Какво стана с култовите герои от романа и сериала днес?
Може би това:
Скинаря е направил политическа кариера. Коженото яке не е актуално, хлапакът вече е сериозен мъж в официален костюм. Ето го – наближава трийсетте, перспективен политик от патриотична формация – засега е зам. областен управител, но в следващия парламент ще го видим и като народен представител. Продължава да обича Майка България, даже още повече – любов напълно обяснима, защото му гарантира добър месечен доход. Както и на съпартийците му – обединените около държавната софра патриоти от разните най-родолюбиви формации.
Кмета на Плодородно си е още в кметството – май вече подкара пети мандат. Получи евроинвестиции, за да асфалтира селските улици, и надгради един етаж на къщата си. „Трябва да надграждаме , дами и господа селяни! Когато всеки от нас награди, тогава ще се получи и голямото, общото гражданско общество” – така говори на хората, винаги, щом свика събрание.
Нотингам Форест, наричан просто Нотко, се радва на добро здраве и оптимистично настроение. Още си е безработен и прислужва към кметството, за да си заработи социалните помощи. Но те са му напълно достатъчни. „По-добре да си легна гладен – обича да казва той – отколкото уморен”. Падне ли му лев – от помощите или от пенсията на майка му, го инвестира целево – не само в тотото, вече и в лотарията. Търка талоните и очаква да се появи печелившата комбинация, която да го направи лотариен милионер – като онези, които всяка вечер ги показват по телевизията. Когато удари милиона, ще почерпи цялото село, а майка си, баба Мара, ще прати на екскурзия с автобус. Избрал е даже направлението – Венеция. Красота да види жената, да направи едно кръгче с гондола в края на живота си…
Освен, че се грижи за сина си, петдесетгодишен безделник, баба Мара гледа и нова козичка – Адел. Кръстила я е на певицата, защото има меден гласец и много сладко врещи пред портата, когато надвечер козарят прибира стадото от паша. Макар годините да й натежават, баба Мара продължава да си копае градинката – нейните домати ги показаха в телевизионното предаване „Бразди” като истински еко-домати – без химия и ГМО. „Слагам по малко амониева селитра, чашка на корен. Не е вредно, вижте мен – аз как стигнах деветдесетте” – така формулира тя своята тайна на дълголетието, но това признание не излезе на екрана – продуцентите го бяха изрязали, тъй като не им прозвуча никак „еко”.
Щърбанов, полковникът от службите, който източи ДДС и забегна в края на романа, се пиля някоя година по света – дали в Южна Америка или в Южна Африка. И сам си дойде в родината, според едни – амнистиран поради давност, според други – изобщо непотърсен от правораздаването. Завърна се и направо от аерогарата влезе в елита. Сега живее в елитен квартал на столицата и, според коментари в селската кръчма, лично дърпал един от конците на задкулисието. С този конец управлявал данъчните и митниците – това било известно на всички, но още не се е родил разследващ журналист, който да разнищи далаверата на Щърбанов – от игла до конец.
Откакто красавицата Глория напусна селото, селската кръчма вече не се казва бар „Лондон”, а „Фейсбук” – така я нарече Денчо, бившият директор на училището, който сега я държи под аренда. В кръчмата има безплатен „уай фай”, а всеки посетител е с профил във „Фейса”. И всички по масите са приятели, ама в социалната мрежа – виртуално. Иначе реално често се карат – за политика или за пари, понякога и за двете. Има такива клиенти, които искат да плащат за ракията не с левчета, а с биткойни. Тогава Денчо вади иззад бара бейзболна бухалка, която е нарекъл „Койна”, и предлага запознанство с бит-Койна… Принципът на Денчо, въведен в бар „Фейсбук”, е :„Уай фай – всекиму, вересия – никому!” Освен зад бара, Денчо копае и като трол в различни сайтове срещу заплащане – ако му платят левите, троли срещу десните, ако вземе кинти от десните – плюе срещу левите. Понякога е „фил”, понякога „фоб” – под разни псевдоними.
А как е Глория?
Благодаря, добре – даже „хепи”!
Тя се омъжи за гинеколога си от близкия град и му роди дете, момиченце, красиво като нея. Докторът замина за Англия, където взе приравнителни изпити по специалността си и вече има собствен кабинет, не къде да е, а в Манчестър. Глория му е едновременно секретарка и медицинска сестра. Английският й е много добър, но не е забравила, че първите уроци по езика получи от истински манчестърски „тийчър” в бар „Лондон” на своето родно Плодородно.
Докато Глория завладява Острова, главният ни герой –Джон, си седи в българското село, даже не ходи до своя Манчестър да си види внуците – те му идват лятото на гости. Наскоро навърши 75, но се чувства млад и здрав – пролет-есен на слиза от трактора, а в пасенето на кози е вече професионалист . След английския референдум и решението за Брекзит, двамата с Патриша подадоха молби за българско гражданство и наскоро получиха съобщение, лично от кабинета на вицепрезидента, че въпросът им се урежда. Скоро село Плодородно ще запише двама нови българи с английски имена в регистъра си.
Такива са героите на романа и сериала „Английският съсед”, сега, десет години по-късно.
***
Припомням, че имаше и друг съсед – той се появи три години след Английския в съседно наше село – Ново Плодородно.
Слезе от скъп мерцедес и проговори на „мягкий знак” и „э-оборотное”.
Той бе герой на друг роман – „Руският съсед”. Помните го – олигархът Баранов. Олигарх, с по-скромни финансови параметри от Роман Абрамович, собственикът на английския „Челси”, но достатъчно богат и влиятелен. Той, за разлика от англичанина Джон, си купи не една къща, а цялото българско село. И друга разлика: селяните от Плодородно за кратко време направиха островитянина истински българин, докато руснакът, който изкупи село Ново Плодородно, превърна жителите му в свои крепостни…
И този роман, както и първият, не бе за руснака. А за нас, българите. Ще позволим ли да се държат с нас като крепостни?
На срещи с читатели ми задават въпроса: след Английския и Руския, какъв ще е следващият ни съсед?
Може би този:
…В един обикновен за Плодородно и неговите обитатели ден, вратата на кръчмата „Фейсбук” се отвори и вътре влезе непознат. Личеше му, че иде отдалеч – беше прашен, слаб и брадясал, със скъсани на коленете дънки /не от нова мода, а от износване/, и цъфнали маратонки. Изглеждаше съмнително – лице с мургав тен, а в Плодородно мургавите лица са недолюбвани.
– Кой си ти бе? – извърна се към него клиентелата на „Фейса” и го погледна с недоверие във фейса.
– Фром Сирия – отвърна непознатият. – Бяга от война. Иска живее тук, при вас…
Името на новодошлият е Халед.
Може би това е героят на нов роман – „Сирийският съсед”?
Не знам.
Засега историята на Сирийският съсед не ми е смешна. Тя е по-скоро драматична.
Но… Животът пише романите.
Аз само ги свалям на хартия, а пък издателство „Сиела” им помага да стигнат до вас като книжно тяло или като е-книга.
Малко след десетия рожден ден на „Английският съсед” неговият автор Михаил Вешим и издателство „Сиела” ви канят в зала „Миракъл” на театър „Българска армия” на 7 февруари (четвъртък) от 18:30 часа на специална среща-разговор за романа, сериала и всички превъплъщения на английския съсед, чиято актуалност сякаш е непреходна. Специално участие в събитието ще вземат актьорите Биляна Петринска и Николай Урумов, които влязоха в ролите на барманката Глория и на Кмета на Плодородно в едноименния сериал по романа.
