Румен Леонидов Книгата е изцяло свързана с изучаването на документалното наследство и живота на Яне Сандански. Скритата й цел е да реабилитира „жестокия“ Сандански, както са го наричали противниците му - не турците, а негови сънародници. За разлика от тях в спомените си американката мис Елен Стоун го назовава „добрия човек“. Посмъртно името на Яне Сандански става знаме на „македонизма в действие“. Той исторически тръгва на 5 юни 1946 г., когато другарят Сталин дава наставления на Г. Димитров, В. Коларов и Трайчо Костов в Москва: „Трябва да се даде културна автономия на Пиринска Македония в рамките на България. Тито се оказа по-гъвкав от вас – може би защото живее в многонационална държава и трябваше да даде равноправие на народите. Автономията ще бъде първа стъпка към възсъединяването на Македония, с което при сегашната обстановка може да не се бърза. Иначе в съединението на македонския народ всичката заслуга за автономията на Македония ще остане за Тито, и вие ще бъдете критикувани. ...Казват, че нямало още развито македонско съзнание у населението, това нищо не значи. И в Белорусия нямаше такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сетне се оказа, че действително има белоруски народ.“ В този сборник можете да прочетете спомени от и за Яне, писмото до Христо Силянов от Ст. Кемилев, записките на Яне Богатинов за отиването в Цариград – 31 март 1909 г., един малък спомен от легендарния Михаил Герджиков и обемните мемоари на отвлечената Елена Стоун - „Шест месеца сред разбойници“ и „Сред македонските разбойници“. И Катерина Стафанова Цилка си спомня подробно за същото отвличане чрез две парчета картинни преживявания: „Родена сред разбойници“ и „В планините на Македония“. Дотук почти нищо ново, но следват около 50 страници - скучни, но автентични документи, свързани със „случая“ Сандански – от посвещения на Яне върху негов портрет до окръжни писма, резолюции, протоколи, позиви, директиви, нареждания, бележки, речи, манифести,телеграми, програми, декларации и прочие революционна бумащина, писани и подписани от войводата. За първи път тук се публикува протоколът за смъртните присъди на Б. Сарафов, Ив. Жарванов и М. Даиев, двете отворени писма на Сереския окръжен комитет, основните документи на Македоно-одринската революционна организация и на Народната федеративна партия. Ще се запознаете и с кореспонденцията на Яне с Гоце, с Герджиков, с Яворов, с Александър Бунов, Георги Бакалов. Ще се запознаете лично и с някои неизвестни дипломатически архиви, свързани с дейността на апостола. Предговорът на съставителите е много изчерпателен и дава няколко премълчани до днес отговора. Например защо историците от съседна нам страна правят опити да си присвоят този бележит български революционер, а у нас съвсем незаслужено името му е употребявано за знаме на антибългаризма. Защото чуждото винаги тачим, а своето не зачитаме. Ако работите прекалено много, а печелите прекалено малко Лоуис П. Франкел, „Добрите момичета не забогатяват“, 272 стр. мека подвързия, 11 лв. Авторката разглежда 75 типични, но предотвратими грешки, които жените допускат спрямо парите. Книгата, за която става дума, е адресирана до всяка жена, която работи прекалено много, печели прекалено малко и сякаш никога няма да успее финансово. Коя е тази д-р Лоуис П. Франкел? Машина за хитови книги, много търсен лектор, президент на компанията „Корпърит Коучинг Интърнашънъл“, намираща се в Пасадина, щата Калифорния. Г-жа Франкел е международно признат експерт в областта на поведението на работното място и придобиването на повече сила и власт от жените. Ето някои от най-известните й клиенти: „Ълайд Сигнал Ероуспейс“, „Амген“, „Баскин-Робинс“, „Сити ъф Хоуп“, „Милър Бруин Къмпани“, „Локхийд Мартин“, „Нортроп Груман“, „Уолт Дисни Къмпани“ и „Уорнър Брос“. Последната й книга „Добрите момичета не стават шефове: 101 неосъзнавани грешки, с които жените провалят кариерата си“ се превърна в наднационален бестселър. Лоуис има бакалавърска степен по психология и магистърска по консултиране, както и докторат по консултативна психология от Университета на Южна Калифорния. Води богат живот, отдаден на нещата, които обича – писането, консултациите, градинарството и тениса. Издателите се надяват, че дори и да не сте жена, в тези 272 страници ще намерите онова, което ще ви помогне да пристъпите към нужните действия, за да изживеете богато живота си - независимо какъв смисъл избирате да вложите в това понятие. Гестапо в превод от френски Жак Дьоларю, „Историята на Гестапо“, изд. „Мария Арабаджиева“, превод Явор Иванов, 560 стр., цена 19,90 лв. „Когато чуя думата култура, дощява ми се да натисна спусъка на браунинга си!“ - това е реплика от пиесата „Шлагетер“ от нацисткия драматург Ханс Йорст. С това мото авторът започва книга си, но веднага сам се репликира с мисълта на Аристотел: „Истината е в разума“. Истината е, че Жак Дьоларю е може би първият историк, описал в детайли раждането на Гестапо и нейното участие в опожаряването на Райхстага. Той внимателно проследява как службата развива и обогатява методите си на действие, след като я оглавява Химлер. Разказва за войната на тайната полиция с армията, как тя участва в завладяването на Европа и каква е заслугата й в подготовката за нахлуването в Полша и Франция. Понеже авторът е „петел“, той преди всичко се спира на дейността на най-страшната хитлеристката служба върху територията на родната му Франция. Разбира се, не пропуска да разглежда и нечовешките „експериментите“ на нацистките учени, да анализира и жертвите от източните страни - Полша, СССР, Прибалтика. Обаче най-интересната глава от този труд е „Провалът на Гестапо“. Става дума за задаващия се край на войната и събитията в окупираните френски територии, където германската армия губи на фронта, но започва да печели вътрешната си битка с Гестапо. За финал Жак Дьоларю ни предлага серията си „Вълци нападат вълци“ - Химлер най-сетне получава командването на група армии, увеличава своите СС войски с още седем нови дивизии, но събитията помитат всичко, което доскоро изглежда непобедимо и вечно. Накратко – това е класически исторически труд, който под формата на документално пътешествие в нацисткия свят на Гестапо – тайната държавна полиция, описва в детайли механизма, структурата и личностите, които държат лостовете на убийствената репресивна машина. Издателите са добавили към текста на оригиналното издание „Приложение и кратък енциклопедически речник“ от Явор Иванов, както и една „нашенска“ глава - „Гестапо в България“. В нея за първи път се публикуват всички най-нови документални разкрития около подготовката за депортирането на българските евреи и тяхното спасяване. И не на последно място „тухлата“ е доста богато илюстрирана с около 50 снимки и кадри от филмови прегледи - всичките представени на много добро полиграфическо равнище.