Не може да има и е излишно определението за шедьовър, той може само да се посочва: „Писма до Непознатата”, Андре Мороа (изд. „Колибри”, превод Венелин Пройков). „Един мой приятел поиска от мен да ви пиша веднъж седмично и за мен бе удоволствие да си представям каква сте” – видял я в театъра, зрителка, дочул нейна реплика.

Шейсет тематични писма: Относно границите на нежността, Относно модата, Относно съдбовния миг, Относно другата жена… По 2-3 страници.

„Вестниците мъдро предоставят кръстословици на своите читатели, както Църквата в безкрайната си предпазливост е наложила броениците на вярващите. И едните, и другите са отличен лек срещу идеи фикс и слагат край на ужасните разсъждения за самия себе си – най-жестокото мъчение”, но и по-обобщителното: ”Ние наистина се въртим сред безкрайността върху капка кал, без да знаем защо” – голямото френско изкуство на афоризма.

Може и така – афоризъм до афоризъм. Но Мороа е друго четене. „Голяма литература” не означава нищо, но е най-краткото обяснение. Забележете последното изречение в писмата. Не е задължително да е върхът на остроумието, но остава внушение, че писмото е писано заради него. И не е въпрос на остроумие, затова не е проста работа. Завършеците на колко от романите го имат, даже и криминалните?

„Само един сантиментален моралист”, представя се Мороа пред Непознатата. Днешната уловка е тук. Възпитаните с четива от сорта „Как да си намеря съпруг”, „Забогатяване в 14 стъпки” и пр., ще го изхвърлят на второто писмо.

Неоспорими, вечни и досадни истини. И не защото писмата са от началото на 50-е години. Парите в т.нар. „популярна психология” и „четива за самоусъвършенстване” не са безобидни, не са просто спечелени от издателската индустрия пари. И нечетенето, и четенето сътворяват менталност.

Пазарните принципи са престъпно извинение. Престъпление е да ликвидираш усета за пиршеството от нюанси, през които Мороа извежда простото „Хапчето е много по-безопасно от безсънието”.