След масираната реклама и първи възторжени отзиви за филма „Възвишение” по романа на Милен Русков, във Фейсбук заваляха мнения на разочаровани критици. Ето някои от тях:

Простреляна възможност. Някои актьори са като в мюзикъл на Хачо Бояджиев

Аve Ivanova
Гледах много, много слаб филм. Нямаше да е болка за умирачка, ако беше просто поредният български филм. Но той е по забележителен роман. Роман, който можеше да пренесе в адекватна стилистика единствено Сашо Морфов. Който е гледал „Хъшове”, знае за какво говоря. Друг филм по тази книга никога няма да се направи. Затова ме е яд. Простреляна възможност. Ужасна драматургия – пустинно равна, никакъв ритъм и ускорение, не се движи, нито има цел до която да се изведе – себе си и нас. Захаросани кадри-красивички, без нерв и заряд. Филипкутевщината е и в средата, и в костюмите – нагласени, току-що излезли от шивалните, като за етноконкурс на събор.

Никаква автентика отникъде. От ни един компонент. Единственият актьор, който “стои” е Стоян Дойчев, кукленик, в ролята на Асенчо. (Захари Бахаров, Юлиян Вергов и Рачков са като от мюзикхол на Хачо Бояджиев, лека му пръст). Но големият чук, който просто ти троши кратуната здраво и напористо, е музиката на Петър Дундаков. Няма такава нелепа „героика”. Какъв епос от този материал, господа?!? Какъв екшън, какъв фотоалбум на Балкана? От една история за група безделници, които, точно като нас, се чудят как по-раздвижено да си пропилеят живота? Истински жалко.

Тъп, вулгарен прочит, нищо общо с романа

Донка Ганева
Прочетете „ВЪЗВИШЕНИЕТО”. Филмът няма нищо общо с литературния шедьовър. Вчера гледах най-рекламирания български филм през последните 2-3, че и повече години. И съм бясна. Най вече, че не станах и не си тръгнах в средата, както направи момичето от предния ред.

Аз харесвам книгата на Милен Русков и когато преди три години я прочетох, реших, че това е най-добрата книга (не само българска) в последно време. Харесах езика, погледа на „революцията” от обратната страна, героите, които си обясняват света през призмата на литературата, създадена от Котленските гении д-р Петър Берон и Раковски. Порази ме тази привидна разпокъсаност, подчинена на абсолютната идея за „възвисяването”, чрез страданието, чрез познанието, чрез приятелството и предателството. Онова истинско смъртоносно възвишение, до което стигаш само, ако си тръгнал от дъното и си преминал през катарзиса на разочарованието и отчаянието.

Всъщност, той самият Милен Русков толкова надълбоко е бръкнал, че няма какво да го обясняваш. За това се зарадвах, че правят филм по този шедьовър. И че ще споделя как някой друг го е прочел и преосмислил.

Разочарованието ми беше ужасно. Филмът, мили приятели е тъп, вулгарен прочит – нещо като едновремешните кратки издания за ученика. Само че тогава тях ги правеха специалисти, и оставаше все пак основната теза. Във филма ни поднасят един безпомощен – не, не преразказ, а извадки, не особено важни или така откъснати от контекста, че се чудиш за какво става дума . Героите не съществуват, освен в епизодите. Главните изпълнители рецитират къде патриотични, къде нихилистични, къде арогантно-просташки текстове на фона на безкрайна липса на действие . И ще ме прости критиката – липса на кино.

Във филма се яде, сере, краде и ходи. Горе долу това е действието. Нещастният Раковски се мярва нелепо един-дваж , разбира се в гората, щото нали цитират „Горски пътник”, а „Рибният Буквар” , освен като граматическата рамка на филма със спрягането на глагола „любя” (колко новаторско), инак е споменат във връзка със сланинката и овчарите. Боже, де е Захари Стоянов, че да оцени закачката…

И тъй , през цялото време , с посредствена рецитация, героите вървят. Те не правят нищо, въздишат по природата (ах, колко е красива България и колко са лоши българите), декламират послания от различни географски точки, а срещите им са дотолкова интересни, доколкото артистите в епизодичните сцени са добри. В салона учениците на реда зад нас радостно се кикотеха, а родителите се опитваха да си крият очите при поредната безсмислено изречена псувня.

Сценарият е скучен и безпомощен – в първата част се канят и обират касата – там Димитър Общи държи действието и слава Богу тушира мрънкането на героя. Втората част двамата приятели търсят Левски , в третата част героят открива в себе си Твореца и Революционера и пише Възванието (от къде накъде?) и накрая пребит и предаден отива да мре , заснет от модерен дрон отвисоко.

И както става в повечето български филми, се възвисява докато гледа орела във висините и се гръмва в шубраките. Няма ВЪЗВИШЕНИЕ, няма кино, няма послание, а отвсякъде ни внушават, че става въпрос за забележителна народопсихология.
Мили приятели, филмът е недоносено, претенциозно, несвързано и вулгарно нещо. То обезкостява и профанизира една страхотна книга Прочетете „Възвишението”.

Някои сцени изглеждат любителски, бутафорни костюми

Ivan Bakalov
Възторзите от филма “Възвишение” са доста преувеличени. И, колкото и да е изтъркано да се пишат такива неща във Фейсбук, има всички основания да бъде оценен с лек хейт – да подиграеш актьори, някои от които са като извадени от провинциален театър, рецитации, говор, който е еклектика от съвременен български и архаични думи и изрази. Но по-важното е, че драматургично куца – няма ясно построен сюжет, по-скоро навързани епизоди и сцени, някои от които хубави, но като цяло хаотично – ако не си българин, с познания за историята си, кой кой е в освободителното движение и какво се случва през 1872 г., няма да разбереш добре действието.

В началото дълги скучни епизоди с излишни диалози, които се опитват да бъдат смешни и да дадат характеристика на героите като примитивни и наивни, но седят изкуствено. Отделни актьорски попадения са похабени, сякаш е пропусната възможност да се изградят по-силно образите им, не по тяхна вина. Неестествени ситуации, в които са вкарани.

Костюмите в много епизоди са бутафорни, някои сцени изглеждат любителски. Малко като театър на открито. Много природни панорами, снимки от птичи поглед, и драматична музика, която натежава нелогично в някои моменти, или изненадва с нелепи заемки от Росини в други. И като типичен български филм почти няма кадри в едър план. Най-близките планове са до кръста, до под раменете. Лица отблизо сякаш е забранено да се снимат, освен на финала за кратко.

При толкова години слаби български филми вече се радваме и на частични сполуки и ги превъзнасяме като голям успех.

Осрахте хубавия роман, ибах ва!

Свилен Шарков‎

Бях на кино. Не возвисих ся.

Актьори: Рецитации с акцент на софийско гъзе пред „Магурата” в късния соц. Момчета, ако ще интерпретирате архаичния език на романа – което е една от силните му страни – за Бога, гледайте десетина пъти „Записки по българските въстания” и „Мера според мера”, па се научете, как се прави! Не знам на какво ви учат в тоз НАТФИЗ, честно! Присъствието на титаничния Васил Михайлов в три минути екранно време си е жив еталон и само прави разликата в школите ужасяваща.
Музика: Алоу, ако Серджо Леоне вписа Росини с увертюрата на „Крадливата сврака” в онзи филм, тази велика музика не е универсалната мерудия за кино!

Режисура: Филм без послание, това ти е „майсторлъка”, драги;

Оператор: Шапка му свалям на Антон Бакарски. Жива, красива, пищна камера. Единственото, което ме спря, да не си тръгна на петата минута.

Осрахте хубавия роман, ибах ва!

Сега съм си сипал един „Гинес”, пуша нервно и посягам към романа ….Да си оправя вкуса.

Толкоз!

По-локален филм няма, и за фестивален не минава

Danny Kotzeva
Държа да започна с: Мноооого ми беше скучно. Занаятчийски филмът е добре направен. Хубава камера, разкадровка, дет’ викат музика когато трябва да има – има. Нищо, че по едно време с моята приятелка си викаме – „’Бахти, все едно „Смело сърце” гледаме” (музикално, де). Нюанси на изражения – чек. Езикът, както предполагах лично за себе си, ме изтормози, по едно време престанах да слушам даже и гледах картинки. Историята – грам не ме вълнува, ако ще да бъркам в джигера на патриоти и извънпатриоти, щото вторите повече се кефят даже. Та си мисля, сега, дали всички са толкова възторжени, заради добре пипнато занаятчийство, което по презумпция трябва да си е такова? А, да и фенове на Русков сигурно, дето ги е развълнувала историята, знам ли?

И от това по-локален филм ня-ма. Никой извън тая територия няма да го схване грам. А и за фестивален филм не минава. Ама стига толкова. То повече к’во да се каже?

Съхрани илюзията

Емил Попов
„Възвишение” е прекрасен филм, ако си чул, че е по роман на Милен Русков (може и да си го чел) и ако си гледал трейлъра по телевизията. Съхрани илюзията, не гледай филма.

Българското кино като домашното вино

Роза Бузкова
Българското кино е точно като българското домашно вино. Кисело, не става, не може да се сравнява изобщо със световни примери, но един двама мили родни критици като му сипят жълта лимоната, ще си го пием, мат’рял е вложен, нали, дет’ съ вика…