140 години от рождението на унгарския модерен класик
Внушително по обем и твърде разнообразно по характер е наследството на унгарския модерен класик Бела Барток / 1881- 1945/: операта „Замъкът на Херцога Синята брада”, балетите „Чудният мандарин” и „Дървеният принц”, симфонични поеми, оркестрови сюити, концерт за оркестър, хорова музика, три клавирни и два цигулкови концерта, шест струнни квартети, голям брой камерни ансамбли, инструментални пиеси, вокални цикли и отделни солови песни... И повечето от тези прекрасни опуси са неделима част от фонда на унгарската и световната музика на ХХ век.
Бела Барток е роден, под знака на Овена, на 25 март 1881 в Наги Сент- Миклош в семейството на учител, който свири на виолончело. Първите си уроци получава от майка си — много добра пианистка любителка. Учи в Братислава при Ласло Еркел, в Будапеща при Ищван Томан (пиано) и Янош Кеслер (композиция). През 1903 г. става известен с първото си голямо съчинение – програмната симфония „Кошут“, посрещната като нещо ново в унгарската музика. По-късно създава редица камерни и клавирни произведения. През целия си творчески път Барток търси нови средства и форми. Извор за вдъхновението му е фолклорът – не само унгарският, но и народната музика на Румъния, Словакия и останалите крайдунавски страни, сред които и България. Бела Барток се стреми да проникне дълбоко в характера на народната музика, да я използва самобитно, новаторски смело и дълбоко органично в своето творчество.
„Нашата работа бе да схванем духа на тази непозната музика и изхождайки от него, да създадем един музикален стил“, пише той. „Народната музика има една забележителна черта — постоянна изменяемост. Унгарските народни мелодии са без изключение истински образци на най-чисто художествено съвършенство. Аз ги разглеждам като също такива майсторски произведения от малък мащаб, каквито са една фуга от Бах или една соната от Моцарт в областта на големите форми.“
Барток живее динамично. Преподава, концертира като пианист и диригент, основава съюзи и творчески дружества (през 1911 г. заедно със Золтан Кодай – Унгарския музикален съюз), посещава редица страни на Европа, прави фолклорни експедиции чак до Северна Африка. През 1940 г. се пенсионира и напуска професорската катедра в Будапещенската консерватория. Обявява се публично срещу профашисткия режим на Хорти в Унгария и емигрира в САЩ. През последните пет години от живота си концертира и преподава, получава ред почести, но изпитва и големи материални затруднения. Разболява се от левкемия. Създава едно от най-мащабните си произведения — Концерта за оркестър (1943). Умира на 26 септември 1945 в Ню Йорк.
Интересно за нас е, че Бела Барток е познавал и българската народна музика и нейните неравноделни тактове
.
В произведенията на унгарския композитор от началото на 20-ти век Бела Барток се срещат много често неравноделни тактове от вида 3/8, 5/8 и 7/8, за които той пише, че е заимствал от българската фолклорна музика, основана на традиционни мелодии в ритмично нерегулярен такт. Тук се включва красивата мелодия от четвърта част на Концерта за оркестър на Бела Барток. Самият Бела Барток нарича неравноделните тактове в музиката БЪЛГАРСКИ ТАКТОВЕ . Макар че Барток е познавал българската музика още от 1912 година, той е започнал да използва широко нейните характерни ритми като композиционно средство едва след публикацията на проф. Васил Стоин в превод на немски от 1927 год. [Vasil Stoin's Grundriss der Metrik und der Rhythmic der bulgarischen Volkmusik. 1927]. За това пише българският музиковед Д. Стоянов в студията си за неравноделните тактове в нашата фолклорна музика.
Новаторството на унгарският музикант не се опира на отрицанието на традицията, на сътвореното преди него, а на изучаването му и на дръзкия експеримент.
Барток успя да си изгради собствен стил – нещо, което постигнаха сравнително малко автори от ХХ век. И този стил бе основан върху едно ново разбиране на всички закономерности на музикалното развитие, на всички елементи на музиката – мелодията, хармонията, ритъма, ладотоналните системи и връзките между тях. Затова и музиката му ни поразява със своята оригиналност и непривичност, с отхвърлянето на всички догми и канони.
За сцената Бела Барток написа два забележителни балета: „Дървеният принц“ (1916) и „Чудесният мандарин“ (1919), операта „Замъкът на херцога Синята брада“ (1911).
Единствената опера на Барток, вдъхновена от трагедията на белгийския символист Морис Метерлинк „Ариана или Синята брада”/либрето Бела Балаш/ е сред върховите постижения на съвременния музикален театър на XX век. Построена като психологически експресивен диалог само между две действащи лица, тя изобилства с гъвкави, напрегнати изразителни речитативи, в които майсторски са пресътворени характерните интонации на унгарския народен говор. В алегорична форма Барток изобразява съвременната му действителност, като повежда слушателя в красивия и поетичен свят на средновековните трансилвански балади. Скептично приета на премиерата, „Замъкът на херцога Синята брада“ / 1918 /, постепенно напуска пределите на Унгария и завладява световните сцени.
Винаги когато слушам тази забележителна музика си задавам въпроса: в какво по- точно се крие непреходната й стойност? Може би в човеколюбието на хуманиста Бела Барток, или в определено новаторския му стил, а и в силната фолклорна основа – не само унгарска. Защото унгарецът Барток откри за себе си и за културния свят очарованието и неизчерпаемото богатство на музиката на редица народи, сред които – за наша радост! – и българската, която особено високо ценеше наред с унгарската и румънската.
Тази народностност бе изворът на вдъхновението на Бела Барток. И той неуморно събираше фолклор от цяла Европа и от света почти през целия си творчески път. Издаде и редактира десетки сборници, обработи огромен брой автентични народни мелодии от Унгария, Румъния, Словакия, Чехия, Русия и други страни – повече от 30 000 образци, наистина астрономическа цифра! И част от тях пронизаха творчеството му, без разбира се, да бъдат пряко цитирани. Барток пресътвори духа им в своите оригинални, неповторими опуси.
Музиката на Барток отдавна присъства в нашия културен живот. Редица големи български диригенти като Руслан Райчев, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Васил Стефанов, Емил Табаков, Александър Владигеров, Димитър Манолов и др. ни представиха своите забележителни интерпретации на неговите симфонични опуси главно през 60-те и 70- те години. Балетните трупи на Русе,/ 1965/ , София /1975/ и Варна / 1987/ първи посегнаха към прекрасните му балети „Чудният мандарин”/ пост. проф. Петър Луканов и Асен Гаврилов/ и „Дървеният принц”/ 1961, пост. Дюла Харангозо от Будапеща/, а националната ни опера представи за първи път у нас, през 1975 г. „Замъкът на Херцога Синята брада” /реж. проф. Петър Щърбанов/. Диригент Борис Хинчев, художник Константин Радев.
Огнян СТАМБОЛИЕВ
