Докато Робърт Уилсън подготвяше в Народния театър „Иван Вазов“ новата си постановка – „Бурята“, в Италия върху нов прочит на същата пиеса работеше друга легенда – Питър Брук. С него разговаря Леонета Бентиволио от „Ла република“
„Шекспир диша в настоящето“, казва той. На 96 години британският режисьор гостува с Tempest project, нов прочит на „Бурята“, направен от него и драматуржката Мари-Елен Естиен. В спектакъла в Соломео, Умбрия, участват актьори от различни националности. Всичко се случва под знака на сливането на раси и култури. Брук продължава да е активен в театър „Буф дьо Нор“ – седалище на Международния център за театрални изследвания в Париж, създаден от него в началото на 70-те години.
Вие сте гений на простотата – търсите същността в текстовете. Да очакваме ли отново подобен спектакъл?
Питър Брук: Не е нужно много. Жестове, тела. Само най-необходими предмети. При Шекспир всяка фраза резонира самостоятелно. Той говори за нас, такива, каквито сме днес. Няма нужда от прожектирани изображения, разкошни костюми или натрапчиви декори. По същата причина модернизацията на пиесите му няма никакъв смисъл.
Навлизаме ли в приказката на „Бурята“?
Разбира се. Понятието, което преминава основно през пиесата, е свобода. Неслучайна червена нишка. „Бурята“ е сбогуването на Шекспир със сцената и комедията завършва с прилагателното free (свободен). Последната дума, която пише приживе. Неговото послание.
В този смисъл свободата ли е ключът към „Бурята“?
Неотложната нужда от освобождение се отнася за всeки герой в пиесата и истинското решение е в любовта един към друг. Княз Просперо e предаден от брат си, жаден за власт. С магически средства Просперо вдига буря за отмъщение. Само с едно махване на ръката може да предизвика вятър и да разбунтува вълните. Но желанието за мъст му пречи, а любовта го освобождава. Дъщерята на Просперо Миранда, влюбeна в един от враговете му, го води към прошка на узурпаторите. Как може човечността на една дъщеря да не предизвиква съчувствие, когато тя моли баща си да мисли за страданията на хората в опасност на кораби в морето? Просперо захвърля магическата си пръчка завинаги и става личност като нас, зрителите. Разказвайки забавна и необикновена история, Шекспир се трогва и създава човешки същества.
Може ли дивият Калибан и духът Ариел също да се смятат за наши съвременници?
Калибан не е отрицателен герой, както имат склонност да го представят. Като коренен местен жител на острова той се гневи, когато колонизатори чужденци заемат територията му. Често режисьорите го представят гротесков, докато за Шекспир е неизвестният, потиснат от нашествениците. Не чудовище, а жертва. Ариел, който също предизвиква вдъхновението на художниците на костюми, е дух на въздуха. Той не изисква специални трикове, за да демонстрира своята същност. Не е някой, който да бъде напъхан в определена епоха. Той е самият себе си.
Какво е театърът за Брук?
Измерение, което преодолява лъжите на политиката и ни позволява да се оглеждаме един в друг като равни. Момент, прекаран заедно. Да бъдем единни точно сега, тук.
Превод от италиански Соня Александрова
