Лично

Като кълбо от вени – корабни въжета,
животът ни е странен лабиринт,
а изборът ни лична е вендета,
на туй, което Господ ни е отредил.

Съдби човешки, хиляди, различни,
като мъниста от гердан,
животи бурни или прозаични,
като във танц от демон обладан.

Човек се ражда сам и сам умира,
оставя във живота си следа,
сред пъстра суета на панаира,
гради той своята съдба.

И много пъти се налага,
когато си на кръстопът,
да пренебрегнеш личната облага,
път да дадеш на някой друг.

Ръка да подадеш за помощ,
на който е попаднал във беда,
ако сърце в гърдите носиш,
ще преживяваш чуждата тъга.

В живота си ще срещнеш много хора,
различни, с техните съдби,
но ти добро дарявай без умора,
човечността си бережно пази,

за да пребъде вярата в доброто,за
да те има и след теб – помни,дори
да си не бурята в окото,
обичай и човек бъди!

Диляна Кирова е родена в Бургас, завършила е руска филология в ПУ  "Паисий Хилендарски" в Пловдив