Всяка поява на стойностно произведение на български автор носи радост на читателя. А когато сюжетът е разработен майсторски, с вещината на опитен разказвач, радостта е двойна. „Прошка“ на Димитър Шумналиев излиза с логото на Лексикон – издателство за българска литература. Издателят с право се е доверил на твореца, който има зад гърба си солидна литературна биография. Книгата вижда бял свят в резултат на спечелен конкурс за исторически роман.

Затворен във вилата си в красиво планинско селище, градският човек Шумналиев, роден на пъпа на София, реши да живее близо до природата и да черпи с пълни шепи вдъхновение.

Сам признава, че преди години намерил на тавана на вилата си стар механичен грамофон отпреди войната. Извадил стара бакелитова плоча, навил ръчката 40 пъти, както е според изискването, и плочата се завъртяла. По същия начин писателят завърта сюжета в новия си исторически роман „Прошка“. Избира епохата между двете големи войни на миналия веки българското време оживява, наситено с любов, кървища и грехове, които оставят незаличими следи в душите. . Експресията лекува мелодрамата, еротиката е с ореол на копнеж, а пътищата винаги стигат до Златидол, това Шумналиево „Макондо“. От вълчите ями на националните рани надничат викове, които чуваме и днес. През цялото време писателят се пита – какво е прошката, лекарство или проклятие, мехлем или кинжал.

В интервю за БНР писателят споделя: „Прошка“ е започнат много отдавна, защото отдавна събирам факти. Имам невероятна документация. Обичам да се ровя в архиви. Когато писах романа за катарите, посетих реални места в Южна Франция и натрупах два кашона архиви. Разкривам че съм малко краен към фактите и реалиите в историята.“

Сладкодумен разказвач е Димитър Шумналиев. Той поставя героите си в обстановка, където нито един детайл не може да убегне от перото му. Разкъсвани от страсти, преживели върхове и падения, те се търсят един друг. А най-важното – търсят себе си. Експресивно действа описанието на Златидол, очакващ приближаването на Червенатаармия. Развихрят се долни страсти, на мушката е евреинът Моше, който е задържан..Идва и преломният 9 септември 1944-та. Партизани, ремсисти и бързо сформирани отряди от сътрудници заизмъквам заможните хора. Почти от всяка къща повеждат овързани мъже. Въздухът трепти от напрежение. …Та нима малцина наши сънародници са изживели ужаса на насилието и саморазправата?

„Стреляха по псета. Къртеха врати на магазини. Чупеха витрини. Нахлуха в банките. В хотела. Спукаха черепа на лакея. Повлякоха му ливреята. Ометоха тротоара. Лумнаха купчини книги. Фашистки книги. Долу, долу!“, пише Димитър Шумналиев.

В „Прошка“се оглежда самият живот. И колкото и болезнени да са неговите превратности, той е прекрасен.

„Светът около нас е абсурден. Можем само да се радваме че живеем с тези абсурди и ги наблюдаваме. Животът е ттолкова прекрасен, както никога не е бил – някога тези абсурди са били по местни, по ограничени. Светът стана абсурдно поле, но богата творческа нива. Живеем в прекрасно време за писане, умря една система, в която израснахме. Живеем в друга, която още не е дефинирана. Живеем във време, изключително богато за писане. На кого да простим? Старата практика ни учи да прощаваме на ближния. С тази прошка като че ли ставаме по-добри. Не споделям тази хипотеза. Аз съм християнин, кръстен съм на 4 години. Но за да даде човек прошка към някого, той, даващият прошка, съзира вина у другия. Давам ти прошка, защото си направил нещо некрасиво. Прошката не може да обясни докрая тънките нюанси на човешката морална система. Давам прошка, вижте ме колко съм велик! В „Прошка“ намерих герои и конфликти които доказват, че преди да дадеш прошка, не виждай вина у другия.“, казва Димитър Шумналиев. И дава свобода на читателя да избира сам – да прости ли, или не.

Шумналиев е писал за вестниците „Труд“ и „Преса“. Работил е като главен редактор на „Нощен Труд“ и „Факс“, бил е заместник главен редактор на „Народна култура“ и „Дума“, редактор на „Отечествен фронт“ и „Литературен фронт“. Никога не крие, че работата му като журналист му е дала шанса да се натъкне на интересни и неповторими сюжети. Убеден е, че и книгата, и печатната преса ще оцелеят. Продължава да пише, откривайки сюжети в богатия си архив, в мрежата, в настоящето и миналото.