Владимир Талев се връща постоянно не само към своите детски спомени и проникновени разговори с баща си, но и припомня думите на големия писател за собственото му детство и юношество в Солун.
Иван ГранитскиКнигата, която сега поема в ръцете си любознателният читател, е твърде особена и заредена със знакови послания. Неслучайно нарекохме този сборник с есета, мемоари и спомени „Епохата Талев“.
Автори са синът на Димитър Талев Владимир Талев и неговият внук Андреас Талев.
Но не толкова жанровата специфика тук ни интересува, колкото лайтмотива на книгата и определящите послания на текста под формата на прочувствени спомени от детството и юношеството, които споделя Владимир Талев. Или великолепните негови критически и общофилософски анализи, раждани през годините, и посветени на Талевата четирилогия – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“. А така също и за трилогията, посветена на Цар Самуил и талантливите разкази – есета на Андреас Талев, в които разсъждава за общочовешкото значение на великия писател и мястото му в европейския социокултурен контекс. Тези, но и още много други, внушения и послания разгръщат двамата автори, размишлявайки за делото на Димитър Талев.
Знаем великолепното стихотворение на Пенчо Славейков „Баща ми в мен“, с което той засвидетелства духовната връзка и приемственост с личността и творчеството на знаменития си баща. Прелиствайки страниците на книгата, се убеждаваме колко актуална е тази метафора и за Владимир и Андреас Талеви. Малцина са наследниците на големи наши творци, които с такава любов, пиетет и свещен възторг се отнасят към духовното наследство на своите велики предци.
Текстовете в книгата са писани през различни периоди и по различен повод. Но сега, година и нещо след като издателство „Захарий Стоянов“ поднесе на българските читатели пълно, почти академично издание на съчиненията на Димитър Талев в петнадесет тома, ние имаме честта и радостта да издадем и тази тъй ценна книга, която ни въвежда в най-интимните кътчета от творческата лаборатория на Димитър Талев. А също така изнася и малко известни или неизвестни факти от неговата драматична биография и процеса на създаване на творбите му.
Четящата българска публика добре знае, че самият Владимир Талев е автор не само на книгата „Вепри срещу вълци“, която съдържа великолепни психологически разкази, посветени на животни и птици, но и редица други белетристични и есеистични творби. Тоест самият той притежава значителен белетристичен дар и за това не е никак изненадващо, че в книгата „Епохата Талев“ повечето текстове са негово дело.
Прекрасно е есето „Монахът от Хилендар“, посветено на преподобния Паисий Хилендарски, където ни увлича дълбоко прочувствения разказ за този, както го нарича Владимир Талев „непокорник, бунтар и първи възрожденец“. С малко думи Владимир Талев показва как големият писател е пресъздал образа на Паисий: „Творческата напрегнатост на монаха, страхът му от белия лист, последвани от облекчение, от радост, от екзалтация, са жива тъкан от романа на Димитър Талев. Тези страници са забележителни, те удивяват със своето проникновение, с ненадминато умение да се внуши истината, с обич и чест да се приеме едно пристрастие. Ние не сме срещали подобни анализи на такива душевни състояния. Създателят на романа за отец Паисий сам казва, че в своята работа се стреми да потъне в тъмните дълбини на човешката психика, същевременно търси красивото и благородното при нас и в живота, ала най-вече насърчава тържеството на светлото и справедливото.“
Не по-малко впечатляващо е есето, посветено на трилогията за цар Самуил. Владимир Талев предава безценна информация за своите разговори с баща си Димитър Талев, която изяснява мащабите на психологическата драма на цар Самуил. Особено ценни са размишленията на Талев за трите начала, които водят писателя при изграждането на автентичния образ на цар Самуил. Нека припомним думите на самия Димитър Талев: „За своя роман „Самуил, цар български“ аз използвах почти всички факти, които са установени от историческата наука. Исках моя роман да има познавателно значение, да бъде щит на историческата правда и съкрушително оръжие срещу някои лъжеисторици в Скопие, които се опитват да фалшифицират историята.
В този роман е поставен един голям за нас, българите, въпрос – въпросът за държавата. Там са вложени много от ония неща, които са валидни и днес за отношението на нашия човек към държавата и отношението на държавата към човека.
Романът е наситен с много от големите и малките въпроси за човека и за неговия живот, за човешките страсти и падения, за душевната мощ в човека, за неговите благородни пориви, за все още неосъществените му блянове и копнежи.“
Главният въпрос, който поставя в разтърсващият си роман Димитър Талев, е въпроса за държавата, за това как тя трябва да се управлява и какви са механизмите на доброто управление. От една страна големият държавник и народен водач разчита на обичта и верността на неговия народ, от друга страна той трябва да е благороден, безкористен, смел и непоколебим, готов за саможертва, за да защити Отечеството и народа си. Тъкмо такъв е Самуил в едно изключително трудно за България време, когато в продължение на почти половин век той се съпротивлява на заплахата от страна на силната византийска империя и нейния император Василий Втори, наречен Българоубиец.
Владимир Талев подчертава, че именно по тези и ред други причини трилогията за цар Самуил трябва да се изучава в българските съвременни училища. Понеже тя би била незаменим източник на родолюбие и учебник за достойно управление на държавата.
В редица от своите есета и мемоарни бележки Владимир Талев се връща постоянно не само към своите детски спомени и проникновени разговори с баща си, но и припомня думите на големия писател за собственото му детство и юношество в Солун, за прочутата солунска гимназия, за онова време, наситено с романтични видения, сантиментални спомени и неугасващ копнеж към посланията на историята. В есето „Назад към Солун“ Владимир Талев демонстрира някои от най-добрите качества на своя изящен и богат на метафори стил. Нека си припомним няколко реда от това проникновено есе, в което синът разговаря мислено с баща си: „Ти се прибра вкъщи болен. Започна битката срещу смъртта. Нямаше време да ми разкажеш всичко. Не те и питах, не исках да те тревожа, да дълбая раната ти. Затова сега не чувам отговора ти. А аз искам да те питам още, още. Да те питам за едно, за друго, за всичко. Ето, виждам те: вървиш уверено, бързо по солунската улица. Горещо е, слънцето блести. Блести някъде нататък и морето. Бялото море. Вървиш. И изведнъж пред очите ти се изправя високият каменен зид, зейват насреща ти, разтворили криле, железните порти. Всичко отминало е оживяло така бързо, че ти си го усетил като удар. Като удар, насочен право в сърцето. Дали е било точно така? Ето, въпросите идат, идат един след друг. Какво си си помислил в този миг? Какво си почувствал? И като не чувам твоя отговор, тръгвам по следите, по тънките нишки, които си оставил.“
Споменахме вече, че книгата, която поема в ръцете си любознателният читател, е жанрово разнообразна. Освен есетата и мемоарните бележки на Владимир Талев, тук ще срещнем и разкази като „Ключовете на Димитър Талев“. Тук Владимир Талев разгръща сюжета така, че да постигне великолепното сравнение на творчеството на големия писател с един столетен дъб, за който няма бури, които да го изкоренят.
Така и мястото на Димитър Талев в българската литература и култура е неизкоренимо. Владимир Талев припомня и един специален знак на съдбата. В същия ден, в който големият писател се завръща в България през 1921 година и стъпва на ломското пристанище, научава, че Иван Вазов е починал.
Това е именно знакът на съдбата, че духът на Вазов се превъплъщава в самия Димитър Талев. От този миг нататък с цялостната си обществена дейност и богатото си творчество писателят е изцяло посветен на опазването на националните идеали за Единство на народа и за съхранение на възрожденските му добродетели. Тук Владимир Талев ражда и великолепната метафора, че след смъртта на Патриарха на българската литература Иван Вазов, именно Димитър Талев полага началото на „смяната на стражата на българския дух“.
Разтърсващи са редовете в есето на Владимир Талев „Свободата – от нея няма нищо по-ценно“. Тук виждаме образа на Димитър Талев, изграден в цялото му величие на достойнство, почтеност и твърдост на духа. Времето през 1946-1952 година е най-трудното за писателя и семейството му. Това са години не само на оскъдица, в които майката издържа семейството си с непосилна работа в една тъкачна фабрика, когато са интернирани в Луковит. След затвора, лагерите и интернирането писателят с изключителна издръжливост на духа продължава да следва своята свещена мисия да разпалва искрата на патриотизма и да изгражда неръкотворната сграда на своята романова епопея.
Специално трябва да отбележим една тема, която е имплицитно втъкана във всички есета на Владимир Талев в книгата. Става дума за това, че и днес най-силното оръжие срещу македонстващите манипулатори, днешните управляващи в Република Северна Македония, чието съзнание е промито през годините и обезбългарено, е именно творчеството на Димитър Талев, както неговите романи и разкази, така и огнената му публицистика. Най-ярко това е демонстрирано в проникновеното слово на Владимир Талев, произнесено в БАН на 4.10.2018 година по случай 120-годишнината от рождението на Димитър Талев.
Специално трябва да изтъкнем двете есета на Андреас Талев, с които завършва книгата – „Една парижка импресия на Димитър Талев с продължение“ и „Димитър Талев и Европа“. Освен прекрасния писателски език, който също демонстрира, че внукът носи част от талантливите гени на великия си дядо, тук откриваме и друг интересен ракурс – Андреас Талев показва значението на писателя Димитър Талев, общочовешките послания на творчеството му не само за нас българите, но това творчество пренася и утвърждава през годините хилядолетния стремеж на българите към единение не само с балканските народи, но и с европейската модерна цивилизация.
Сборникът с есета, разкази и мемоари на Владимир Талев и Андреас Талев „Епохата Талев“ доказва не само удивителната непрекъсваема духовна връзка между три поколения достойни българи, но и представлява истински принос към талеведението. Несъмнено книгата трябва да бъде използвана като учебно помагало в българското средно училище, като безценен извор за сведения върху живота и творчеството на големия възрожденски дух Димитър Талев.
Иван Гранитски
