Детективът Филип Марлоу, литературният герой на писателя Реймънд Чандлър, е идеалът за пияч. На всеки няколко страници от романите на Чандлър, Филип Марлоу поглъща по някое питие и върви непобедим през фабулата.
За разлика от него Реймънд Чандлър е бил непохватен пияч, напивал се безпаметно, страдал от махмурлук и правил опити за самоубийство.
Чандлър става писател на 44 години. До тогава е работил като служител на петролна компания. През 1932 г. поради Голямата депресия остава без работа и започва да пише криминални детективски разкази. Публикува ги за пръв път в списание „Блек Маск”. По онова време няма интернет и се плаща добре за разкази и авторски материали в печатни издания.
Първият си роман Чандлър публикува през 1939 г. До края на живота си през 1959 г., освен разкази, публикува осем романа, седем от които са екранизирани, а някои от тях – по няколко пъти. Три от романите му се смятат за шедьоври – „Farewell, My Lovely” (1940) – „Сбогом, моя красавице”, „The Little Sister” (1949) – „Малката сестра”, и „The Long Goodbye” (1953) – „Дългото сбогуване”.
За Чандлър има рецензии, че диалозите в романите му са едни от най-забележителните в съвременната литература.
Чандлър има лична драма – неговата съпруга Сиси е тежко болна в продължение на няколко години и умира през 1954 г. В последните години от живота й Чандлър се грижи всеотдайно за нея и това го държи трезвен. След смъртта й изпада в депресия и се отдава на алкохола, прави опит за самоубийство през 1954 г. Въпреки всичко, последните години от живота му са едни от най-продуктивните. Пише и сценарии за филми по романите си.
Знае се историята, когато Чандлър не могъл да завърши сценария на „Синята Далия” и се отдал на пиянство, пиейки само бърбън цяла седмица, за да се вдъхнови и допише историята. Студиото „Парамаунт” поело всички разноски и съзнателно алкохолизирало Чандлър. Продуцентите наели лекар, който го иинжектирал с витамини два пъти на ден, също и няколко секретарки, които били длъжни да записват като диктува и да му помагат в каквото поиска. И на осмия ден сценарият бил завършен. Чандлър се възстановил от този съзнателен дълбок запой след месец.
Има спорове сред почитателите и близките на писателя Реймънд Чандлър кое е обичал повече – уиски (бърбън уиски) или коктейла „Гимлет” (смес от две части джин и една част от популярния сок от лайм „Роузи”). Но неговият герой го пие и по-разредено. „Една част джин и една част „Роузи лайм джус” и нищо повече”, както е казано в романа „Дългото сбогуване (1953 г.).
Реймънд Чандлър. Снимка: Сайт на писателя
„Човек, който пие твърде много, понякога е същият като трезвен. Алкохоликът, истинският алкохолик, въобще не е същият човек. Не можеш да предвидиш каквото и да е за него, освен това, че той ще бъде някой, който не си срещал никога преди това…” - това е написано от Реймънд Чандлър в „Дългото сбогуване”…
„Аз съм нередовен пияч, човек, който излиза да изпие по бира и се събужда брадясал в Сингапур.” (Реймънд Чандлър, „Пътеводител за живота на Филип Марлоу”)
