Ако Европа е жена, то тя е неизлечимо болна.
Ако Европа е болна, то тя със сигурност е пипнала смъртоносната болест сама. Заради нейната глупост. Или защото иска да изкупи своите исторически грешки.
Ако Европа е толкова болна, защо не е под карантина? Защо целият свят, който е толкова влюбен в нея, продължава да идва уж да я види, пък остава завинаги?
Истината е, че Европа е стара развратница, която в момента си носи последствията. Или поне така твърди Дъглас Мъри в книгата си „Странната смърт на Европа”, която без цензура засяга темите за имиграцията, идентичността и исляма.
Дъглас Мъри е английски писател, журналист и политически коментатор. Това са професионални принадлежности, с които могат да се похвалят и други. За Мъри обаче има нужда да се кажат още подробности. Той е десен консерватор, ревностен защитник на европейската култура, критик на исляма и идеята за мултикултурализъм, която обикаля необезпокоявана нашия континент.
Само такъв човек би дръзнал да организира поетичен конкурс за обидни стихове на тема „Ердоган”. Само такъв човек би написал ясно, информирано и талантливо книга с име „Странната смърт на Европа” (Изток-Запад, превод Жана Тотева), в която задрасква с дебела черта думите респект, толерантност и различност. Точно тези думи, които ние ползваме с гордост при всеки удобен случай без да се интересуваме от контекста.
„Странната смърт на Европа” отговаря пълно и аргументирано на въпроса защо жената, която ни е родила и отгледала (същата тази Европа) е в сериозна опасност. Първо - заради постоянната неконтролирана миграция към Стария континент. И второ - заради изгубените вяра и традиции, които би трябвало да формират нашата идентичност.
Тук всички ще попитаме наум или на глас, но и в двата случая силно: „КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ?” Е, няма причини. Има само оправдания. Застаряващото население, икономиката, мултикултурализмът, глобализацията. Заради това, казва Европа, каня всички да гостуват вечно.
Имигрантите обаче също остаряват. Икономическите ползи са почти изцяло за тях – помощи, заплати, издръжки. Културното разнообразие неминуемо се превръща в религиозно разнообразие. Или предпочитаме да се преструваме, че такива очевидни неща са неверни?
Никола Саркози казва, че всички демокрации са прекалено заети с идентичността на онези, които пристигат, и недостатъчно - с идентичността на страната, която ги посреща. Дъглас Мъри е този, който ще ни убеди в това.
Ако Европа е жена, то тя със сигурност е прочела хиляди книги.
Но ако Европа прочете точно тази, веднага ще си потърси хапчетата, а дори е възможно ритуално да припадне.
Дъглас Кеър Мъри (1979) е британски автор, журналист и политически коментатор. Той е основател на Центъра за социално сближаване и е асоцииран директор на тинк-танк обществото “Хенри Джаксън”, както и редактор на елитното британско списание за култура и политика “Спектейтър”.
