Димитър Воев (1965–1992) e български поет, композитор и музикант, чийто най-активен период обхваща годините около падането на Берлинската стена. Той е основател и фронтмен на редица музикални групи („Парадокс“, „Вход Б“, „Воцек и Чугра“, „Кале“), най-известната от които е култовата „Нова генерация“, чийто стил Воев определя като „студена вълна“ (cold wave). Музико-поетическата мощ и влиянието на Димитър Воев днес са измерими не на последно място по силата на хилядите почитатели на творчеството му, родени буквално десетилетия след неговата преждевременна кончина.

Най-популярният български член на митичния „Клуб 27“ оставя след себе си 12 тетрадки с ръкописи. Те са датирани между 1981 и 1992 г., като първата датировка е от 24 декември 1981 г., отбелязана в „Тетрадка по стенография от 7-ми клас“. Съществуват явни (макар и непотвърдени) белези, че част от творбите са създадени в по-ранни години.

Стихосбирката „Непрочетено“ (Парадокс), както подсказва и самото ѝ заглавие, се основава на тези в голямата им част непознати творби на Димитър Воев и представлява най-плътното свидетелство за неговия поетичен гений. Книгата съдържа над 100 непубликувани досега творби, както и повече от 80 архивни снимки, факсимилета и рисунки. Съставена е от дъщеря му Димитра Воева. Графичната концепция и оформлението са дело на Артур Панов, приятел на Воев и автор на популярното лого на „Нова генерация“.

e-vestnik