И в театъра, и в киното продълженията на един успешен проект носят риск, който не е за пренебрегване. Всеки „римейк“ крие опасност зрителят да го сравни с оригинала и подведен от топлите спомени, да го отхвърли. Този риск смело поеха великолепните актьори Христо Шопов и Лилия Маравиля. През 2016 г. те се превъплътиха в Дорис и Джордж в култовата за българския зрител пиеса на Бърнард Слейд "Догодина по същото време".
Това заглавие е любимо на столичната публика - в съзнанието и то е свързано с изявата на Тодор Колев и Анета Сотирова в постановката в театър „София“ в далечната 1982-а. Тогава пиесата на Бърнард Слейд – автор, абсолютно непознат за българите, предизвика истински бум. Защото бе лишена от идеология, назидателност, поучителни изводи и партиен патос. И защото разказваше една човешка история за любовта. Анета Сотирова и Тодор Колев я играха на пълен салон седем години, после претвориха на сцената и продължението и – „Всяка година по същото време“. Колегите им Лилия Маравиля и Христо Шопов направиха същото – преди броени дни те отново облякоха костюмите на Дорис и Джордж, персонажите, остарели със 17 години.
За какво всъщност разказва Бърнард Слейд в двете пиеси? Счетоводителят Джордж и домакинята Дорис неволно се засичат в някакъв хотел, прекарват красива една любовна нощ и откриват, че са един за друг. Но никой не е готов да развали семейството си. Затова в продължение на 25 години те се срещат на същото място всяка година, за да споделят какво им се е случило и да се насладят на любовта. И Анета Сотирова, и Тодор Колев се наслаждаваха на текста и на всяко представление го преоткриваха за самите себе си. А в началото на новото хилядолетие режисьорът Андрей Аврамов намери продължението, написано от Бърнард Слейд през 1996 г. и го постави на сцената на „Зад канала“ със същите артисти – Анета Сотирова и Тодор Колев. Във втората пиеса Дорис и Джордж разказват последните 17 години от живота си. Все в същия хотел, все така близки - и приятели, и любовници, те се разголват и в буквалиня, и в метафоричния смисъл. И си казват всичко преживяно - и доброто, и лошото.
Лилия Маравиля и Христо Шопов поеха повторно риска да изиграят остарелите Дорис и Джордж. Във „Всяка година по същото време“, чиято премиера бе преди броени дни в Сити Марк арт център, двамата се раздадоха без остатък. Сълзи, които водят до смях, смях, който ражда сълзи – такива реакции сред публиката провокира изявята им. Режисьорът Георги Михалков ги оставя да се разгърнат, да изявят себе си, да заживеят с образите. А музикалното оформление, мизансценът и осветлението само допълват актьорската изява. "Всеки от нас, ако не срещне истинската любов в живота си, мечтае за нещо подобно. Това е смисълът – да имаш надежда. А животът продължава и след 50-годишна възраст", каза преди години голямата Анета Сотирова в навечерието на премиерата на“Всяка година по същото време“.
Днес внушението на творбата, поставена в Сити Марк арт център, е абсолютно същото – никога не е късно да обичаш и да бъдеш щастлив.
