„Възрастна жена, вероятно наближаваща осемдесетте, дойде с торба книги, които продаваше. Всички бяха албуми с еротична фотография от шейсетте години. Прегледах един-два, видях, че са с прилична стойност, и й дадох 50 паунда за тях. Преди да тръгне, тя взе в ръка една от книгите и каза: „Вижте дали ще познаете кой от моделите в тази книга съм аз”, отбелязал Шон Битъл на 27 август 2014 г. в „Дневникът на един книжар” (изд. „Еднорог”).

Такава мила сценка е невъзможна в месарница. Битъл държи антикварна книжарница в градчето Уигтън, Шотландия. И в продължение на година водил дневник.

Търговията с книги е като никоя друга. Заради стоката, заради продавачите и купувачите. Няма ден да не мине през книжарницата някой чешит и да не остави достойна за записване случка и диалог. А Битъл не е лишен от шотландско чувство за хумор.

Иначе това е различен от нашия книжен свят. Всекидневие е през ръцете на автора да мине двутомник на „Декамерон”, издаден през 1679 г., или книга с илюстрации и автограф на Обри Биърдсли…

Какво говорим, как да съпоставим фигурата на букиниста Иван Николов с типажа от площад „Славейков”? През 70-те Здравко Петров и Тончо Жечев, взели за деня всичко от кафенетата на писателите и на преводачите, в 19,30 влизаха в дюкяна му на „Витошка”. Ставаше от стола, изваждаше още един, те сядаха, той прав – докато си довършат приказката.

„През 2015 г. в „Уотърстоунс” престанаха да продават четци на „Киндъл” поради слаби продажби и съживяване на продажбите на печатни книги”, отбелязва Битъл за най-мощната книжарска верига във Великобритания.

И припомня: „След като Гутенберг изобретява печатарското клише, Веспасиано да Бистичи, прочут флорентински книготърговец, възмутен, че книгите вече няма да се пишат на ръка, затворил книжарницата си в пристъп на ярост, с което станал първият, предсказал края на производството и търговията с книги”.

От Книжен ъгъл