаката в “Арте“. Независимо от маските, от някакъв вътрешен страх с появата на нов вариант на Covid-19, обозначен с поредната буква от старогръцката азбука приятелите, почитателите на изкуството на Милко Божков изпълниха и двете галерии. Вероятно, не само заради забележителното му изкуство, неговото, а и на Борис Христов, а и защото това изкуство ни спасява от страха, от самотата в преодоляване на неизвестното, което ни отдалечава един от друг. А за да продължим напред, дори и времето пред нас да е преброено, винаги има смисъл да знаем, че животът, изкуството, приятелството ни дават много повече, отколкото ние си мислим.
В личен разговор художникът Милко Божков сподели, че преди двайсетина години във Варна Анри Кулев, художник, аниматор, режисьор го запознал с Борис Христов във Варна. И, вероятно, така е започнало едно специално приятелство. Може би ги е свързал и житейският им избор да живеят на село. Поетът в Лещен, Гоцеделчевско не се появява никъде, дори и на тази изложба /през септември тя беше показана в галерия Арт център – Плевен/, вдъхновена от него, художникът в Стефан Стамболово, родното село на майка му в близост до Велико Търново. Изложбата му „Разходка с Бимбо“ е красиво пътуване и навлизане в светлината и нейните нюанси в различните часове на деня, на сезоните и Човекът е в тях, не го виждаме, няма го, но той диша в тези картини със самотата си, с любовта си, с недостижимото да се слее с красотата на облаците, на природната семплота и изящество. Милко Божков е бил вече два пъти носител на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ преди прекъсване на връчването ѝ 1989 година.
Номинациите са и важен знак за авторитетното и силно присъствие на частните галерии в днешния художествен живот на страна ни.
За периода от 1973 година, когато е учредена от СБХ, до 1989 година, наградата има 39 лауреати. Сред тях са Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Илия Петров, Генко Генков, Стоян Сотиров, Румен Гашаров, Георги Баев (първи носител), Калина Тасева, Димитър Киров, Светлин Русев. Двукратно са награждавани Атанас Яранов, Вера Недкова, Веса Василева, Емил Стойчев, Теофан Сокеров и Милко Божков.
Владимир Димитров - Майстора
След прекъсване от над 20 години, по инициатива на Община Кюстендил, с участието на СБХ и Министерството на културата, наградата е възстановена през 2013 г. Победителят получава статуетка, диплом, 5000 лв. от община Кюстендил и 2000 лв. от МК. Статуетката е дело на скулптора Кирил Матеев, който печели конкурса за изработване на Национална награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора. Носители на наградата след възстановяването ѝ са проф. Андрей Даниел, Свилен Блажев, проф. Ивайло Мирчев, проф. Станислав Памукчиев, проф. Николай Майсторов, Анета Дръгушану, Захари Каменов, Елица Тодорова и Йордан Кисьов.
Припомняме, че миналата година на 12 ноември отново в Кюстендил бе връчена след 34 години прекъсване Националната награда за скулптура “Академик Иван Лазаров“, благодарение на упоритостта и последователността на директора на галерията в града Валентин Господинов и с подкрепата на СБХ и общината. Неи носител стана скулпторът Иван Русев.
„въпреки.com” Снимки: Стефан Джамбазов, Стефан Марков, архив на НГ и галерия “Структура”
