В България продължава да има Системен Расизъм, Системен Сексизъм и Системен културен дениализъм, пише Ушев

"Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни принципи и авторитети. В България продължава да има Системен Расизъм, Системен Сексизъм и Системен културен дениализъм".

Това написа Теодор Ушев, който оспори начина на избиране на българския кандидат за "Оскар"

След като стана ясно, че "Страх" на режисьора Ивайло Христов ще бъде българската номинация в надпреварата за "Оскар" за най-добър чуждестранен филм през 2022 г, Ушев избухна във Фейсбук.

Лентата (заедно с "Пумпал" - пълнометражният дебют на номинирания за "Оскар" режисьор Теодор Ушев) е един от двата филма с бюджет над 600 000 лева, финансирани от Националния филмов център в първата му редовна конкурсна сесия през 2019 г.

Именно номинираният за "Оскар" (със своя късометражен анимационен филм "Сляпата Вайша" през 2017 г.) Ушев оспори избора на "Страх".

В пост във "Фейсбук" той обяви, че при избора не са присъствали всички членове на комисията, като двама са изпратили гласовете си дистанционно.

Без тях резултатът би бил 3:2 в полза на "Жените наистина плачат" (на Мина Милева и Весела Казакова). Самият той е бил един от седемте гласуващи.

За мен, персонално, изводите са ясни:
1. Така полученият резултат е нелигитимен.
2. Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни принципи и авторитети.
3. Аз лично повече няма да участвам в никакви комисии, комитети и прочие безсмислени дейности свързани с Българското кино. Докато не видя реално желание за промяна.
4. В Бългрия продължава да има Системен Расизъм, Системен Сексизъм и Системен културен дениализъм.


Ето целият пост на Теодор Ушев

Точно преди за замина от България се съгласих да участвам в комисията по определяне на българския участник за най-добър чуждестранен филм. Всъщност, отложих билета си, за да участвам.

Трябваше да бъдем 7 човека. Останалите членове на комисията няма да назовавам, оставям на тях да го съобщят.
Няма да коментирам и качествата на предложените филми. Протече интересна дискусия, доста смислена, между другото.

Накрая се разбра, че никой не е склонен да отстъпи от принципите си. Резултатът - 4:3 в полза на "Страх" на режисьора Ивайло Христов (3 гласа имаше "Жените наистина плачат")

По вкус и цвят, приятели няма.Но направи впечатление поколенческото разделение във вкусовете и възприятита ни...
Но имаше един проблем, който доста ме притеснява.

Извинявам се, че пиша чак сега това, но бях на път, т. н.

И той беше, че от предвидените 7 човека, присъстваха само... 5!

Де факто, ако се брояха само гласовете на присъстващите, резултатът щеше да бъде 3:2 в полза на "Жените наистина плачат".

Останалите 2 бяха изпратили само гласовете си. Така, на практика, дискусията нямаше никакъв смисъл, защото накрая, така или иначе се събраха картите, и механично беше решен казуса.

Единият участник имаше основателни причини за отсъствие (операция - остава въпросът защо не е сменен? )

Той поне беше достъпен по тел. (проведохме рзговор с него).

Другият се беше скрил. Бил недостъпен - там където бил, нямало интернет, нямало тел...?! Кое ли е това място?

Остава за мен въпроса - какъв е смисъла на подобни събирания и дискусии, ако всичко се свежда до елементарен глас?

Ако аргументите остават във въздуха, или някой "велик" фактор въобще не си е направил труда да чуе или изложи своите ?

За мен, персонално, изводите са ясни:

1. Така полученият резултат е нелигитимен.
2. Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни принципи и авторитети.
3. Аз лично повече няма да участвам в никакви комисии, комитети и прочие безсмислени дейности свързани с Българското кино. Докато не видя реално желание за промяна.
4. В Бългрия продължава да има Системен Расизъм, Системен Сексизъм и Системен културен дениализъм.
п. с. моля този статус да не се чете като критика към филма "Страх". Филмът има своите несъмнени достойнства и качества (камерата на Емил Христов и играта на Светлана Янчева са феноменални) и се надявам на достойното му представяне.)