За Рождество ще представим експозиция на библейските теми на Дали и Шагал, споделя пред Dir.bg Артистичният директор на новата галерия за модерно изкуство "Оборище 5"
Срещнах се с Деница Атанасова-Гергова с друга нагласа. Поводът беше да си говорим за най-новото арт пространство в София - зала и галерия "Оборище 5", на които е артистичен директор.
Представях си поведение на примадона, на модна икона - снобско и дистанцирано. А разговорът с нея се оказа духовно пътешествие - зареждащо и вдъхновяващо.
Деница Атанасова-Гергова е основател и президент на Музейната галерия за модерно изкуство (ул. "Оборище" 10), а в момента е артистичен директор на най-новия център за изкуство и култура - зала и галерия "Оборище 5", разположен в старото Музикално училище в София.
Нейните интереси са ориентирани към съвременно и модерно изкуство, йогистки начин на живот и телевизия.
Има специализации в Аукционните къщи Christie"s и Sotheby"s.
Представяме Ви Деница Атанасова-Гергова ексклузивно пред Dir.bg:
Новото арт пространство "Оборище 5" (Снимка: Галерия "Оборище 5")
- Намираме се в най-новото арт пространство в София - новата галерия за модерно изкуство "Оборище 5". Доскоро бяхте артистичен директор на Музейната галерия за модерно изкуство на "Оборище" 10, сега сме няколко номера по-нагоре - в тази фантастична сграда. Защо се спряхте на нея и каква е новата концепция?
- Благодаря за Вашия интерес! Ще започна от това, че тук пространствата са две. Едното е салонната зала на Оборище 5, която е помещавала различни музиканти, различни класически концерти, преди време е била на Музикалното училище и те са я използвали като основна зала за музика, в която интериорът и цялата обстановка предразполага към една по-класическа атмосфера и към по-различен тип събития и второто пространство е новосъздадено от нас, което в момента ще развиваме и там ще се помещава галерия "Оборище 5" и всъщност тя е продължение на моя проект Галерия за модерно изкуство, който беше на Оборище 10.
Искам да споделя с Вас, че тази идея, да се преместим тук не е нова. Още, когато затворихме галерията, въпреки че беше доста успешен проект, ние решихме, че тя не беше издържана максимално добре като концепция и имахме нужда да развием един нов проект, който е малко по-разширен, в който не само колекционери и продажба на изкуство да е фокусът,
а да бъде малко по-артистичен - център за култура и изкуство,
защото в един момент "Оборище 10" се превърна в събирателно място - то беше нещо като музей и галерия в една и съща функция, тъй като такива произведения на световни художници не могат да бъдат видени на много места в България. И затова, Оборище 5, мисля, че така се случи прекрасно като възможност. Още тогава аз исках да преместя пространствата тук, но за съжаление имаше някакви неуредици със строежите и проектът се забави.
- Галерията на "Оборище" 10, няколко години фокусираше вниманието на ценители и колекционери. Още в самото начало започнахте много амбициозно, канейки внучката на Пикасо и после всички тези имена на големи художници, чиито картини представяхте - Матис, Шагал, Миро и т.н. , Деймиън Хърст, разбира се. Какви са амбициите Ви в момента? Какво ще предприемете тук?
- Вие ме връщате във времето, когато работехте на Оборище 10 и тогава много хора бяха много скептични. И казваха - в България няма място за пазар на модерно изобразително изкуство. Обаче реалността показа други неща. Около нас се оформи добър колекционерски кръг и въпреки, че точно тогава съвпадна със световната финансова криза - 2008 г., реално това беше добро време за пазар на изкуството.
Хората, които инвестираха в изкуство, тогава направиха много добра инвестиционна стъпка, защото нещата, които те успяха да купят и на Деймиън Хърст, и Хънт Слонъм, и на Салвадор Дали в момента смело мога да твърдя, че са двойно или тройно по-високи като цени. И освен това, за да можем ние да развием пазар на колекциониране в България, цените ни бяха съобразени изцяло и с българския пазар. Но нашата идея беше, в България хората да имат в домовете си, в офисите си едни произведения, в които си заслужава човек да инвестира.
С Ерик Морло от Ателие Морло Ню Йорк (Снимка: Стефан Тодоров)
Мина доста време оттогава и в момента се усеща една стабилност във финансово отношение, пазарната криза като че ли намаля и в световен мащаб хората пазаруват изключително много и стават колекционери. Като говоря за колекционери - човек може да бъде колекционер на млади съвременни художници, не само на големите имена.
В момента това, в което сме се насочили, освен че ще представяме големите модернисти - Пикасо, Дали, Шагал, Миро, Матис и ателие Мурло и други графични студиа, по-скоро в момента истинският пазар на изкуство е съвременното изкуство, т.е. и млади съвременни автори, които правят нови неща, съчетават различни техники, както в случая Стивън Уилсън горе, те са едно ново поколение художници, в които си заслужава човек да инвестира.
- Вие самата колекционер ли сте?
- Да, естествено. Много ми е интересно.
В Музея за модерно изкуство "МОМА", Ню Йорк (Снимка: Личен архив)
- Специализирате в аукционните къщи Christie's и Sotheby's. Как решихте да се ориентирате към изобразителното изкуство? Откъде се появи тази страст?
- Като дете рисувах и учех в училище за изобразителни и приложни изкуства. В седми клас имах най-прекрасния учител. Аз живеех в малък град до София и там училището беше специализирано, имаше различни паралелки и когато децата от нормалните класове се прибираха в къщи и си играеха, ние рисувахме до 3-4 часа следобед с нашия учител. Това остави много силен отпечатък в мен. Аз тогава не съм осъзнавала и оценявала какво голямо богатство е изкуството, обаче това са трайни записи, когато като малък си ги правил, те явно остават с теб.
По-късно животът ме свърза с един българин, който живее в Америка и стана кум на сватбата ни.Това е г-н Тед Василев, който работи и се развива в САЩ и има най-големите галерии там и всъщност той е собственик на Ди ТИ АР Модерн галърис - в Ню Йорк, в Бостън, във Вашингтон. Той всъщност е човекът, който е връзката с всички тези хора.
В Студиото на Хънт Слонъм в Ню Йорк (Снимка: Личен архив)
- Той е Вашето гуру в изкуството?
- Моят ментор в арт света, защото той всъщност беше човекът, който ми каза "Дени, това е изключително интересен бизнес. Не само бизнес, но и интересна сфера, в която ти можеш да се развиваш." Всъщност, той ме е обучавал и продължава да ме обучава.
Деница Гергова с Тед Василев - в галерията му в Ню Йорк (Снимка: Личен архив)
Тед ме свързва с много от художниците, защото истината е, че ние в България сме много далече от световния арт живот, но той, който живее и се развива там е в контакт с всички тези хора на изкуството - с Деймиън Хърст, с Диана Пикасо и др.
Със съпруга си Красимир Гергов (Снимка:Стефан Тодоров)
- Как реагира съпругът Ви Красимир Гергов на желанието Ви да се развивате в тази сфера? Може ли да се каже, че той също изигра важна роля в тази посока?
- Моят съпруг винаги се е стремял да извади потенциала от всеки човек, с който общува. И той винаги ме е подкрепял във всяко едно отношение, и това да се занимавам с изкуство, определено е и негово вдъхновение. Така че във всеки един проект, който аз разработвам, изцяло имам неговата подкрепа.
С Диана Пикасо - внучка на художника (Снимка: Личен архив)
- Как се срещнахте с Диана Пикасо?
- Г-жа Пикасо дойде директно в България. Както казах, Тед - те работят заедно и той всъщност е бил лектор в Сотбис и в Кристис.
- А как преминава едно обучение в Аукционна къща? Би било любопитно да разкриете някои детайли?
- Интересно е! Много е вибриращо.
Там нещата са практически насочени и можеш да придобиеш един по-широк поглед върху пазара на изкуството. Естествено и върху история на изкуството. Там вече се изисква повече време, а аз нямах такова и затова моят фокус беше върху пазара - какво се продава в момента, как се оценява едно произведение на изкуството като инвестиция.
Деймиън Хърст, Ретроспектива в Тейт Модерн, Лондон 2012 (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
- Кой е в момента най-скъпо продаваният съвременен художник?
- Банкси, също Деймиън Хърст продължава да е сред най-скъпо оценяваните. Вчера, в Ню Йорк е имало голям ауцион за следвоенно и съвременно изкуство в Кристис, където картината на Дейвид Хокни "Басейн с две фигури" е била продадена за рекордните 90 млн. долара. Много китайци също вече са в групата на най-скъпо продаваните художници.
- Случвало ли Ви се е да разпознаете фалшификат?
- Имам вече такава опитност. Обади ми се един близък колекционер, който каза "Дени, предлагат ми една картина на Салвадор Дали. Това е цената. Виж я, истинска ли е." Той ми я изпрати на снимка. Но каза, че е сигурен, че е Дали, защото имаме много Дали-та. И аз не бях в България тогава и му казах да изчака малко. И по-късно, когато отидох в офиса му, в момента, когато видях картината, на секундата аз разбрах, че е фалшификат.
С наградата за Модна икона на 2011 г. (Снимка: Булфото)
- Как?
- Подписът на Дали беше различен. Защото ти, когато живееш с произведения на Дали - оригинали, в момента, в който видиш, че подписът е разкривен и различен. След това взехме каталог-резонета на Дали, на снимката там се вижда, че е различна работа. А имаше промени и в самото произведение, които иначе нямаше как да забележим.
С американския поп арт художник Робърт Марс (Снимка: БулФото)
- Може ли някои от тези автори, с които вече сте работили да наречете свой приятел?
- Повечето, да Ви кажа честно, да. Особено съвременните художници са и изкуствоведи, сред тях Ерик Морло от Ателие Морло - Ню Йорк - те са работили с Пикасо, Миро и Матис, освен това Хънт Слонъм, Робърт Марс. Те са много. Тъй като ние докарахме в България много съвременни млади художници.
- Да поговорим за сградата, в която се намираме в момента. Тя има невероятна история - първата й копка е направена от един бъдещ Папа - Йоан XXIII, тогавашния папски нунций в София - Монсеньор Анджело Ронкали. Била е дом на Музикалното училище и това я превръща в храм на музиката. Вие как представяте галерията? За Вас това важно ли е?
- Много е важно и моята идея е в концертната зала да направим кратко описание каква е историята на мястото. От една страна съвременните галерии са много модерни - ърбан пространства се търсят, много по-индустриални неща, но пък аз винаги съм харесвала аристократизма, класиката. Например Royal Academy of Art в Лондон, пак е галерия за съвременно изкуство и учещи в самата академия излагат техни произведения, но в крайна сметка залата и сградата е изключително аристократична. Не знам точно, но сигурно е много стар английски замък. Освен това в Ню Йорк в Нойе - галерията на немското и австрийското изкуство, която е на Роналд Лаудер на 86-та улица, също е стара сграда, имала съм честта лично да я видя в негово присъствие. Това беше голяма чест за мен. Така че, мисля, че е много подходящо и същевременно и еклектика - съвременно изкуство и класика. Добре се възприема.
- Като се има предвид историята на тази знакова за София сграда и духа на времето, което отразява, мислили ли сте за една гостуваща изложба от музеите на Ватикана? Все пак, тя е свързана с католическата църква и с един Папа, останал в историята като Българският Папа, след своя 9-годишен престой у нас и положил началото на дипломатическите отношения между Светия Престол и България.
- Да Ви кажа честно не ми е хрумвало засега, но би било чудесно, но затова ще имаме нужда от голяма подкрепа от католическата църква, които са собственици на сградата. Ще го обсъдя с тях. Благодаря за идеята!
- Вие с голям екип ли работите?
- Да, преди съм работила с много голям екип, но в момента екипът около мен все още се сформира. Но има много помощници и хора, които са много отдадени в работата си и са много лоялни към цялото ни семейство.
- Да поговорим за новата галерия "Оборище 5". Можете ли вече да анонсирате някакви имена, след "Луксозни нишки" на известния куратор Стивън Уилсън, която виждаме в момента?
- Да, предвидили сме някъде около 20 нови съвременни художници, като може би няма да е така интензивно, но всеки месец горе долу ще се променя изложбата.
През декември ще направим една експозиция на библейските теми на Дали и Шагал, в навечерието на Рождество Христово.
И тогава ще поканим нашите клиенти, приятели, почитатели. Работите, които ще покажем са собственост на галерията, която беше на Оборище 10. Интересно за тази изложба на Салвадор Дали, която ние докарахме навремето е, че тя е притежание на един колекционер на художника в САЩ, който е изкупил голяма част от неговите творби. Може би 50-60 % от каталог-резонето му са изкупени от него. Впоследствие той ги продава и имаме щастието да ги купят колекционери, близки до нас, които да изложат в пространството и повече хора да ги видят.
- А по отношение на концертната зала и този аспект на дейността Ви? Има ли програма за 2019-та? Какъв ще бъде статутът й?
- Все още се прави този културен афиш, за който ме питате. Най-вероятно ще имаме по-сигурна програма за следващата година, защото за момента ние опипваме как точно да се случват нещата. Там ще представяме временните експозиции, каквато е в момента на Стивън Уилсън. Но когато има изложба с изключително голям бюджет, там за съжаление трябва да има малък вход, както във всеки музей.
Всъщност след изложбата на Стивън Уилсън ще имаме насока повече към музикални проекти. Нашата идея е да работим в партньорство с институции и музиканти.
В момента подготвяме музикалните инструменти, които ще бъдат разположени в залата, измерва се отново акустично цялото пространство и как да бъде максимално добре използвано. И освен това ще отдаваме самото пространство за събития. И вече има десетки, които бяха вече случени в тази зала и предстои да се случват.
- Извън професионалните Ви ангажименти, в свободното си време се занимавате и с йога. Наистина ли се запалихте по нея покрай контакта си с американския художник Хънт Слонъм?
- Не.. (Смее се.) Това не е така. Хънт Слонъм наистина има окул към източните софи, но мисля, че в България хората сме много психични, ако мога така да го кажа. В смисъл, имаме отношение към философия, към психология, към източни учения. Любопитни сме към всичко това.
В Хималаите на изворите на Ганга - Ганготри (Снимка: Личен архив)
- Отворени?
- Отворени, точно така. И затова, и в България Слонъм беше изкупен буквално. В смисъл, аз почти нямам нищо от него, сега и да искам да купя не е възможно, защото творбите му са вече тройно по-скъпи. И аз съм доволна, че хората много добре откликнаха.
Аз всъщност с йога започнах да се занимавам още, когато бях на 19 години.
Първо майка ми тръгна по йога при Ани Павлова, аз оттогава вече 12 години не съм сменяла моя учител. Много близки сме с нея. Стана в последствие моя приятелка.
- Пътувате често и до Индия?
- Да, така е. И това ми е основното занимание в свободното ми време.
И се стремя да водя йогистки начин на живот, което включва да съм осъзната в действията и в мисленето си, в поведението си - всяка секунда.
- В Индия прекарвате дълго време?
- 20 дни, до месец най-много.
- Това включва определен режим на хранене?
- Да, аз имам такъв. Аз съм вегетарианка от десет години, не ям риба и месо, яйца избягвам. Хляб и сладко обичам. (Усмихва се.)
- Освен йога, какво друго Ви ангажира?
- Семейството ми - от една страна, родителите и сестра ми. Те много ме подкрепят. А иначе през повечето време съм заета с двете ми деца. Много ми е уютно, когато съм с тях. Те са прекрасни, извор на вдъхновение. Затова и ателиетата за изкуство ще ги подновим през януари, където и моите деца ще могат да се учат за работа с изкуство, особено малката ми дъщеря - тя има голям интерес към художественото творчество. Пикасо им е любим художник.
Двете й деца - Нарая и Ситара (Снимка: Личен архив)
- Харесват и музиката на Вивалди, разбрах?
- Да, Ситара. Голямата ни дъщеря. Тя пък е много музикална. Свири на пиано. От малка има интерес към импровизиране, към класическата музика. От малка, до ден днешен. Дори си спомням, тя беше на три и половина и ние я заведохме на един концерт на Вивалди и тя не помръдна два часа и хората ме поздравиха, как така това дете, толкова малко проявява такъв интерес. Но то просто е запис някакъв стар за мен, от преди.
Като телевизионна водеща на "Пътеки" по БНТ1 (Снимка: Личен архив)
- Занимавате се и с телевизия. Вашите предавания имат интересни имена. Предишното беше "Цветно", сега е "Пътеки". Вие участвате ли в изготвянето на концепциите им?
- В "Цветно" не съм участвала, бях просто изпълнител и беше много лесно. "Пътеки" е авторски проект. В смисъл, той е направен от група приятели, които сме свързани чрез йога и чрез пътувания. Създадохме го с идеята, че хората ще получат някаква надежда и различен поглед върху живота, защото, когато се срещнеш с източни философии и йога просто мирогледът ти се променя. Стресът, напрежението, здравето се подобряват.
"Работен момент в телевизията, "Пътеки" по БНТ1 (Снимка: Личен архив)
- Искате да споделите това с повече хора? Какво Ви дава на Вас този досег с източните култури? Нови посоки?
- Много ми дават, честно да Ви кажа. Те просто промениха цялата ми личност. Изцяло.
Трудно е да се обясни, защото това е един вътрешен процес.
Дават ти спокойствие, което като че ли ми е липсвало преди. Дават ти смисъл в живота. Дават някак си обяснение защо всичко това се случва. Дават ти разбиране да не бързаш. Учат те да наблюдаваш, да изчакаш, на търпение. Много ценни качества, без които не се чувстваме себе си.
- Вие сама ли определяте посоките?
- В предаването си или в моя живот?
В телевизията, "Пътеки" по БНТ1 (Снимка: Личен архив)
- В живота Ви изобщо?
- Труден въпрос.. (Смее се.) Защото от йогистка гледна точка, ние не определяме нищо и няма много свободна воля.
- Зависим от обстоятелствата?
- Не, те казват - имате някаква доза вероятност да вземете решение, но реално, според йогистката философия ние сме сбор от стари записи, които са от предишни животи. Т.е. дали съм реагирала правилно в някакви ситуации в предишни животи, всъщност последствията си ги плащаш в момента. Както живееш в момента - бъдещето ще бъде това. И затова, трябва да си осъзнат - какво мислиш, как действаш и как постъпваш.
Във Варанаси - един от най-свещените градове на Индия, със семейството си (Снимка: Личен архив)
- Спомняте ли си периода на осъзнаването?
- Аз не знам, да не прозвучи нескромно, но аз от много малка съм много събудена, така да се каже и съм имала интерес в тази посока, но реално станах по-осъзната като срещнах моя духовен учител в ашрама в Мунгир, което беше към 25-ата ми година. Той е по-скоро йога мастърс. Не мога да говоря за него, защото това е лично и ограничен човек, като мен, няма как да коментира нещо така гигантско, какъвто е той.
- Вие носите у себе си тази смиреност? Финес, примесен със смиреност...
- Нямах смиреност преди това. Мисля, че това се култивира по време на тези срещи.
- Така ли овладяхте емоциите си?
- Аз никак не съм ги овладяла, но има посока в това развитие. (Смее се.) Дано не съм Ви малко сложна.
- А сред хората на изкуството срещат ли се все по-често осъзнатите?
- Мисля, че щом са хора на изкуството, те повечето са събудени по някакъв начин вътрешно. Защото за да можеш да създадеш нещо, трябва да имаш връзка със себе си и силата да виждаш нещата отвъд сетивата, които имаме. Аз силно вярвам, че съществува нещо извън петте сетива, с които ние се свързваме - очите, ръцете, погледите, тялото, храната, вкуса и нали това е йога - разширяване на съзнанието и освобождаване на повече енергия.
- Как променя това отношението Ви към материалния свят, към модата?
- Преди имах по-голям интерес към света на модата, към лукса. Но сега много трудно биха ме изкушили.
- Наближава Рождество Христово. Какво трябва, за да се чувстваме добри, да намерим смисъла, да сме в мир със себе си?
- Аз имах щастието миналата година точно на Коледа да бъда в Индия, в ашрама, за който говорихме. На Рождество. И тогава нашият учител каза нещо много смислено - "Нали всички празнувате Коледа... Замисляте ли се за основните послания на Исус?
Проповядвал е да сме добри и да си помагаме. Да водим семпъл начин на живот. Да служим на хората около нас. Да отворим сърцето си. Че не всичко трябва да минава през интелекта. Че истината е в сърцето. Да се опитаме да живеем по-смирено, по-осъзнато във всеки един момент.
- Благодаря за тези думи! Желая успех на Галерия и Зала "Оборище 5"!
