Русе, годината е 1891 г. Група културни русенци- ентусиасти, водени от желанието да организират театралния и музикалния живот в града, решават да основат дружество, което да даде тласък на изкуствата. Дават му името "Лира" и то е всъщност първото от този род в България, като предхожда дружествата в Пловдив, София, Варна, Видин и цялата страна. Главните инициатори са хормайсторът Атанас Паунов и преводачът и театрален драматург Трифон Ц. Трифонов. Така започва редовният театрален и музикален живот в крайдунавския град, чието начало можем да открием още преди Освобождението от турско робство, когато Русе е бил столица на Дунавската област, простираща се от Ниш / днешна Сърбия/ до Констанца / днес в Румъния/. Всъщност европейският Русе е градът на „100-те първи неща у нас“, сред които е тази прекрасна инициатива!
Първоначално към дружеството е сформиран голям мъжки хор от граждани и ученици, дирижиран от Атанас Паунов, който от следната година вече пее в катедралната черква "Св. Троица". В репертоара му освен сакрална музика е имало и много светски хорови пиеси от наши и чужди автори. По-късно хорът става смесен и се ръководи от Петър Рендов, Атанас Видев, Панайот Пипков, Михаил Константинов и руския белоемигрант Иван Сорокин, потомък на полските князе Радзивил, известни и като меценати на Бетовен и Шопен.
Около 1895 г. се основава и вторият голям хор - "Свети Георги" (предшественик на днешния "Дунавски звуци"), чийто диригент е Атанас Паунов. И двата хора на Русе изпълняват, освен религиозна, и много светска музика и изнасят редовно концерти при много голям интерес от страна на гражданството. Дружеството организира и концерти с инструментална музика, в които участват музиканти от града и именити гости от столицата. През 1900 г. се основава и първият професионален салонен оркестър, ръководен отначало от капелмайстора Кубичек, а по-късно от Франц Щрос и Алексей Шулговски. Към катедралната църква „Света Троица“ се изгражда голям и акустичен концертен салон, който през 1958 година след реконструция и строеж става салон на Русенската държавна опера.
Сцена от „Човешкият глас” на Франсис Пуленк с участието на Виолета Шаханова, постановка на Русенската държавна опера и фестивала „Мартенски музикални дни”, преки наследници на Дружество „Лира”
През 1906 г. дружество "Лира" е вече само музикално - ръководи се от Венелин Ганев, който организира голям брой камерни концерти в града и създава първата у нас нотна библиотека. По това време в Русе активно концертират пианистката Елисавета Чавова, цигуларят Николай Петров, флейтистът Георги Христов. Уреждат се и първите квалификационни курсове за музиканти. През 1914 г. към "Лира" се сформира и първият симфоничен оркестър на Русе, съставен само от местни инструменталисти. Диригенти на оркестъра са камелмайсторът Д. Харалампиев и диригентът и виолончелист Александър Йорганджиев, румънски възпитаник. Симфоничният оркестър на "Лира" изпълнява голям брой творби от Бетовен, Чайковски, Шуберт, Дворжак, Хайдн, Менделсон, Моцарт и други класически автори.
По време на Европейската война дейността на "Лира" замира, но през 1919 г. се подновява. Симфоничният оркестър се ръководи от Ради Мицев, Михаил Константинов, Александър Йорганджиев. Интензивни са и камерните концертни сезони на "Лира" - в Русе редовно гостуват редица големи наши и чужди инструменталисти, камерни ансамбли и вокални изпълнители, сред които братята Панчо и Любен Владигеров, Христина Морфова, квартет "Шевчик", пианистите Димитър Ненов и Людмила Прокопова, сопраното Ада Сари, диригентът Моисей Златин, мецосопраните Ана Тодорова, Констанца Кирова, тенорът Петър Райчев и много други български и европейски знаменитости.
От европейския Русе започват своя музикантски път редица големи имена (при това родени в този град): първият български оперен диригент Тодор Хаджиев, Ото Либих, прочутият пианист- виртуоз и композитор, големият наш музикант - архитект, пианист и композитор Димитър Ненов, основателят на съвременната българска виолончелова школа Константин Попов, композиторите Георги Златев- Черкин, Йосиф Цанков, Васил Казанджиев, музиковедите Стоян Брашованов и Иван Камбуров, големите наши диригенти Саша Попов, Константин Илиев, Добрин Петков и Димитър Манолов, оперните и оперетните примадони Райна Михайлова, Мими Балканска, Анета Цанкова, Надя Шаркова, Пенка Маринова от миналото, а в наши дни редица русенски музиканти завладяха световните сцени и концертни подиуми. Тук ще спомена само няколко от тези имена: Емил Табаков, Светлин Русев, Стефка Евстатиева, Орлин Анастасов, Евгени Божанов, Ивайло Джуров, Светла Василева...
Активната дейност на "Лира" продължава до 1934 г. - годината на Деветоюнския преврат. През 1942 г. е направен неуспешен опит тя да се възстанови. Но семето е посято.
След 1944 г. държавата и обществеността в Русе решават, че е време да се създадат професионални музикални институти - Симфоничният оркестър (1947), Народната опера (1949), Музикалната гимназия, сега Националното училище по изкуствата, а по-късно и фестивалът "Мартенски музикални дни" / 1960/, днес най- авторитетния форум на сериозната музика у нас, а също и “Зимните музикални вечери“ За щастие първите им музикални ръководители са големи творци и личности - Константин Илиев, Добрин Петков, Емил Караманов, Руслан Райчев, Илия Темков. Затова ще бъде справедливо да кажем, че "Лира" - това е началото на русенския музикален живот, с който днес не само Русе, но и културна България се гордее.
/ ТОВА МОЖЕ И ДА СЕ СЪКРАТИ?!
****П.П. За съжаление, нелепата „псевдореформа” на „културния” ни министър- гербер, небългарина, Вежди Рашидов съсипа българската симфонична култура. Под ударите й паднаха двете водещи филхармонии след столичната, на Русе и Пловдив, а също и останалите добри наши симфонични оркестри на Варна, Бургас, Плевен, Шумен, Видин, Враца. Въведоха се нелепите „делегирани бюджети“ на ГЕРБ, които нанесоха огромни щети на класическата музика у нас. Даде се път на чалгата!
Огнян Стамболиев
