„Всичките пари на света“ е постижение в седмото изкуство на 21-ви век. И е постижение в много повече от един аспект.
Постижение е от гледна точка на продукцията, която срещна множество пречки след отстраняването на Кевин Спейси от проекта; постижение е от гледна точка на режисурата на сър Ридли Скот и на професионализма му през проблемните моменти от снимачния процес; постижение е и от гледна точка на актьорското майсторство, показано от Кристофър Плъмър в ролята на Джон Пол Гети.
Да, това е същият този филм, чийто снимачен процес отне нормалните за такъв проект три месеца и половина, приключи през август и след това трябваше да бъде презаснет с нов актьор в ролята на Кевин Спейси, срещу когото бяха повдигнати многобройни обвинения в сексуално посегателство.
Кристофър Плъмър в ролята на Джон Пол Гети
Но тук възнамерявам да се фокусирам върху самия филм и неговите достойнства, тъй като те не са никак малко. Водещото сред тях е именно Кристофър Плъмър в ролята на Джон Пол Гети.
Актьорът се превърна в най-възрастния номиниран за „Оскар“ човек в историята на наградите на възраст от 88 г.
Приятните изненади и познатите герои сред номинациите за "Оскар"
Обвиниха в плагиатство филм с 13 номинации за "Оскар"
Плъмър изиграва Гети с авторитет и тежест, каквито са напълно непостижими за Кевин Спейси, актьор, спечелил и двете си награди „Оскар“, респективно за „Обичайните заподозрени“ и за „Американски прелести“, за изпълнения на роли на мъже със средностатистически и дори невзрачен вид.
Ролята на Гети изисква съвсем различно екранно присъствие, с каквото Плъмър просто е роден.
Допълнителен фактор в полза на по-възрастния от двамата актьори е и липсата на нужда от тежък старчески грим, с какъвто Спейси бе показан в оригиналния трейлър за филма, който излезе преди разкритията срещу него. Плъмър споделя фрапираща физическа прилика с героя си, видима на редица колажи, достъпни в интернет.
Изумителна е и енергията, с която 88-годишният актьор илюстрира Гети в по-ранните му години.
Твърдостта във всяка негова реплика, непреклонната воля, изразена през езика на тялото и стоманените мимики, пасват на заложената в сценария роля до съвършенство.
Историята се фокусира над отвличането на младия внук на Гети от италиански похитители, които искат за момчето откуп на стойност от 17 милиона долара, които милиардерът, легендарен със скъперническия си нрав, категорично отказва да плати дълго време. Главната героиня всъщност се играе от Мишел Уилямс и е майката на младежа.
В ролята си актрисата често преиграва и твърде много залага на едни и същи реакции, за да илюстрира стреса и колебанията, през които минава героинята ѝ. Нейният екранен контрапункт е героят на Марк Уолбърг, спокоен и уравновесен през почти цялото си екранно време.
Марк Уолбърг дари милион и половина долара
Всъщност единственият момент, в който героят на Уолбърг губи самообладание и си позволява да използва по-груб език и по-настъпателен тон, показва защо точно актьорът от Бостън, номиниран за „Оскар“ за пиперливото си превъплъщение в „От другата страна“ на Мартин Скорсезе преди 11 години, е получил ролята, а не кой и да е друг негов колега.
Но встрани от актьорския състав, в който изпъква още чаровният французин Роман Дюри в ролята на италиански бандит със сърце от злато, филмът засвидетелства високо ниво заради режисурата и сценария.
Лентата си позволява да драматизира правилните моменти от действието с цел повишаване на напрежението и постигане на закономерна за жанра на трилъра кулминация. Зад камерата пък сър Ридли Скот командва зрителското внимание като опитен кукловод, скривайки в един момент убийство и показвайки в друг момент гротескното изрязване на ухото на Гети-младши. Но отвъд визуалните и повествователни трикове, отвъд дори перфектния кастинг, Скот изумява най-вече с дисциплината и професионализма си.
На възраст от точно 80 г., легендарният режисьор е съумял да заснеме всички сцени с Кристофър Плъмър в рамките на девет дни в края на ноември и да завърши филма си преди Коледа. Същевременно в наши дни продукции с шест пъти по-голям бюджет като „Лигата на справедливостта“ се снимат средно по 6-7 месеца, плюс допълнителни снимки от по още 2 месеца, и в крайна сметка се появяват на големия екран в кошмарен кинематографичен вид.
Точно затова и смятам, че „Всичките пари на света“ си струва парите, за да се гледа на кино – съдържа номинирано за „Оскар“ актьорско представяне, има доста по-приятен кинематографичен вид и не е струвал 300 милиона долара. Силно ви го препоръчвам.
Четете още за кино:
Хамелеонът Гари Олдман и култовите му роли в снимки
„Без последна спирка“ в новия трилър с Лиам Нийсън
„Джуманджи“ – забавната алтернатива в киносалона
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.