Хумористичен роман, но писан с чисти ръце и чисти думи

Ново луксозно издание на „Английският съсед” (Сиела) от Михаил Вешим с твърда корица и илюстрации на художника Дамян Дамянов излиза по повод десет години от премиерата на романа. Емблематичната творба на писателя-сатирик звучи повече от актуално и днес, а феновете на интелигентния хумор ще имат възможността да научат интересни подробности около създаването на „Английският съсед”, за които Вешим разказва от първо лице в книгата.

В юбилейната книга Вешим разказва как му е хрумнала идеята за този сюжет и кои са лицата, вдъхновили персонажите в романа. Писателят проследява и историята на творбата – от фейлетона във в-к „Стършел”, през радиопиесата „Нотингам Форест” и новината за конкурса за сценарий на комедиен сериал от 8 епизода на Българска национална телевизия, който „Английският съсед” не печели, та чак до написването и публикуването на романа през 2008 г. и последвалия успех.

Авторът на „Текила на разсъмване” и „Оксиморон” споделя също и интересни случки от снимачната площадка на едноименния сериал, който все пак вижда бял свят по БНТ през 2011 г. – за добре подбрания от режисьора Дочо Боджаков актьорски състав в лицето на Татяна Лолова, Биляна Петринска, Лесли Грантъм, Кръстьо Лафазанов, Валентин Танев, Ники Урумов, Краси Доков, Румен Угрински, Ирен Кривошиева, Тео Елмазов и др., за разходките на Грантъм из България и за решението му да се пренесе в страната ни, сякаш повлиян от персонажа си в „Английският съсед”. Днес знаковият роман се радва и на превод на английски („The English Neighbour”, „Сиела”, 2015).

В типичния си, добре познат за ценителите на качествения хумор стил, Вешим отбелязва в предговора на юбилейното издание на „Английският съсед”: „Като седнах да пиша „Съседа“, си поставих творческа задача: нито една мръсна дума! Хумористичен роман, но писан с чисти ръце и чисти думи – така, както правеха хумор българските класици Алеко и Чудомир, стършелите Мирон и Йордан Попов, царят на абсурда Станислав Стратиев… И много други автори, които съм познавал – и книгите им, пък и лично, големи хумористи, от които съм се учил. Защо при тях няма простотии – защото има вкус. Помислете си само за Алеко – героят му простак, но най-просташкият израз в устата на бай Ганю е „майка му стара!“…”

Именно заради този „хумор на чистите ръце” творбите на Михаил Вешим са обичани и четени от мнозина и днес, а името му е гаранция за смях и добро настроение. Следва откъс.

За да поменат Майкъл Оуен, в бар „Лондон“ дойдоха също Джон и Ванчо.
– Глория, дай им по един швепс на тия въздържатели! – изкомандва Щърбанов от банкетната маса.
– Тя пържи! Аз ще стана! – каза Скинаря.
Отиде на бара, там където сутринта бе доставил няколко каси безалкохолно заради появилите се напоследък клиенти въздържатели. Отвори две бутилки швепс и незабелязано пус¬на в едната хапче. После ги понесе към банкетната маса.
Бутилката с хапчето даде на Джон.
– Айде, няма чаши! – подкани ги той. – Пийте от шишето по стар български обичай! Лека му пръст на магарето!

Джон и Ванчо надигнаха бутилките. От цял ден работа Джон бе ожаднял и изпи своята напитка почти наведнъж.
След малко Глория донесе втора пълна чиния с димящи кюфтета. Вместо към кюфтетата, Джон погледна към впитите джинси на барманката… Там някъде, между талията и ханша, където се очертаваше тънката ивица на бельото прашка. И не можа да откъсне погледа си от тази тънка ивица…
– Харесваш ли българките, бай Джон? – подкачи го Скинаря, сочейки след Глория, която влезе в кухнята, за да продължи пърженето.
– Йес! Много хубав жена! – каза Джон и взе да се върти на стола си неспокойно.
– Айде, наздраве! – извика Щърбанов. – Кога сме най-зле, тъй да сме! Ванчо, Джоне – вземайте кюфтета! От Майкъл са, Бог да го прости!
– Аз помогне на мис Глория! – каза Джон и тръгна към кухнята, внезапно обсебен от желания.
Поменуващите дъвчеха кюфтета и ги поливаха с вино, затова не му обърнаха внимание.
Глория не го чу да влиза и също не му обърна внимание. Тя обръщаше кюфтета в димящия тиган. Англичанинът мина зад нея и я обхвана през кръста. Тя се стресна.
– О, Джон! – изненадано го отбутна. – Какво правиш?
– Вие много хубав жена, мис Глория! Аз вас желае!– Не, Джон! Ама, недей така! – уж се дръпна барманката, но не съвсем. По-скоро се остави в ръцете му. Той запуши устата ѝ с целувка.
Кюфтетата запушиха в тигана.
На пръсти Денчо се приближи до вратата на кухнята и изкоментира:
– Без грешка действа хапчето! Направо няма засечка!
– Стига, бе! – скочи от мястото си Скинаря. – Спри ги! Ще му счупя главата на оня английски идиот!
– Трай! – дръпна го Щърбанов с командирска ръка. – Това е експеримент!
– Експеримент, ама си е направо живо… – Скинаря не се доизказа.
Англичанката Патриша имаше способност да се явява в неподходящото време на неподходящото място. Усмихната до уши, тя влезе в бар „Лондон“:
– Видели Джон?
– Видял съм го! – изпревари всички Скинаря. – Влез в кухнята и ти ще го видиш!
Патриша послушно тръгна към кухнята на своята ученичка Глория. Надникна и спря на вратата:
– Оу! – възкликна тя като истинска англичанка. – Сори!
*
– Соу сори! – каза по-късно Джон на Патриша, когато се върна вкъщи и завари жена си с подути от плач очи.
После се опита да обясни ситуацията:
– Дарлинг, нещо внезапно ми стана! Нещо по-силно от мен ме подтикна към това, иначе аз те обичам!Патриша го погледна студено:
– Джон, бъди така добър, напусни къщата ми! – каза тя твърдо като истинска англичанка.
Като истински англичанин, Джон си събра багажа в куфар и напусна къщата. Щом излезе на улицата, срещу него в тъмницата изникна някаква сянка:
– Пошол вон от мой дом! – свадливо се скара сянката.
Гласът ѝ разлая селските кучета.