Двутомникът му обезсмисля опозицията филство-фобство

„Критикът Здравко Петров първи ме открехна, че цялата история на Октомврийската революция, такава каквато сме я учили до 1953 г., е фалшификат, изготвен в услуга на Сталин, че главните събития и лица на революцията са други, ролята им е била много по-различна и далеч по-продуктивна”, споделя Чавдар Добрев в „Руската идея”, том I и II (изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ”).

Изследвания върху класическата руска култура и литература. Ефектът е предвидим. Събрани в комплект работите на Добрев, публикувани през десетилетията, стоят достолепно и солидно. И заради заявената с цитата критичност. И цялостно.

Толстой, Достоевски, Чехов, Гогол, Распутин… Обширната студия върху „Майстора и Маргарита” на Булгаков е уникален прочит. Преводите на есетата върху любовта на Розанов, Соловьов, Гипиус, Успенски, Бердяев и Илин се вписват органично.

Русофилство ли е това? И ако е, какво ще е русофобство? Ако ще е по сегашното разбиране да се зачеркне руската култура и литература в българското обществено съзнание, името му е друго. То означава най-малкото да се зачеркнат послания, които не са изрязани от шперплат.

Това не засяга тънка елитна прослойка, такава ще има при всякакви обстоятелства, но за какво говорим? Ако двутомникът на Добрев е русофилство, какъв е русофобският отговор и възможен ли е? Не е ли затова ялова тази опозиция? Кому е нужна като такава?

У Добрев е мъдростта: „Това откривам в една от срещите на човека с историята и съществуването. Това и споделям”