Те се женят в навечерието на революцията от 1917 г. и са в официален брак до смъртта на Олга през 1955 г., макар Пикасо да има още много жени. Заедно живеят 17 години, ражда им се син. Олга продължава да пише писма на мъжа си и след раздялата им, плъзват слухове, че дори преследва Пикасо и любовниците му.

Олга Хохлова, 1917 г.

Пикасо и Олга Хохлова се запознават благодарение на Дягилев. Момичето танцува в неговите "Руски сезони", а художникът участва в подготовката на революционния балет "Парад" като сценограф и художник по декорите и костюмите.

Олга Хохлова в мантия, 1917 г.

Пламенният испанец е пленен от красотата и добрите маниери на рускинята Олга. Пикасо следва трупата по гастролите им из Испания, където рисува един от известните портрети на Хохлова – в традиционна испанска дантелена мантия (за да го имитира, Пикасо използва една обикновена покривка за маса).

Портрет на Олга в кресло, 1917 г.

Дягилев намеква на Пикасо, че за руските жени е прието да се женят и любвеобилният испанец се решава на брак. Заради Олга художникът излиза от кубизма – този период от творчеството му често е наричан "неокласика". И всичко, защото жена му иска да изглежда на себе си в картините.

Портрет на Олга Хохлова, 1918 г.

Личният живот винаги намира отражение в платната на Пикасо. Образът на Олга застъпва стабилно в творчеството на художника и за 17 години от съвместния им живот той приема най-различни разновидности – дори почти иконописен.

Олга, четяща в креслото, 1920 г.

Навярно най-често Пикасо рисува Олга, седяща в кресло. Заради мъжа си тя изоставя балетната кариера и се отказва да отиде с дягилевските сезони в Латинска Америка. Освен това по-късно тя получава травма на крака и прекарва много време в креслото си на вила в Биарица, където двойката прекарват медения си месец, а след това и в парижката им квартира.

Олга в мисли, 1923 г.

Докато Олга се наслаждава на семейния живот, в Русия настъпва революция и започва гражданска война. Момичето се безпокои са съдбата на роднините си – губи връзка с тях за три години. Едва след това започва да получава тревожни писма от тях: баща ѝ е изчезнал, единият ѝ брат е загинал, другият е избягал от страната, а майка ѝ и сестра ѝ живели в крайна нужда. В този период се появяват множество портрети на замислената и печална Олга.

Майчинство, 1921 г.

През февруари 1921 г. на Пикасо и Олга им се ражда първото и последно дете – синът им Пауло. Художникът е безмерно щастлив и изобразява жена си с младенеца в образа на Мадона. Портретите на майката и детето са преизпълнени с нежност. Освен това Пикасо рисува и множество портрети на малкия Пауло, дори го изобразява в костюм на Арлекино в "Розовия период" от своето творчество.

Танц, 1925 г.

В средата на 1920-те отношенията им започват да се развалят. Олга все повече ревнува Пикасо (и не безпочвено), мъчи го с подозрения, устройва скандали. Особено я заболява, че в Монте Карло, където те се срещат с Дягилев, Пикасо с ентусиазъм приема да рисува младите балерини на "Руските сезони". А самата Олга оставя танцувалната си кариера заради своя мъж.

По оценки на критиците в картина "Танц" Пикасо изобразява именно Олга. Това е началото на сюрреалистичния период от творчеството на Пикасо, изпълнен с драматизъм и опънати нерви.

Гола в червено кресло, 1929 г.

Кризата в отношенията на Олга и Пикасо се задълбочава и художникът все повече се отдалечава от реалистичното изобразяване на съпругата си. Той е задушен от ревността и започва тайно да се среща с други музи – и да ги рисува в по-разноцветни форми и тонове.

Глава на жена. Олга Пикасо, 1935 г.

През 1935 г. Олга и Пикасо се разселят, а скоро след това младата любовница Мария-Тереза му ражда дъщеря. И все пак съпругата дълго намира място в платната на майстора. По-рано прекрасна, тя вече е представена като ужасно чудовище.