Цял салон със зрители, станали на крака? Публиката у нас вече не прави разлика между главозамайващ спектакъл и редово представление, което я е накарало добре да се посмее. Ако е от едното уважение към труда на артистите, не си струва. Те умеят да различават искрените аплодисменти и знаят, че на крака се става само в изключителни случаи. А „Да, г-н премиер", постановка на Борис Панкин в столичния Сатиричен театър, не е такъв въпреки всеотдайността на Мариан Бачев, Кръстю Лафазанов, Светослав Пеев, Рада Кайрякова, Тони Минасян и Константин Икономов.

Вярно, текстът на британските автори сър Антъни Джей и Джонатан Лин е брилянтна политическа сатира от 80-те години на ХХ век, пълна с препратки към нашенските управници: период на европредседателство и повсеместна корупция; съмнителна сделка за прокарване на газопровод от бивша съветска република към цяла Европа и брутален чуждестранен партньор от най-висш ранг, който си пада по ученички; хитреци около премиера, които само дебнат удобен момент, за да извлекат лична облага...

Сякаш не е писано за държавата на Острова, а за тази на полуострова! Само че тази постановка, залагаща най-вече на текст, а не на режисьорски хрумки, е като претоплен обяд – Панкин вече я направи с почти същия актьорски състав и сценография в Бургас преди две години и сега ловко я преселва в София с благословията на новия стар директор Калин Сърменов. И пред станалите на крака зрители на премиерата без свян изрече лакейски: „Аплодисменти за седмия актьор в спектакъла, г-н Калин Сърменов. Всички знаем, че държавата започва да мирише от главата, а театърът започва да ухае също от главата. Така че благодарим за този чаромат!".