„Концентрацията на богатство води до концентрация на власт, особено когато цената на изборите скача до небето и политическите партии се принуждават да бъркат още по-дълбоко в джобовете на големите корпорации. Политическата власт бързо се превръща в законотворчество, което увеличава концентрацията на богатство.

Така фискалната политика, включваща данъците, дерегулацията, правилата за корпоративно управление и най-различните други мерки, целящи да увеличат концентрацията на богатство и власт, - дава още повече политическа власт да се прави същото. И ние виждаме точно това. Намираме се в този „порочен кръг” – Ноам Чомски в „Реквием за американската мечта” (изд. „Бард”).

Мечтата, че ако се родиш беден, но работлив, с необходимите усилия ще забогатееш. Това в САЩ вече не се получава и Чомски обяснява надлежно защо е така. Защо ни е български прочит? – Защото е различно от официалната ни неолиберална доктрина.

Другото: „Между 50 и 55 милиона души са жертвите на западния колониализъм и неоколониализъм по целия свят след края на Втората световна война. Както изглежда, през този относително кратък период са станали най-много масови кланета в човешката история. Повечето от тях са били съпроводени с възвишени лозунги за свобода и демокрация… А стряскащото е, че преобладаващата част от западното общество, изглежда, изобщо не е била информирана” – в „За западния тероризъм” на Ноам Чомски и Андре Влъчек (изд. „Сиела”). Влъчек е разследващ журналист.

Някъде забраняват книгите на Чомски, у нас не – българинът не чете книги. Едната част от четящите му се надсмива, другата са по-малко самотни с него. Познанието е самота. Познанието на Чомски: „Ако се контролира от частно богатство, обществото ще отразява тъкмо тези ценности – ценностите на алчността и желанието за увеличаване на личните облаги за сметка на другите. Малко общество, базирано на този принцип, е грозно, но може да оцелее. Но глобално общество, основаващо се на подобни идеи, върви към масово унищожение”.