„Този Слав, като завладял силния и почти непревземаем за всички противници Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никого от околните владетели. Понякога бил съюзник на италианците (латинците), свързвайки се с тях по роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а понякога на Теодор Комнин. И никога на никого не бил подчинен, нито пък се свързал истински във вярност и съгласие” – византийският хронист Георги Акрополит за Алексий Слав, началото на XIII век.

Слав е първи братовчед на цар Борил, който му отмъкнал земите. И се съюзил с латинския император против него. Обаче последният се сдобрил с Борил и Слав се сродил с византийския император.

По същото време Борил подгонил брат си Стрез, който избягал при сръбския владетел. Онзи му дал войска и Стрез завладял от брат си Македония. После се сдобрил с брат си, но сърбите му взели главата. Цанко Серафимов припомня събитията в „Македония IX в.пр.Хр. – XXI в.” (изд. „Орбел”).

Самодържците, братоубийствата, предателствата, измамите, кръвта не са новост по тези земи. Според античен летописец древната Македонска държава съществува 924 г. Славните на Филип II и сина му Александър Велики са 36 от тях. Серафимов обяснява в подзаглавието: „Един прочит на историята на страдалната земя” – земята е страдална.

Но важно тук е и „един прочит”. Серафимовият личен прочит на историята. Така структуриран би трябвало да е и всеки учебник по история в сегашна Македония. Значи, който е любопитен, може да сравнява. На български друго такова нещо няма. Има на гръцки – „История”, а не „Прочит”.

Историите се пишат от историците. Нашите историци не го правят. Сигурно е снишаване. То не е печеливша, поза е на оцеляване. И друго. Зад Серафимовата магична формула „За всичко в новото време са виновни Русия и комунистите” се крие формулата „Всичко се решава от великите сили”. Друга в обозримо бъдеще не се задава. От нея до сега страдалната земя не стана различна. Някой чака ли от старата формула друго?

От Книжен ъгъл