Като почитателка на книгите за Хари Потър от повече от 20 години с ужас следя събитията около Джоан Роулинг през последните дни.

Първо, писателката не беше поканена на партито по случай 20-годишнината на филмовата поредица (според мен това е все едно да не поканиш Исус Христос на Великден). След това актрисата Ема Уотсън, която играе Хърмаяни, в прочувствен туит за това колко много означава за нея вселената на Хари Потър, изобщо не спомена създателката ѝ, а Даниел Радклиф (Хари) и Рупърт Гринт (Рон) деликатно намекнаха, че или те, или Роулинг.

Но това е само началото: преди три дни група транссексуални активисти заплашиха писателката, а след това качиха снимки на дома на Роулинг в Единбург с точния адрес и призиви да се убие „трансфобката“. Накрая, когато Роулинг публикува информация за инцидента в социалните си мрежи, активисти я обвиниха в тормоз, защото е разкрила самоличността им – и, разбира се, това им спечели множество харесвания и обществено съчувствие.

Всичко това е резултат от миналогодишните изказвания на Джоан Роулинг за транссексуалните хора, които бяха възприети от мнозина като обидни и предизвикаха буря от възмущение в блоговете и пресата. Ако ги резюмираме, Роулинг тогава твърдеше, че жени са тези, които са родени като жени, и че транссексуалните жени се присламчват към чужди проблеми и се възползват от чужди извоювани с борба права без никакво основание.

Честно казано, не споделям възгледите на Роулинг за проблемите на транссексуалните хора – и може би на нейно място не бих говорила по тази (болезнена и сложна) тема с такава безапелационна прямота. Но очевидно нейното изказване нямаше за цел да „затвори“ дискусията – то по-скоро беше опит да се започне такава и много разумни хора с противоположни възгледи се опитаха да оспорят тезите на Роулинг, да изложат някои контрааргументи – в крайна сметка просто да променят мнението на писателката.

Но това не се случи: всички те – и „групата за подкрепа“, и лоялните опоненти – бяха пометени от вълната на обществения гняв. Нямало какво да се говори с „трансфобите“ (сред които Роулинг беше включена веднага), а само пълно заличаване, изтриване и, както са казвали древните римляни, damnatio memoriae – проклятие на паметта, което означава, наред с други неща, изтриване на всички препратки към човека във всички публични източници.

Никак не ми е близка идеята за cancelling или за отмяна: вярвам, по старому, че ако уважаваш опонента си (а всички ние имаме основание, надявам се, да се отнасяме с уважение и доверие към Джоан Роулинг), трябва да се опиташ да се разбереш с него. А ако не можете да се споразумеете, просто признайте, че да – има моменти, в които не се разбирате, което обаче не изключва взаимното уважение и дори симпатията в много други отношения.

По същия начин, в случая с Роулинг и нейните изказвания за транссексуалните хора, отначало бях малко разстроена (о, не, защо така, Джоан), но след това свих рамене и го приех: това е Роулинг, тя е направила за мен лично и за света като цяло толкова много добро, че може и да греши за нещо – чувствата ми не се променят.

И така, разбира се, първата ми реакция на случващото се днес с Джоан Роулинг е възмущение, съчувствие и безусловна подкрепа.

Ако обаче погледнем на ситуацията от историческа гледна точка, събитията около Роулинг придобиват по-мрачния ореол на трагична закономерност.

„Хари Потър“ е изключително важен и глобален културен феномен, който оказва решаващо влияние върху формирането на морала и нагласите на поне едно поколение. Например известно е, че 12-18-годишните, които са израснали с книгите на Роулинг (и отчасти с техните филмови адаптации), изиграват важна роля за победата на Барак Обама на изборите в САЩ през 2008 г. Тийнейджърите, които все още не могат да гласуват, но са възприели ценностите на Ордена на феникса и отряда на Дъмбълдор, масово се включват в голяма част от дейностите по кампанията и според много изследователи се оказват основната „ударна сила“ на демократите при агитацията и кампанията по места.

Най-общо казано, културата на woke (този трудно преводим термин буквално означава „пробудени“, но се прилага към хора със сериозна загриженост за расата, пола, екологията и други въпроси, които са част от традиционния либерален дневен ред) в много отношения се връща към идеалите, за които Роулинг пише навремето. Неслучайно най-изявените носители на тази култура (сред които и вече споменатата Ема Уотсън) принадлежат към „поколението Хари Потър“, т.е. към хората, които са израснали успоредно с героите от книгите за момчето магьосник.

С други думи, активистите, които сега се опитват да „отменят“ Роулинг, мразят я и обезценяват приноса ѝ, в известен смисъл развиват идеите, които самата тя е формулирала. Безкомпромисната борба за „всичко добро“, превърнала се в етичен императив както за Хари и неговите приятели, така и за милионите им почитатели, води до тези резултати, наред с други. След като посява вятъра през 1997 г., Джоан Роулинг жъне бурята през 2021 г.

Случаят на Роулинг не е уникален: революциите (а книгите за Хари Потър със сигурност са революция както в литературата, така и в обществото), противно на общоприетото мнение, изяждат не толкова децата, колкото родителите си. И според мен тук няма място за злорадство или сарказъм: това, което се случва с Роулинг днес, е трагедия. И фактът, че тази трагедия е исторически предопределена и че част от отговорността за случващото се е на самата писателка, не влияе по никакъв начин на преценката ми. Да, тя учеше читателите си да бъдат последователни и непоколебими. Да, те научиха този урок перфектно и, което е по-важно, с готовност направиха следващата стъпка.

И нека завърша с една малка литературна аналогия. Любимият ми Амброуз Биърс има разказ „Просителят“. Главният герой, беден и болен старец, пристига на прага на приюта, който някога е основал, с надеждата да намери там подслон, но получава отказ. В този случай сегашните ръководители на хосписа обосновават решението си с онези правила, които самият герой е установил в други, много по-щастливи и благополучни за него времена.

Ужасно горчиво ми е да пиша това, но в историята на Биърс виждам прототип на драмата, която в момента преживява създателката на Хари Потър: тя е прогонена от собствения си свят въз основа на законите, които сама е установила.