Този сборник с репортажи, наречени от критиката „литературни бижута“, е внушителният предшественик на „Хладнокръвно“, където повествователният талант на големия Труман Капоти се разгръща до несрещана преди това степен и го превръща в родоначалник на ново литературно течение – художествената документалистика. „Музика за хамелеони“ ни среща с безупречно соанирана креолска аристократка, отпиваща деликатно абсент в елегантния си салон на остров Мартиника, със злостен убиец, изпращащ на бъдещите си жертви зловещи предупреждения под формата на миниатюрни ковчези, с достопочтен мъж от достопочтения щат Кънектикът, луд по дванайсетгодишно момиче, което дори не е виждал.
Срещаме и самия Капоти, който – независимо дали пуши в компанията на жената, която му чисти, или си разменя пикантни сексуални клюки с Мерилин Монро – си остава неизменно най-елегантният злобар и най-състрадателният автор, насочил поглед към обществената фауна на своето време. Пет от тринайсетте „бижута“ излизат за първи път на български език. Те са били спестени на нашия читател при първото издание през 1981 г., тъй като в тях се говори открито за секс, за хомосексуалността на автора, а и за някои политически пристрастия, сметнати навремето за неподходящи. Неповторим стилист с уникална забавност на изказа, чист и спокоен, с несравним диалог. в. „Ню Йорк Таймс Бук Ревю“ Тук има всичко: прозрения и спомени за велики люде и скромни труженици, стари вицове и свежи остроумия. Тринайсетте безценни разкази ще се четат и четат през идните години с нарастваща възхита. сп. „Ню Репъблик“ Труман Капоти Труман Капоти (1924–1984) е роден в Ню Орлиънс в семейството на чиновник и 16-годишна кралица на красотата. Баща му обаче не се задържа дълго на една работа и постоянно търси нови възможности за изява. Младият Труман израства при роднини в Алабама и неговото приемно семейство му служи като модел за много от образите, които описва по-късно. Майката на Труман се омъжва повторно за заможен бизнесмен и Капоти се мести в Ню Йорк, като приема името на втория си баща. В детските си години бъдещият писател се сприятелява с Харпър Лий, авторката на „Да убиеш присмехулник“, която го използва като прототип за образа на Дил в световноизвестния си роман. Капоти написва първите си разкази на осемгодишна възраст и публикува в престижни списания, за което е удостоен с голямата награда за кратка проза на името на О'Хенри. От този момент нататък Капоти познава единствено успеха и се превръща в едно от най-големите имена на американската литература. Автор е на романите „Други гласове, други стаи“, „Закуска в „Тифани“, „Арфата на тревите“, на много разкази, киносценарии, а също така на „Хладнокръвно“ - документална история на едно от големите американски убийства, първообраз на жанра „истински престъпления“. Неговата визитна картичка са изяществото на езика, мекотата на повествованието, проникновените образи, в по-голямата си част почерпани от неговия собствен живот.
