Илия Бешков не доживял библиофилския си албум, излязъл в Париж през 1960 г. по инициатива на Богомил Райнов. Който съдействал и за друг. Директорът на издателството дошъл от Франция и избрал рисунки с голи тела. Изработени са негативите на 60 рисунки, но мандатът на Райнов като културно аташе в Париж приключва и толкова.

Снахата на Бешков открила случайно през последния януари негативите в семейния архив, които в компанията на още творби излизат в албума „С рисунката правя човеци” (изд. „Изток-Запад”). Историята.

Резултатът е двойнствен. Разширената колекция позволява аналитично отношение. Представя Бешков постъпателно - от 1935-а до 1955 г. Комфортен повод за изживяване на Бешковата еротика и не само нея в развитие. Ала онзи издател е имал око. Не е споменато изрично, но рисунки от поредица, датирана от 1936-37 г. са белязани с „местонахождението неизвестно”, те ще да са въпросните.

Това е апогеят на, ако трябва да е с една дума – вулгаризма. Вулгарна телесност във всякакви пози и ситуации. Вулгарна не като сюжет. Порнографските по същество сцени не са порнография, а нравственология. За Бешков не е важно какво става, а как става.  Майсторлък е, че го постига и без да показва лицата.

Ако албумът беше само с тези негативи, щяхме да го получим като кондензат, с по-ясно внушение. Човешката интимност съобщава нравите на времето. „Първият ми най-продуктивен период в рисунките почна след 19 май 1934 г., понеже спряха всички леви издания”, споделя той. Ограничили публикуването на карикатурите му.

Няма значение, че тогава рисунките останали без публичност. Времето не е накърнило гениалността им. Днес те съобщават липсата на Бешковия поглед. Мирогледът Продаваемост скопява духа, който ражда Бешков и неговата публика.

Тези рисунки се връзват с особености от неофициалните психографии на художника, споделяни в разговор от негови близки, но подобно тълкуване е вече неосъществимо. Другото го пише Бешков: „Такова човечество е неспасяемо”.