Наистина е странно защо в най-новата ни българска история – в периода между двете световни войни – името на Ангел Куюмджийски сякаш е изчезнало. Нима такъв човек никога не е съществувал? Кой е все пак наричаният от приятелите му „Куюм“?

Крачките му пресичат коренно различни хоризонти – той е издател, благотворител, финансист, търговец, консултант, дипломат и разузнавач.

Архивните, историческите и литературните източници, послужиха на писателя –журналист Петко Мангачев за документално проучване. Те определено говорят за действително необикновен живот, изпълнен с бързеи и обрати. В отделни случаи те са неподатливи за обясненията на нормалната логика.

Нещо повече за автора. Петко Мангачев е член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Ратува за съхраняването на нашата историческа памет... Всред богатата му авторова библиография се открояват: Учредяване и първи международни прояви на Българския Червен кръст; Проф. Константин Кацаров – живот и дейност (1898–1980); Константин Иречек – живот и дело в България (1879–1884); Никола Вапцаров в архивите на МВР; България – Литва: Уверено по пътя на сътрудничеството; Майор Уилям Франк Томпсън – живот и дело в България; Любомир Лулчев – живот между загадки и реалности (1886–1945); 

Подвигът Анджело Ронкали – живот и дело в България (1925–1935), съавторство; Документална история на руските бежанци в България (1919–1944), в два тома; Атанас Буров – години на тежки изпитания (1944–1954); Генерал Казимир Ернрот – живот и дело в България; Джеймс Баучър – живот и дейност в България; Борис Христов в архивите на Държавна сигурност; Загадките в управлението на цар Борис III (1 март 1941 г. – 28 август 1943 г.).