Изложбата на Станислава Стоянова включва творби от проектите „Синьо“ и Save me (живопис и рисунки на картон), показвани през 2017 и 2018 г. в София. В експозицията от 14 творби, подбрани за Галерия 8 във Варна, художничката се концентрира върху абстрактно-експресионистичен „портрет“ на морето. За нея морето е както извор на вдъхновение, така и своеобразно предизвикателство, вместилище на тъга, обич и свобода. Свързана лично и творчески с него, тя го претворява, водена от емоция и широта на изказа, показва го преживяно в цветове.
Станислава Стоянова, „Синьо“III
Абстракцията е код на преживяването, който Станислава Стоянова използва умело, поетично, концептуално. Лирична експресионистка по душа, тя интерпретира морето като визуален обект – повод за динамика и вариативност. Художничката не обича застоя и статичността на натуронаподобителността. Винаги избира раздвижен, изразителен жест, който носи вълна от образи и смисли. А зад поредицата от абстракции стоят въпроси за човека и природата, за индивидуалното и универсалното, за предметното и нетленното.
Станислава Стоянова, „Синьо“II
Ключът към дешифрирането на тази изложба е в преживяването. Станислава Стоянова акцентира на емоцията и силата на експресивния жест. Тя интерпретира нюансирани вариации на колорит и композиция с цел да разкрие възможност за откровено преодоляване на границата реално-абстрактно, да разтвори рамката на смисловото послание, като даде на зрителя три неща: свобода, наслада, размисъл.
Разнообразни като колорит и композиция, картините разкриват богатството на синьото в най-общ план. То е поставено в безброй конфигурации, които свидетелстват за широк набор от изразни средства, майсторство при композирането и изтънчено филтриране на видяното. Синьото е изведено от цвят до същностен знак с метафорично присъствие. През артистичния поглед на авторката морето е бурно, безметежно, нежно, спокойно, далечно, вездесъщо, мрачно или недостъпно. То е неуловимо и разнородно.
Художничката избира подходяща локация за експозицията си – Варна, където морето може да бъде усетено навред. То се превръща в естествен фон, а образът му през призмата на изложбата става още по-осезаем, уплътнено веществен.
В изложбата могат да се откроят няколко посоки: пантеистична, екологична, символно-метафорична. Чрез абстрактно-експресивните портрети на морето художничката извисява индивидуалното преживяване до прозрение за ценността на творението. Така тя акцентира върху глобални проблеми чрез силата на изразително поднесени лирични детайли.
I
