- Виолета Костадинова Радева завършва гимназия в Русе, а след това българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". След двегодишно учителстване започва работа като литературен сътрудник във в. "Дунавска правда" в- Русе. По-късно завършва философия в Софийския университет. В Института по философия при БАН защитава докторска дисертация за идейно-естетическите възгледи на д-р Кръстю Кръстев. Установява се в София, където работи последователно във вестниците "Кооперативно село", "Земеделско знаме", "Репортер 7", "Подкрепа" и "Демокрация". Публикувала множество статии на литературни и исторически теми в списания и вестници - "Философска мисъл", "Родна реч", "София", "Общество и право", "Литературен фронт", "Литературен форум", "Литературен вестник", "Век XXI", "АБВ", "Народна култура" и др. Участва в научни сборници на университетите в Русе и Велико Търново. Сценаристка е на документалните филми на БНТ: "Диарбекирски заточеници", "В примката на мълчанието. Змей Горянин" (първа награда на на фестивала "Осма муза" през 2006 г.), "Потомци на Фичето".
- Виолета Радева е авторка на книгите: "Житие на Рилския чудотворец" (2009), "От първо лице" (2013), "Везната на бъдещето" (2016), "Обол за лодкаря Харон" (2016) и "Кафене България" Съставителка и редакторка на книгата "Спасителното упование" от Невена Крапчева. - дъщерята на големия журналист Данаил Крапчев . " Миналата година излезе книгата и с исторически етюди "Преобръщане"
- В -"От първо лице", Виолета Радева е успяла да събере уникални интервюта с видни личности, публикувани във вестник "Демокрация", както и в други печатни издания. Тези интервюта са .безценни свидетелства за отминалото време. Много от интервюираните вече не са между живите - Блага Димитрова, Невена Крапчева, Петър Василев. Виолета Радева води интервютата много коректно. Затова и отговорите на нейните събеседници са точни и неподправени. Като илюстрация са използвани портретни снимки. Ценно е да прочетем мислите на видни люде, говорещи от първо лице. Творци, учени, политици - всички общуват с доверие и удоволствие с Виолета Радева и не пропускат да демонстрират уважението си към нея.
- Едва ли някой ще отиде в библиотеката, за да разгърне старите вестници. А ако се сдобие с книгата, сякаш вестниците от зората на демокрацията ще отидат при него. Така максимата, че няма нищо по-старо от вчерашен вестник се оказва неточна. Защото от вчерашния вестник могат да се научат много неща, стига да сме го запазили.
- Дай, Боже, не след дълго да видим нова книга на Виолета Радева!
