„Броеница на щастието“ – така ИветЛолова е заглавила авторската си книга. Пъстракорица, цветови баланс, хубава хартия и… мъдри мисли. Това екнижката,която препоръчвам на всеки да има в библиотеката си. Защото всички ние – и стари, и млади – се нуждаем от мъничко щастие.

Колко хубаво и увлекателно разказва Ивет! Думите се нижат една след друга, чувствата напират. А истриите са от самия живот. Ето я линейката, ето я докторката, ето го и гърчещото се дете. Какво ли ще се случи по-нататък? Тежък казус! Оказва се, че момиченцето е получило епилептичен припадък. Какво се прави в такива случаи?

Аз самата си спомням съученичка, която имаше епилепсия. Беше страшно. В нашето 7-мо училище не бяхме подготвени за такова преживяване. Пада като покосена на земята, а от устата и излиза пяна. И я отвеждат вдървена в лекарския кабинет. Май, че се казваше Ирен? Не помня много точно. Но ужасът е пред очите ми. Какво ли е станало с Ирен, дали е оцеляла. Дано да е жива и здрава! И в наши дни епилепсията е проблем. Има едно лекарство, което помага – казва се ривотрил!

Но кой знае защо не го внасят. Макар, че е много евтино, около три лева опаковката. В съседна Сърбия обаче се продава. И търгашите минават границата, купуват ривотрил и го продават у нас по 20 лева! Но какво да направим ние, средностатистическите българи? Ще плащаме! И ще се молим пристъпите да оредяват.

И Ивет плаче. Плаче за своята героиня Мила. Може би това е дъщеря и? Ивен търси начин да се споразумее с г-жа Епилепсия. Да я омилостиви. Дано успее! Желая и го от цялото си сърце. Защото и аз съм майка, и аз болно дете съм гледала. Добре, че попаднах на добър лекар – д-р Дереджан от болница Св. Иван Рилски – той ми спаси детето. И на моя стомах помогна. И на мъжа ми също. Сполай ти, докторе!

Ивет е мъдра. Старае се да не плаче. Поне пред героинята си Мила. Ивет, и аз не плачех пред моя единствен син, но тайно от него си поплаквах. И за мъжа ми също – особено преди втората му операция от рак да дебелото черво. Спаси го д-р Илиян Илиев от Военна болница. И д-р Мирослав Ненков помогна – сега той е зам.-здравен министър. И двамата ми държаха ръката в първия час след операцията и ме пуснаха дори в реанимацията да видя другаря си в живота. Е, той оцеля.

Сполай ви, доктори!

Продължавам да чета с интерес „Броеница на щастието“. Оказва се, че моята приятелка Ивет е не само талантлива авторка, но и много добра готвачка. За разлика от мен. Ще я помоля някой ден да ми направи палачинки – за мен, за детето и за мъжа ми. Така, както ги прави за Мила, в книгата. Защото аз не мога, а страшно ги обичам. Хубавата Ивет ще се съгласи, вярвам в това.

Нещо много мъдро е написала моята приятелка Ивет – че най-добрите лекарства ги няма в книгите. Те са мама и татко, баба и дядо.

Колко си права, Ивет. Моята мама отдавна не е между живите, татко обаче си имам. И си гообичам много, и на море го водя, заедно с мъжа ми и втората му жена. Е, тя твърди, че ме обича, но знам ли? Обича си сина тя, двете си внучки и двете си правнученца, да са и живи и здрави. С тях прекара 90-тия си рожден ден. Мен и мъжът ми не ни покани….

Боли … Но ще мине! Защото аз съм силна жена и умея да прощавам. А на твоята книжка – да и е на добър час, Ивет!